№ 60386София, 11.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1903 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1587 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 655/2019 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 379 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 965/2016 г. на РС Сандански, с което е бил отхвърлен предявеният от Г.В.В. срещу В.С.В., Г.А.К., В.Л.В., И.В.К., Х.В.В., Л.В.В., Г.Х.А., М.С.С., Й.Г.Х., Т.Д.Х., Е.Д.Х., С.Р.Х., М.Х.П., А.Х.Х. и Н.Х.Х. иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца върху 71 кв. м., представляващи част от УПИ. ....по КРП от 1995 г. на [населено място], които към момента на одобряване на КККР на [населено място] със заповед № РД18-80/11.11.2009 г. на ИД на АГКК са отразени неправилно като част от ПИ с идентификатор. ...........и че е налице грешка при заснемане на поземлени имоти с идентификатори. ...........и. .............

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти. ..........и. ...........по КККР на [населено място] от 2009 г., първият от които е с площ от 541 кв. м., а вторият – 634 кв. м. В основната си част ПИ. .........съответства на УПИ. ..........., собственост на ответниците, а ПИ. .........– на. ........., собственост на ищеца.

Прието е, че бащата на ищеца В.С.В., легитимирайки се с решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ № 01-415 от 07.05.1996 г. на О. С., се снабдил с констативен нотариален акт №. .../1996 г. за собственост на имот пл. №. .........с площ от 500 кв. м. С нотариален акт №. ../2004 г. В.С.В. дарил на ищеца Г.В.В. 3/4 ид. части от УПИ. ........., с площ от 500 кв. м., а по скица с площ от 680 кв. м. През 2005 г. ищецът Г.В.В. е бил признат с нотариален акт №. .../2005 г. за собственик по наследство от майка си на 1/4 ид. част от същия УПИ. ...........

От своя страна ответниците се легитимират като собственици на съседния УПИ.............

Въззивният съд е възпроизвел подробно заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза. В обобщен вид най-важните констатации на вещото лице се свеждат до следното:

За първи път двата съседни имота са нанесени при извършеното през 1967 г. и 1976 г. попълване на кадастралния план на [населено място] от 1956 г. Към този момент имотите са нерегулирани. Регулационният план от 1976 г. не съдържа дворищнорегулационни парцели в тази част, а само улична регулация. През 1985 г. е извършено ново попълване на кадастралния план, от което се установява, че всички имоти и сгради са зачертани с кафяво, т.е. те не съществуват на място. През 1995 г. е извършено ново попълване на кадастралната основа във връзка с протичащата реституция по ЗСПЗЗ. Нанесени са имоти пл. №. .........и пл. №. ........... Тези два имота са били с нематериализирани граници и не са били възстановени изцяло, а само до границата на изградената вече улица. Със заповед от 26.11.2000 г. е одобрено ЧИРП, с което са обособени парцели. .......... и.........., като регулационната линия между двата парцела съвпада с имотната граница между тях съобразно КП от 1995 г., съответно – съобразно границата по предходното попълване на плана от 1967 и 1976 г. С работен устройствен план /РУП/ от 2002 г. е предвидено в УПИ. ........... застройка на сграда с партер и три етажа, на отстояние 4 м. от регулационната линия към съседния парцел на ответниците. Сградата е построена и въведена в експлоатация. Към 2003 г. действа ПУП /план за регулация и застрояване/, с който двата съседни парцела са били напълно оформени и са с площи от 680 кв. м. за УПИ. ........ и 474 кв. м. за УПИ. .......... През 2009 г. е одобрена кадастрална карта на [населено място], в която са нанесени ПИ с идентификатори. ...........с площ от 541,21 кв. м. и. .........с площ от 634,39 кв. м. Границата между тези два имота по кадастралната карта не съвпада с регулационна граница между УПИ. ......... и УПИ. ............., а е изместена навътре в имот. ............, собственост на ищеца. Това е довело до действия от негова страна за промяна на кадастралната карта по административен ред, но производството не е проведено докрай поради наличие на спор за материално право. В случай, че тази процедура се проведе, площта на ПИ. ..........би нараснала на 705 кв. м., а площта на ПИ. .........би намаляла на 471 кв. м. Спорната площ е 71 кв. м., отразена от вещото лице на скица.

От правна страна въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е неоснователен. Възпроизвел е обширна част от мотивите на ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. Възпроизвел е и голяма част от мотивите на решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 1580/2017 г. на ВКС, I-во г.о., което дава положителен отговор на въпроса следва ли в производството по чл.54, ал.2 ЗКИР изводът за принадлежността на правото на собственост и неправилното отразяване на границите на това право да е съобразен с определените с административния акт граници на реституирания имот. Прието е, че в конкретния случай праводателят на ищците В. В. е бил признат с нот.акт № 92/1996 г. за собственик на имот. ............с площ от 500 кв. м. въз основа на решение на О. С. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ в съществуващи реални граници, а след това е прехвърлил на ищеца ѕ ид. части от този имот, който по документ за собственост е 500 кв. м., а по скица – 680 кв. м. За останалата част от същия имот ищецът се снабдил с констативен нотариален акт. При липса на други доказателства, както и на административния акт за реституция на процесния имот, следва да се приеме, че констатираният с официален документ обем от права на ищеца, касаещ УПИ. .........., е за площ от 500 кв. м. Към 2003 г., а и понастоящем, границата между имотите на страните не е материализирана. Не може решението да бъде основано само на това, че границите на двата имота били отразени в регулационни планове, които ищецът не бил обжалвал по реда на АПК, тъй като обемът на правото на собственост върху недвижими имоти не се определя от регулационните планове, приети при действието на ЗУТ, нито от кадастралната карта, а от имотните граници по последния приложен план, съгласно ТР № 8/206 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай не е установена къде е имотната граница между двата имота. От събраните доказателства не се установява, че от 1995 г. до влизане в сила на КК на [населено място] през 2009 г. ищецът е придобил право на собственост върху 71 кв. м. от имота по давност; не се установява, че той и праводателите му са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху имот с обща площ от 705 кв. м. По този начин ищецът не е доказал, че към момента на влизане на КК е собственик на грешно според него заснети към съседния имот 71 кв. м.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г.В.В..

Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че има разминаване между границата на двата имота според ЧИРП от 2000 г. и кадастралната карта от 2009 г. При изработването на КК не са съобразени разпоредбите на чл.41 и чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР, вр. чл.14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР отм. и погрешно имотите са отразени в противоречие със състоянието им според кадастралния план от 1995 г., ведно с ЧИРП от 2000 г. По този начин неоснователно е намалено лицето и площта на поземления имот на ищеца, а поземленият имот на ответниците е нараснал по площ и лице. Тези обстоятелства били доказани по делото, но неправилно са анализирани от съда. По безспорен начин е установена грешка в кадастралната карта и неоснователно съдът отказал да я отстрани, признавайки правото на жалбоподателя върху спорната площ. Погрешно съдът приел, че жалбоподателят трябва да доказва права върху съседния имот с идентификатор. ............. Счита, че площта на имота не е определяща при установяване на грешка в кадастралния план или кадастралната карта, като се позовава на практика на ВКС по този въпрос. Не е взето становището на вещите лица, че спорната имотна граница не съвпада с границата по последния регулационен план, като не е съобразено е приетото в т.4 на ТР № 8/2016 г. по този въпрос. Съдът коментирал доказателства, от които жалбоподателят не е заявявал да черпи права, а не изложил мотиви относно твърденията за намалени отстояния на разрешеното и реализирано строителство спрямо процесната спорна граница по кадастралната карта.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли съдът да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават и да обсъжда доказателства, от които те не претендират за тях да възникват права; 2. Длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. При иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР спорното право към момента на подаване на иска ли се установява или към момента на съставяне на плана.

Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с правно основание чл.154, ал.2 ЗКИР, което не е изключено от касационен контрол предвид цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първата част на втория въпрос - длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Макар формално да е спазил изискването на процесуалния закон и свързаната с него практика на ВКС, че въззивният съд е длъжен

да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въззивният съд реално не е спазил това изискване, тъй като не е отчел значението на обстоятелството, че границата между имотите на страните по кадастралната карта от 2009 г. не съвпада с границата, която е съществувала между тези имоти през 1967 и 1976 г. и 1995 г., както и с регулационната линия между двата парцела на страните, създадена с ЧИРП от 2000 г. и РУП от 2002 и 2003 г. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1587 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 655/2019 г. на Благоевградския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи