О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60555гр. София, 11.11.2021 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА Ц.

изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 2229 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Ц.М., М.Ц.М., М.Ц.М., Г.А.С. като майка и законен представител на Н.Ц.М. и А.Ц.М., Б.С.З., Н.М.М., действащ със съгласието на своята майка М.М.М., и Ц.М.М., действащ със съгласието на своята майка М.М.М., всички представлявани от адв.Й. Д., срещу решение № 11815 от 06.08.2020г. по в.гр.д. № 786/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 34 от 21.11.2019г. по т.д. № 3/2019г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените против ЗАД „А. Б“ АД искове за сумите от по 40 000 лева, претендирани от А.Ц.М., М.Ц.М. и Б.С.З., и за сумите от по 30 000 лева, претендирани от М.Ц.М., А.Ц.М., действащ чрез своята майка и законен представител Г.А.С., Н.Ц.М., действаща чрез своята майка и законен представител Г.А.С., Н.М.М., действащ със съгласието на своята майка М.М.М., и Ц.М.М., действащ със съгласието на своята майка М.М.М., които суми представляват обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Н.М.Б., настъпила при ПТП от 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че по делото не е установено, че са претърпели болки и страдания, изключителни по своя интензитет и времетраене. Поддържат наличието на пълно и главно доказване относно търпените интензивни неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, както и относно съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочат следните материалноправни въпроси:

1. В какво се изразява проявлението на изключително дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/ лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на починалия, които лица са извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.?

2. Каква е съществената разлика в междуличностните отношения между починал и правоимащите лица, съгласно ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., и между починал и правоимащите лица, съобразно Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и какви следва да бъдат външните й проявления?

3. Полагането на грижи и отглеждането на деца от тяхна баба/ дядо, вместо родители, обуславя ли наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между отглеждания и отглеждащия, съответно поражда ли право на репарация за вреди /имуществени и неимуществени/, търпени вследствие смъртта на отглеждащия?

Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответникът ЗАД „А. Б“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно, че на 14.11.2016г. е починала Н.М.Б. вследствие ПТП, причинено от водач на МПС, застраховал своята „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и че починалата е баба на ищците.

По спорния въпрос относно материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил събраните по делото гласни доказателства и се е позовал на задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на постоянната практика на ВКС. Изложил е съображения, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и при отношения с роднини от по – далечна степен, както и при отношения с трети за семейството лица, когато привързаността между тях и починалото при деликт лице е станала толкова силна, че настъпилата смърт е причинила на другото лице болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за развитите отношения. С оглед на тези съображения и при обсъждане на отношенията между ищците и починалата, въззивният съд е приел, че по делото не е установено съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка, надхвърляща традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци и баба. Оказаната от починалата помощ, изразяваща се в полагането на грижи за внуците, докато са били малки и родителите им са били в чужбина, споделянето на общи празници, честото виждане и наличието на добри отношения са счетени от съда като обстоятелства, нормални за подобен вид родствена връзка. Посочил е, че починалата е помагала на своите деца, като е полагала грижи за внуците си, докато те са били малки и родителите им съответно са били в чужбина, но към момента на смъртта тя и нейните внуци са живели в различни домакинства и къщи, не са имали общ бит и ежедневие. На следващо място и при съобразяване на обстоятелствата, че внуците са страдали от смъртта на своята баба, били са опечалени и са участвали в организираните от дъщерята на починалата традиционни помени, решаващият състав е приел е, че по делото не се установява и изключителност на претърпените неимуществени вреди. С оглед на тези изводи, апелативният съд е отхвърлил предявените искове като недоказани по основание.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касаторите материалноправни въпроси са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за неоснователност на исковете, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/ дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/ родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/ дядото от внука, вместо от неговите родители. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, тъй като изводът за недоказана материалноправна легитимация на ищците е резултат от преценката, основана на събраните гласни доказателства, че съществувалата между внуците и починалата житейска връзка и интензитета на вредите не покриват изискването за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, характерни за конкретния вид родствени връзки, което от своя страна предполага проявление на нормално присъщите за подобни връзки болки и страдания по повод загубата на близък човек. В допълнение, следва да се отбележи, че първите два въпроса са зададени общо, без да са отнесени към решаващите изводи на въззивния съд, обусловили отхвърлянето на исковете. Третият въпрос се отнася до отделна част от мотивите на въззивния съд, която няма самостоятелно значение, доколкото крайният извод за неоснователност на предявените искове е обусловен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, относими към възприетия в постоянната съдебна практика критерий „изключителност“.

С оглед наличието на задължителна и постоянна практика на ВКС по отношение на кръга на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд и която не се нуждае от промяна или осъвременяване, не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 11 106 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11815 от 06.08.2020г. по в.гр.д. № 786/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.

ОСЪЖДА А.Ц.М., ЕГН [ЕГН], М.Ц.М., ЕГН [ЕГН], М.Ц.М., ЕГН [ЕГН], Н.Ц.М., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Г.А.С., А.Ц.М., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител Г.А.С., Б.С.З., ЕГН [ЕГН], Н.М.М., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на своята майка М.М.М., и Ц.М.М., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на своята майка М.М.М., всички чрез адв.Й. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ап.25, да заплатят на ЗАД „А. Б“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 11 106 лева /единадесет хиляди сто и шест лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи