О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60771

гр. София, 11.11.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1961 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата А.И.К. - П. срещу решение № 216 от 11.03.2021г. по в. гр. дело № 2529/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав. С въззивното решение е отменено решение № 139 от 24.04.2020г. по гр. дело № 676/2019г. на Софийски окръжен съд, в осъдителната му част, с която ответникът Прокуратурата на Р. Б е осъден да заплати на ищцата К. – П., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от постановления от 08.10.2014г. и 13.10.2014г. по ДП № 305/2014г. по описа на РУ МВР – Ихтиман, пр. пр. № 1606/2014г., ведно със законната лихва от 26.09.2016г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от 26.09.2016г. е отхвърлен като неоснователен, като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция. В останалата му част, с която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата 5 000 лв. до предявения размер от 30 00 лв. е отхвърлен като неоснователен и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от 26.09.2014г. – 25.09.2016г. е отхвърлен като погасен по давност, първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 7 Конституцията на РБ/, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК в контекста на задължителните разрешения, дадени в т. 1 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове /главен и акцесорен/ да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Може ли въззивният съд да се произнася по ненаведени във въззивната жалба доводи и основания за неправилност на първоинстанционното решение?, по който поддържа разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че в случая във въззивната жалба на ответника липсват ясни и конкретни доводи в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение, като въззивният съд се е произнесъл по ненаведени оплаквания.

Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която се изразява в очевидно неправилния извод на САС, че ищцата е следвало да докаже, че наказателното производство е щяло да приключи с осъдителна присъда, при положение че предмет на предявения иск по чл. 49 ЗЗД е обезщетяването на вреди от противоправни действия на ответника във връзка с разследването на процесното ПТП, изразяващи се в непроведено разследване или лошо проведено разследване, поради което е останал неустановен релевантния факт как и при какви обстоятелства е осъществено процесното ПТП. Поддържа, че ролята на прокуратурата е да гарантира защита правата на гражданите – в качеството им на подсъдими и пострадали от престъпления. Когато не изпълнява дадените й от закона правомощия по разследване на престъпленията, тя нарушава тези права, като е без значение какъв е резултатът по един такъв наказателен процес – дали е постановена оправдателна или осъдителна присъда, защото по този начин не гарантира реализирането на прогласения принцип в правото – установяването на истината.

Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на РБ подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на обуславящия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД над 5 000 лв., т.е. тя е допустима.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на органи на прокуратурата по ДП № 305/2014г. по описа на РУ МВР – Ихтиман и пр. пр. № 1606/2014г. на РП-Ихтиман, изразяващо се в бездействия на наблюдаващия досъдебното производство прокурор по събиране на необходими и относими към доказване на механизма и авторството на престъплението /ПТП/ доказателства, съставляващи нарушение на чл. 13, чл. 111, чл. 125 и чл. 203 НПК, довело до оправдателна присъда за виновния за ПТП водач на МПС Б. М. и до отхвърляне на гражданския иск на ищцата /другият участник в ПТП/ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на Б. М. с влязло в сила решение № 219/2017г. по гр.д. № 3493/2016г. на САС.

Ищцата поддържа в исковата молба, че на 26.09.2014г., на автомагистрала „Тракия“, общ. Ихтиман, в района на 46 км., управлявайки служебен л.а. „О. А“ на БНТ, в посока Пловдив – София, е ударена вляво от джип марка „Инфинити“, модел КХ, управляван от Б.Д.М., като по случая е образувано ДП № 305/2014г. по описа на РУ МВР – Ихтиман и пр. пр. № 1606/2014г. пред РП – Ихтиман срещу Б. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК за причиняване на средни телесни повреди на три лица, едно от които ищцата, средната телесна повреда на която е с трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни и се изразява в счупване на челюст /счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво/, като деецът е избягал от местопрестъплението. С влязло в сила съдебно решение Б. М. е оправдан с мотиви, че не е установено авторството на деянието и механизма на ПТП – разследващите органи на РП – Ихтиман не са взели отпечатъци от двете МПС, поради което приетите в досъдебното производство автотехническа експертиза и в съдебното производство тройна автотехническа експертиза извеждат хипотези на причиняване на ПТП, а не ясни и категорични изводи за механизма на ПТП, а албумът с цветни снимки към протокола за оглед на местопроизшествието не е веществено доказателство /на снимка 8 от същия ясно личат тъмно – сини следи върху предна броня на МПС „Инфинити“ и охлузвания на предна дясна джанта/. На 09.10.2014г., преди приключване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор от РП – Ихтиман връща двете МПС, участвали в ПТП, на собствениците им, преди извършването на всички необходими следствени действия по събиране на доказателства за ПТП. Допуснатата от съда тройна автотехническа експертиза констатира, че няма доказателства за осъществен контакт между двете МПС, а първоинстанционният и въззивният наказателен съд приемат, че единствено спорно е дали е бил налице удар между МПС, а поради пропуските на прокуратурата /пропуски в протокола за оглед на местопроизшествието, липсват данни за място на настъпване на ПТП, за наклона на пътя, радиуса на завоя, и характеристиките на пътя, намерените следи върху МПС „Инфинити“ от тъмносиня боя изобщо не са изследвани за установяване дали е налице идентичност с боята на л.а. „О. А“/ експертите по автотехническата експертиза не са могли да бъдат категорични в заключенията си. Ищцата излага съображения, че поради горепосочените бездействия на органите на прокуратурата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване, напразни очаквания за справедлив процес, нравствени, емоционални, психически терзания за изхода на процеса, накърнена чест и достойнство, отчаяност и безнадежност след оправдателната присъда и отхвърления иск срещу застрахователя на водача на МПС „Инфинити“.

Въззивният съд е приел, че ищцата носи тежестта да установи при главно доказване виновното и противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответника, което да е в причинна връзка с претендираните неимуществени вреди. Посочил е, че редът, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, е определен в НПК, където са регламентирани и правомощията и задълженията на органите на предварителното производство, респ. тяхната компетентност. В тежест на ищцата според САС е установяването по несъмнен начин не само на твърдяното противоправно и виновно действие или бездействие на следователи и прокурори, но и наличието на пряка причинна връзка между него и постановената оправдателна присъда спрямо обвиняемото лице и отхвърления граждански иск срещу застрахователя на виновния водач. В процесния случай е счел, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да потвърдят фактическите й твърдения. Подчертал е, че дори да се приеме, че гражданският съд е обвързан от мотивите на Наказателен съд, според който не може да се установи еднозначно механизма на ПТП поради опорочена процедура на разследването: непълнота на огледния протокол, в който няма данни за място на настъпване на ПТП, за наклона на пътя, радиуса на завоя и за конкретните пътни условия, както и липсата на предприети действия по изследване на следите от боя по двете превозни средства, които са участвали в инцидента, то не е установено, че при спазване на всички изисквания на процесуалния закон би се стигнало до осъждане на водача М.. Същото касае според апелативния съд и отхвърлянето на обезщетителната претенция срещу застрахователя, доколкото оправдаването на застрахования водач не е пречка да се уважи прекия иск срещу застрахователя, защото едно деяние може да не е престъпление, но да съдържа всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане /всъщност този иск е отхвърлен от друг състав на САС в отделен процес именно поради обвързващата сила на присъдата, защото е прието, че касае фактическия състав на престъплението/. По гореизложените решаващи съображения, въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 49 ЗЗД изцяло, като неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора горепосочен процесуалноправен въпрос удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да бъде проверено и разрешаването му от САС в съответствие със задължителните разрешения в т. 1 и т. 2 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС за допустимите граници на въззивната проверка на първоинстанционното решение с оглед характеристиките на въззивното обжалване по действащия ГПК като ограничено такова. Според горепосочените задължителни разрешения в цитираното тълкувателно решение, и според разпоредбата на чл. 262, ал. 1 вр. с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. По поставения процесуалноправен въпрос са осъществени релевираните общо и доплънително основания за допускане на касационния контрол.

Осъществена е и наведената очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение досежно изведения от САС явно необоснован извод за изискуема от нормата на чл. 49 ЗЗД като елемент от фактическия състав на процесния деликт пряка причинна връзка между твърдяното противоправно поведение на органи на прокуратурата и постановената оправдателна присъда спрямо другия участник в процесното ПТП и отхвърления граждански иск срещу застрахователя на последния. Предмет на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е обезщетяването на неимуществени вреди от нарушено право на ищцата на справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС в контекста на обезпечаването му с относими доказателства за установяване на главния доказателствен факт досежно механизма на извършване и авторството на деянието с цел установяване на обективната истина по делото. Без значение за вредите от накърнено право на справедлив съдебен процес при определяне на граждански права е крайния изход на този процес, щом от съответното противоправно поведение, свързано с несъбиране на нужните доказателства, не е обезпечено приложението на принципа за разкриване на обективната истина. Причинно – следствената връзка следва да е установена между противоправното поведение на органите на прокуратурата при разследването на престъплението, жертва на което е ищцата, и претърпените вреди от ищцата от нарушеното й основно човешко право на справедлив процес.

Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 11.03.2021г. по в. гр. дело № 2529/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав.

Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.