О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60556

[населено място]

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2052/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Б.М. срещу решение №10173/23.02.2021г. по в.гр.д.№1013/20г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №7/09.01.2020г. по т.д.№199/19г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от допълнително влошено здравословно състояние, вследствие на ПТП, възникнало на 16.07.2011г., както следва: за сумата 40 000 лв. – застрахователно обезщетение за ексцеса, изразяващ се в незараснало счупване /псевдоартроза/ на лява мишница, довело до извършване на оперативна интервенция; за сумата 80 000 лв. – застрахователно обезщетение за ексцес, изразяващ се в тотална смяна на тазобедрена става и поставяне на ендопротеза с оперативна интервенция; за сумата 70 000 лв. – застрахователно обезщетение за ексцес, изразяващ се в отстраняване на ляв бъбрек; за сумата 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за ексцес, изразяващ се в затруднено функциониране на десен бъбрек и извършена ендоскопска литотрипсия; за сумата 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за ексцес, изразяващ се в настъпили дегенаривни промени – ставна и дискова болест на лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът счита, че всяко едно от последващите, претендирани за обезщетяване, усложнения е установено при условията на пълно и главно доказване, но при определяне на размерите на присъдените за тях обезщетения въззивният съд не е съобразил тежестта, характера и продължителността на търпените от него болки и страдания. В тази връзка определя като игнорирани от съда обстоятелствата продължителност на болките и страданията, проявлението им и в бъдещ период, значителната им тежест, с оглед възрастта му, нарушеното му качество на живот в личен и в социален план, прекъснатата възможност за личното му /с оглед създаване на семейство/ и професионално развитие, влошеното му емоционално състояние, силно намалена двигателна активност, търпени от него социално-битови ограничения, зависимостта му от околните и нуждата от чужда помощ. Претендира се отмяна на решението на въззивната инстанция в обжалваната му част и присъждане на разликите до претендираните от касатора размери на обезщетения.

В приложено допълнително по указания на съда писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът излага виждането си,че апелативният съд се е произнесъл при определяне размерите на дължимите обезщетения в отклонение от задължителните разяснения, дадени в т.10 от ППВС №4/68г., като неправилно е приложил разпоредбите на чл.51 ал.1 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, занижавайки размерите на дължимите обезщетения за ексцес, които не кореспондират с реално търпените и търпими за в бъдеще вреди ; не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно характера и тежестта на всяко едно от усложненията.Приетото от съда,че ищецът и преди операцията за смяна на тазобедрената става е бил трудно подвижен и това е било взето предвид в предходно развилото се съдебно производство за присъждане на обезщетение от ПТП, според касатора, противоречи на изр.2 от посоченото постановление.Твърдяната от касатора липса на достатъчно мотиви, водеща до присъждането на всяко едно от обезщетенията в занижени размери, се сочи от него като противоречаща и на установената съдебна практика, обективирана в решение №462/17.03.1994г. по гр.д.№5070/93г. на ВС г.о., в което е застъпено принципно становище,че „установените фактически положения от събраните по делото доказателства се обсъждат от съда, който е длъжен да обоснове решението си след тяхната пълна и всестранна преценка“. Конкретно формулирани от касатора са въпросите: 1. Кои установени факти и обстоятелства са значими при определяне размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от последващи усложнения и следва ли съдът да излага мотиви за тежестта и характера на всяко от конкретно проявилите се усложнения?; 2.Достатъчно ли е при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от ексцес съдът да обсъди единствено оперативните интервенции, които са извършени на увреденото лице по повод допълнително настъпили усложнения, без да обсъди и без да изложи мотиви относно тежестта и характера на самите усложнения, произтичащите от тях болки и страдания, съобразно тяхната продължителност във времето и двигателните нарушения, които ги съпътстват, респ. следва ли да излага правни съображения, когато част от тях са необратими?; 3.Следва ли при иска за определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от допълнително влошено здравословно състояние, съдът да извърши правна квалификация на всяко едно от допълнително настъпилите усложнения, когато те са се развили от един вид телесни повреди в друг вид с по-тежък характер и от по-тежка степен?; 4.Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да обсъжда размера на вредите съобразно характера, тежестта и последиците от усложненията? и 5.Как следва да се прилага чл.52 ЗЗД вр. чл.51 ал.1 ЗЗД при иск на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента при вреди от допълнително влошено здравословно състояние /ексцес/ и следва ли размерът на обезщетението да е по-висок, когато последващите усложнения са по-тежки по характер и като последици от първоначалните вреди? Въпросите са поставени с хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновавана с твърдения,че разрешаването им би било от значение за развитието на правото и ще допринесе за точното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва касационната жалба по съображения за липса на основания за допускането й до касационен контрол,а по същество излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от касатора част. Моли същото да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

С предявената от него искова молба, с която е сезиран Софийски окръжен съд, ищецът е твърдял настъпило с негово участие ПТП от 16.07.2011г., от което е претърпял травматични увреждания, за обезщетяването на които е проведен предходен съдебен процес,като с влязлото в сила, постановено по него, съдебно решение същият е бил обезщетен за непосредствено произтеклите от ПТП и търпени от него болки и страдания – неимуществени вреди. Заявено е,че в резултат на първоначалните увреждания впоследствие /след влизането в сила на решението/ е настъпило значително влошаване на здравословното му състояние, както следва: в резултат от откритото счупване на лявата раменна кост ищецът е получил псевдоартроза, която е наложила извършването на операция на 12.12.2014г.; в резултат от счупването на лявата бедрена кост на 28.01.2015г. се наложила операция за тотална смяна на тазобедрената става; в резултат на откритото счупване на лявата петна кост сухожилието му било скъсено, което наложило да бъде извършена операция за удължаването му на 07.08.2017г.; в резултат на тежката коремна травма настъпили усложнения във функциите на бъбреците му, вследствие на което на 09.08.2018г., след поставена диагноза пионефроза, левият му бъбрек бил отстранен, а на 23.10.2018г. му била направена операция за отстраняване на конкременти в десния бъбрек; въз основа на направено му МРТ изследване били констатирани допълнителни усложнения на лумбалния отдел на гръбначния стълб, изразяващи се в дегенеративна ставна и дискова болест.Наведени са твърдения,че от тези допълнително наложили се интервенции ищецът търпял допълнителни болки и страдания, бил е обездвижен, ползвал е чужда помощ и средства и е изпитвал тежък емоционален дискомфорт. За обезщетяване на тези вреди, настъпили вследствие на всеки от така описаните ексцеси, ищецът е претендирал да му бъде заплатено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач застрахователно обезщетение в размери съответно 50 000 лв., 100 000 лв., 30 000 лв., 150 000 лв., 50 000 лв. и 50 000 лв.

С постановеното от него решение Софийски окръжен съд е отхвърлил първата, втората и петата от така заявените претенции, като за вредите от ексцеса „скъсяване на ахилесово сухожилие“ е уважил иска изцяло, присъждайки обезщетение в размер на 30 000 лв.; за търпените неимуществени вреди от отстраняването на левия бъбрек е присъдил обезщетение в размер на 80 000 лв., а за вредите, понесени в резултат на оперативната интервенция на десния бъбрек е определил обезщетение в размер на 20 000 лв. По отношение на първата и втората претенция е приел,че не е налице влошаване състоянието на ищеца, тъй като признаците на уврежданията /псевдоартроза и остификации около лява тазобедрена става с пълен блокаж на активните движения/ са съществували и към момента на приключване на предходното съдебно производство и са били взети предвид при определяне на присъденото обезщетение от 190 000 лв. Последната от заявените претенции съдът е отхвърлил по съображения за липса на установена причинно-следствена връзка между дегенеративните промени в гръбначния стълб и травматичното увреждане, получено при ПТП.

За да постанови обжалвания резултат, Софийският апелативен съд е определил като спорни за производството въпросите настъпило ли е усложнение в здравословното състояние на ищеца, които вреди да не са били обезщетени с вече присъденото му обезщетение по предходното дело, доколкото ответникът е поддържал в процеса направеното от него правоизключващо възражение, че сочените от ищеца вреди влизат в обхвата му. Разрешавайки този въпрос,съдът се е позовал на т.10 от ППВС №4/1975г., според което, последващо обезщетяване на вреди би било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. Съобразявайки установените с доказателствата факти, съдът е намерил,че болките и страданията, които ищецът е търпял във връзка с оперативните интервенции на лявата мишница и на лявата тазобедрена става не са били обезщетени в предходното съдебно производство и следователно подлежат на обезщетяване, подобно на останалите вреди от оперативната намеса за удължаване на ахилесовото сухожилие, отстраняването на левия бъбрек и ендоскопската операция на десния. Доколкото изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза не се е ангажирала с категорично становище относно причината за установените с образното изследване на гръбначния стълб на ищеца дегенеративни изменения, съдът е намерил този иск за напълно недоказан, с което е споделил крайния извод на окръжния съд за отхвърлянето му. При определяне размера на дължимите обезщетения за вредите от ексцесите въззивният съд се е позовал на доказаните с показанията на св.М. – майка на увредения ищец, обстоятелства – болки, страдания и неудобства, продължили в едномесечния следоперативен период и периода на рехабилитация и възстановяване /при и по повод операцията от 12.12.2014г./; търпените при и по повод операцията от 28.01.2015г. за смяна на тазобедрената става и поставяне на ендопротеза болки, страдания и неудобства от обездвижването по време на лечението, невъзможността за самообслужване и последвалия двигателен дефицит /отчасти съобразени в рамките на извода за неуспешно възстановяване при постановяване на предходното съдебно решение/. Поради това съдът е намерил за доказани първата и втората от претенциите в размери съответно 10 000 лв. и допълнително 20 000 лв. За търпените силни болки и страдания във връзка с усложненията в дейността на бъбреците, оперативните намеси за отстраняване на левия и отстраняване на камъните в десния, постепенно поемащ функциите и на загубения за организма орган, съдът е намерил,че се следва справедливо обезщетение в размер на 100 000 лв. общо, така, както е приел и окръжният съд, присъждайки обезщетение 80 000 лв. за загубата на левия бъбрек и 20 000 лв. за оперативната интервенция върху десния. В обобщение въззивният съд е посочил,че ответникът се явява адресат на задължение за плащане на обезщетение за вредите от ексцес,възлизащи общо на сумата 160 000 лв., като е допълнил,че за определянето му до този размер взема предвид не само характера и тежестта на настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца, измежду които – и загубата на орган, интензитета на търпените от него при самите оперативни интервенции болки, но и това,че същият, въпреки,че е в активна работоспособна възраст, не може да живее самостоятелно, в невъзможност е да се придвижва без помощни средства и да обслужва битовите си нужди, а влошеното му здравословно положение има неблагоприятно отражение и върху психо- емоционалното му състояние и поведенчески прояви. Като съобразени от съда са посочени и конкретните икономически условия в страната,а като ориентир – и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на всяко от обезщетенията момент.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол.

Във връзка със соченото в приложеното към касационната жалба изложение по чл.280 ГПК наличие на противоречие на мотивите на въззивното решение със задължителните разяснения в т.10 от ППВС №4/1968г. липсва формулиран правен въпрос по смисъла на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на поставен от касатора конкретен въпрос, по който съдът да се е произнесъл и който да е обусловил правните му изводи, така че да се явява от значение за изхода на делото, е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато, тъй като касационната инстанция няма нито правото, нито задължение да извежда такъв от съдържанието на касационната жалба и изложението, съгласно задължителните указания в посоченото тълкувателно решение. От друга страна, видно от мотивите на обжалваното решение, при определянето на размерите на застрахователните обезщетения, съдът е извел аргументите си именно на базата на критериите, посочени в ППВС №4/1968г. и ППВС №4/1975г. Доколкото не е пренебрегнал практиката на ВС, не може да бъде формиран извод,че разрешенията му не са съобразени с нея и й противоречат и, като цяло, не може да бъде споделена тезата за наличие на допълнителната предпоставка за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Как са отнесени конкретните установени по делото факти към тези критерии при определянето на конкретните размери на обезщетения, това е въпрос на преценка по същество, която не може да бъде извършена в настоящата фаза на производството.

Поставените с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпроси в по-голямата си част не осъществяват характеристиките на правни такива, съгласно чл.280 ал.1 ГПК и във връзка с разясненията, дадени в т.1 от същото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Първият от тях е от фактически характер – отговорът му предполага посочване на конкретно установени по делото със съответните доказателствени средства обстоятелства, а втората част от него съдържа твърдение за липса на изложени от съда мотиви за тежестта и характера на конкретните усложнения, което е обективно невярно, тъй като съдът се е аргументирал при обсъждането на вредите от ексцеса, включително вземайки предвид характера и тежестта на всяко от усложненията. Обстоятелството,че съдът е обвързал изводите си за основателност на исковете за ексцес с оперативните интервенции, които е претърпял ищецът и които са определени от самия него в исковата му молба като обуславящи за новонастъпилите, но свързани с процесното ПТП вреди, не изключва констатацията,че тези изводи са изградени от съда на базата на приети за установени чрез анализ на доказателствата, свързани с и произтичащи от операциите, факти – болките и страданията, търпени съобразно тяхната продължителност и съпътстващите ги двигателни нарушения, което придава и на втория въпрос характеристика на такъв, основан на твърдения за дейност на съда, несъответни на обективно установимата от решението. Видно от мотивите на решението, при определянето на обезщетенията съдът се е позовал на показанията на св.М. – майка на ищеца, с които са били установени по делото търпените от него болки, страдания и неудобства при и по повод операциите, включително в следоперативния едномесечен период, обездвижването на ищеца, невъзможността същият да се обслужва самостоятелно; конкретно относно двигателния дефицит е приел,че той е бил съобразен и с вече присъденото в предходното производство обезщетение, с оглед отчетеното неуспешно възстановяване след катастрофата и поради това присъдените 20 000 лв. по втората от претенциите са определени като допълващи това обезщетение. Третият въпрос е изцяло неотносим, доколкото не кореспондира с никакви изводи на въззивния съд, а и е смислово неиздържан, тъй като задължение на съда е да даде правна квалификация на иска, но не и на „усложнения в здравословното състояние“ на ищеца. Последните два въпроса – четвърти и пети /като се изключи съдържащото се във втората част от петия въпрос твърдение, че усложненията са по-тежки по характер и като последици от първоначалните вреди, каквото съдът не е обсъждал и споделял в решението си/ осъществяват общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, но в изложението липсва правна аргументация, имаща отношение към соченото в допълнение основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Последното не се изчерпва с бланкетно позоваване на законовия текст „от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, каквото е направил касаторът. Точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл във визирания селективен критерий цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, свързано и с точното прилагане на закона, предполага необходимост чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Подобна обосновка касаторът не е изложил във връзка с приложението на сочените от него разпоредби на чл.52 и чл.51 ал.1 ЗЗД.

Горното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане до касационно обжалване на съответната обжалвана част от решението на Софийски апелативен съд.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10173/23.02.2021г. по в.гр.д.№1013/20г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната му от Р.Б.М. част.

ОСЪЖДА Р.Б.М. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.