№ 60557гр. София, 11.11.2021 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 2210 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г.К.Е Ю. Ф 2” ЕООД, [населено място], представлявано от адв.Н. К., срещу решение № 1437 от 02.07.2020г. по гр.д. № 4834/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 14 състав, с което е потвърдено решение № 2767 от 17.04.2019г. по т.д. № 13057/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу „Инвестбанк” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.179, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че не съществува ипотечно право в полза на „Инвестбанк” АД по отношение на притежавани от ищеца недвижими имоти, представляващи право на строеж на апартамент № Г32 и право на строеж на апартамент № Г33, находящи се в [населено място], район „Витоша”, местност „Манастирски ливади – запад”, в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.1933.25, представляващ УПИ I – 25 от кв.59 по плана на [населено място], местност „Манастирски ливади – запад“.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че от събраните по делото доказателства и от признанието на ответника е установено, че именно по двете банкови сметки, по които касаторът е заплатил цената на двата обекта, са постъпвали сумите от продажбата на ипотекираните имоти и от тях „Инвестбанк” АД е събирала служебно сумите за погасяване на вземането, произтичащо от договора за банков кредит. Твърди, че по делото не е безспорно установено, че специалната сметка по смисъла на процесния анекс № 6 от 27.06.2012г. към договора за банков кредит от 14.02.2007г. е имено посочената в отговора на ответника. Твърди, че заплащането на сумата от продажната цена съставлява погасяване на съответстващата част от дълга чрез изпълнение, поради което вземането, обезпечено с ипотека върху същите имоти, се счита за погасено в тази си част. С оглед на това поддържа, че сумата от продажната цена е изплатена и следователно е възникнало условието за заличаване на ипотеките, учредени върху недвижимите имоти в полза на банката. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката – кредитор за заличаване на ипотеката при постъпване на суми от продажбата на ипотекираните имоти по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит? Съответно приложими ли са в случая правилата на чл.75 ЗЗД?”. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 114 от 17.01.2012г. по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. Излага съображения и за очевидна неправилност на обжалваното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът „Инвестбанк” АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че между „Инвестбанк” АД - като кредитодател, и „Литос – Айбилд” ООД - като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит № КЦ 244/2007 – В от 14.02.2006г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 2 820 000 евро, която да се използва за закупуване на описан в договора недвижим имот. Посочил е, че към договора са сключени и анекси № 1, №2, № 3 и № 4, по силата на които общата кредитна експозиция е в размер на 9 080 000 евро. Приел е, че за обезпечаване на кредита са учредени три договорни ипотеки, като ипотеката, предмет на настоящото дело, е учредена върху правото на строеж на всички обекти в одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи и по-конкретно върху процесните два апартамента. Приел е за установено още, че ищецът „Глобал куест емърджинк юрап фанд 2” ЕООД е придобил собствеността на ипотекираните в полза на „Инвестбанк” АД процесни апартаменти, ведно със задължението да отговаря до размера на цената на ипотекирания имот – в случай на принудително изпълнение. Посочил е, че с анекс № 6 от 27.06.2012г. към договора за кредит „Инвестбанк” АД и „Литос - Айбилд” ООД са постигнали съгласие кредитополучателят да учреди нова договорна ипотека с материален интерес 746 205,56 евро върху правото на строеж за обособени обекти от одобрените за построяване „Нови многофункционални жилищни сгради с магазини и подземни гаражи”, ведно с поземления имот, в който се изграждат, като при реализация на обособени обекти в този имот всички постъпления от продажби следва да постъпват по специална сметка, открита в банката, и средствата по нея да се използват единствено за погасяване на кредита и за финансиране на СМР по довършване на обектите /т.8/, а в т.9 банката е дала съгласие да бъдат заличени ипотеките върху отделни обособени обекти в имота след внасяне на съответните суми по специалната сметка при минимум стойности: за апартаменти – 800 евро на кв.м. и за мазета – 500 евро на кв.м.

Въззивният съд е приел за установено, че на 06.06.2012г. е сключен договор за откриване на сметка с особен режим на разпореждане с описания номер, като е уговорено изрично, че сумите се използват за погасяване на задължения по кредита, респ. разходи по СМР до довършване на строежа и други разходи след представяне на описаните документи и изпълнение на посочените в чл.2 условия от кредитополучателя.

При така установените факти въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че към 27.06.2012г. страните по договора за кредит са знаели за съществуването на банковите сметки на „Литос - Айбилд” ООД, по които „Г.К.Е Ю. Ф 2” ЕООД е заплатило цената за процесните имоти, но въпреки това в анекса липсва изразено съгласие от банката за заличаване на ипотеките върху отделни обособени обекти в имота по т.6 от анекса по отношение на извършените плащания по тези сметки. Споделил е и извода, че с оглед изрично уговореното в чл.7, ал.8, чл.9 и чл.11 от анекса такова съгласие не може да бъде извлечено и по тълкувателен път, прилагайки разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Взел е предвид заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е възприел извода на първоинстанционния съд, че вземането на банката по процесния договор за кредит не е погасено, като учредените ипотеки върху всеки един от описаните в нотариалните актове недвижими имоти обезпечават цялото вземане на банката по договора за банков кредит и до погасяване на целия дълг ипотеките продължават да тежат върху всички самостоятелни обекти, независимо от извършените от длъжника разпореждания с правото на собственост върху отделни ипотекирани имоти в полза на трети лица, срещу които ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, съгласно разпоредбата на чл.173 ЗЗД.

Заключил е, че доказателствата по делото не установяват изпълнението на едно от предвидените в анекса условия, а именно извършване на плащане по сметката с особен режим на разпореждане, което е в тежест на ищеца, с оглед на което ипотечните права на банката върху процесните имоти не са погасени. Изложил е съображения, че учредената ипотека по волята на кредитополучателя и „ИНВЕСТБАНК“ АД обезпечава всички вземания на кредитора с правопораждащ факт - договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007 - В от 14.02.2007г. и обхваща процесните апартаменти, индивидуализирани в достатъчна степен, като извършените от собственика разпореждания с тези самостоятелни обекти от сградата след построяването й се явяват последващи спрямо момента на възникване на ипотечното право, т.е. извършени, след като ипотеката вече е разпростряла действието си върху сградата. В тази връзка е посочил, че придобиването на вещното право на собственост върху процесните апартаменти е в резултат на сключен на 12.06.2012г. в изискуемата форма договор за продажба, а това означава в момент, следващ възникване на ипотечното право.

Намерил е, че с учредените ипотеки, тежащи и върху придобитите от ищеца недвижими имоти, е обезпечен кредит в евро, предоставен на траншове, като никъде в договорите за учредяване на ипотеките не е предвидено, че ипотечното право върху всеки от самостоятелните обекти в изградената в недвижимия имот сграда обезпечава конкретна част от вземанията на кредитора в точно определен размер, т.е. ипотеката върху всеки от самостоятелните обекти обезпечава цялото вземане по договора за банков кредит и до погасяване на целия му размер ипотеката продължава да тежи върху всички самостоятелни обекти в сградата, независимо от извършените от длъжника разпореждания с правото на собственост върху тези обекти в полза на трети лица, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.174 ЗЗД. Изтъкнал е, че ипотекарният длъжник, какъвто е ищецът, в случай че няма интерес да осуети удовлетворяване на кредитора от стойността на имота чрез принудително изпълнение, съгласно чл.173, ал.3, вр.ал.1 ЗЗД отговаря до размера на реализираната при същото продажна цена. Посочил е, че анекс №6/27.06.2012 г., в който е предвидено задължение на банката да дава съгласие за заличаване на ипотеките върху отделни обособени обекти след внасяне на минимални суми по специална сметка, открита в банката, е договор, сключен между банката и кредитополучателя след вече извършената покупка на апартаменти от ищеца, на който не е придадено обратно действие и затова същата не преурежда факти /придобивания/, осъществени преди 27.06.2012г., както неоснователно твърди ищецът. Позовал се е на чл.21, ал.1 ЗЗД и е приел, че постигнатото между ипотекарния кредитор и длъжника съгласие в анекса не произвежда действие по отношение на ищеца, който е трето лице. Констатирал е още, че ищецът е заплатил по-висока от посочената в този анекс цена на всеки от имотите, но сумите са постъпили по сметки с титуляр кредитополучателя /IBAN BG 45 IORT 80481020111500 и по сметка IBAN BG 27 IORT 80481420111500/, за които нито се твърди, нито се установява да са били с особен режим на разпореждане. Поради това е приел, че дори да беше приложим анексът по отношение на ищеца, то предвидените в същия кумулативни условия за даване на съгласие от страна на банката за заличаване на ипотеката, не са налице.

Намерил е за неотносим факта, че тези сметки, съгласно заключението на вещото лице, са били използвани за погасяване на кредита, отпуснат на кредитополучателя, тъй като Банката е изразила воля, че ще дава съгласие за заличаване на ипотеките само при постъпване на суми в съответните минимални размери по сметка, която да е с особен режим на разпореждане. В тази връзка е изтъкнал, че заплащането на цената на имотите по платежна сметка на продавача, за която не са установени ограничения при разпореждане с постъпилите суми, не гарантира, че плащането ще се използва за погасяване на кредита и не изпълнява условието на анекс №6/27.06.2012 г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В настоящия случай поставеният от касатора въпрос е обсъждан от въззивния съд, но е решен при съобразяване с установените факти по делото – с конкретните клаузи на сключения между „Инвестбанк” АД и „Литос - Айбилд” ООД анекс към договор за банков кредит и тълкуването им съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. Поради това, доколкото отговорът на поставения въпрос зависи от конкретните обстоятелства по делото и събраните доказателства, не може да се приеме, че обосновава наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. В тази връзка следва да се посочи, че крайният извод на въззивния съд за неоснователност на иска е обусловен не само от съображенията за неизпълнение на условието по анекс №6/27.06.2012 г., във връзка с които е поставен въпросът, а и от други съображения, самостоятелно обуславящи този извод – че процесният анекс е сключен след договора, с който ищецът е придобил имотите и страните не са му придали обратно действие и че ищецът не е страна по кредитното правоотношение и анекса, поради което уговорките в последния относно начина на погасяване на кредитните задължения и условията за заличаване на ипотеката нямат действие за него. От друга страна, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа доводи, свързани с правилността на въззивното решение /чл.281 ГПК/, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК, по аргумент на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи още, че представеното от касатора за обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решение № 114 от 17.01.2012г. по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. е неотносимо, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явна нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 3366,90 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1437 от 02.07.2020г. по гр.д. № 4834/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 14 състав.

ОСЪЖДА „Г.К.Е Ю. Ф 2” ЕООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 6Б да заплати на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 3366,90 лева /три хиляди триста шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: