О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60553

София, 11.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т.дело № 2030/2020 година

Производството е по чл.288 ГПК.Образувано е по касационна жалба на Е.Ц.В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1164 от 10.06.2020 г. по т.д. № 547/2020 г.на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която след отмяна на решение № 2200 от 05.12.2019 г. по т.д. № 1483/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, девети състав, за отхвърляне на предявения от синдиците на КТБ АД /н/ евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, е обявено за недействително, по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, прихващане за сумата 49 000 щ.д., извършено от Е. В. с изявление № 11843/14.11.2014 г. Въззивният съд се е произнесъл по същество по посочения евентуален иск след потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН.

Производството по настоящото дело е спряно с определение № 107 от 19.05.2021 г., на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, като след постановяване, обнародване в „Държавен вестник” и влизане в сила на решението на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г., с определение № 60132 от 14.06.2021 г. е възобновено и насрочено за закрито заседание по чл.288 ГПК за 27.10.2021 г.

В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното въззивно решение, с искане за касирането му. Касаторът изразява становището, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията след изменението й с §9 от Закон за изменение и допълнение на Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г., като е зачел и придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Развива подробни правни доводи за неприложимост на чл.59, ал.5 ЗБН, тъй като преценката дали прихващането е действително, следва да се направи от съда с прилагане на действащата, към момента на извършването му, материалноправна норма.

Като релевантен за изхода на спора, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран правен въпрос в следния смисъл: Коя е приложимата правна норма при извършване на преценка за относителна недействителност на извършено прихващане по чл.59, ал.5 от ЗБН – тази, в редакцията й към момента на извършването на прихващането, или тази, в редакцията й към момента на постановяване на обжалваното решение. Касаторът се позовава на: Решение на Конституционния съд по конст.дело № 12/2013 г., на решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. № 61323/2016 г., без изрично поставени правни въпроси относно обратното действие на материалноправни норми и относно действието на прихващането. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК.

В постъпил по делото писмен отговор от А.Н.Д. и К.Х.М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, се излагат подробно мотивирани доводи за липса на основания за допускане на обжалването, а по същество за неоснователност на поддържаните касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.

За да отмени първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействително процесното прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, въззивният съдебен състав е приел, че прихващането е извършено от ответника с изявление, достигнало до банката на 14.11.2014 г. Макар прихващането да е осъществено преди изменението на чл.59, ал.5 ЗБН с § 9 от Закон за изменение и допълнение на Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от обнародването му, апелативният съд е зачел придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН – от 20.06.2014 г., извършено с § 8 от ПРЗ на ЗИД ЗБН – ДВ бр.22 от 2018 г. Приел е, че нормата е действаща към датата на постановяване на въззивното решение и следва да бъде приложена от съда.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по конкретизиран правен въпрос – коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващане, извършено преди изменението със Закон за изменение и допълнение на Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. Този въпрос удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, като е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН, с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 656.20 лева.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1164 от 10.06.2020 г. по т.д. № 547/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.

Указва на касатора Е.Ц.В. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото пл.нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 656.20 лева.

При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса в посочения срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение при ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: