О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60734

гр.София, 11.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр.д.№ 2665/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 350/ 30.09.2019 г., с което е направено и предложение до Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по материалноправните въпроси: кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място. По предложението е образувано Тълкувателно дело № 5/ 2019 г., ОСГК, ВКС, което приключи с издаването на Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021 г. Поради това са отпаднали предпоставките за спиране на производството и то следва да бъде възобновено.

Делото е образувано по касационна жалба на „Ю. Б” АД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2017/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 10347/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийския районен съд по гр.д.№ 43228/ 2016 г. и по този начин по предявените от Д.В.И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 1934/ 11.05.2016 г. и ответникът е осъден да заплати на ищцата 5 556,03 лв обезщетение за оставане без работа за период 31.05. – 30.11.2016 г., като е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място. По тези въпроси касаторът претендира наличието на всички допълнителни основания по т.1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.

Ответната страна Д. И. оспорва жалбата. Счита, че касаторът не е конкретизирал релевантен за делото правен въпрос и че не е представил практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Посочената в изложението му практика била неотносима към конкретния случай. Позовава се на друга практика на ВКС, на която поддържа, че въззивното решение съответства. Евентуално излага доводи за правилност на обжалваното въззивно решение.

Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че считано от 16.02.2007 г. ищцата е работила по безсрочен трудов договор в „Алфа банка – клон България“ - офис Димитровград, като съгласно последното изменение на трудовото правоотношение заемала длъжността „Специалист, банка – офис супервайзор“. С допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г., сключено по повод закупуването на търговското предприятие на „Алфа банка – клон България“ от ответника, били променени работодателят и мястото й на работа – „офис 505 – Димитровград“. На 11.05.2016 г. на ищцата било връчено предизвестие и заповед № 1934/ 11.05.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието. Въззивният съд приел, че при закупуването на търговското предприятие на „Алфа банка – клон България“ било взето решение за нова организационна структура на ответника „Ю. Б“ АД, съдържаща звено „А. К“. Съдът установил, че след покупката на търговското предприятие приобретателят преустановил дейността на 49 офиса на „Алфа банка – клон България“, които били закрити изцяло и премахнати от щатното разписание, а останалите 31 офиса били прехвърлени към клоновата мрежа на ответника. К. Дд бил сред закритите офиси, като съгласно поименното щатно разписание в него са работили към 01.03.2016 г. освен ищцата и още петима служители, четирима от които били преназначени в други финансови центрове, а на останалите трудовите договори били прекратени на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, без извършване на подбор. В същия град продължил да действа финансов център на ответника с щатна численост 6 служители. При тези фактически установявания от правна страна въззивният съд извел, че закриването на офис „Димитровград – 2“, в който работила ищцата, било формално - работодателят бил предприел реорганизация на дейността си, а не закрил част от предприятието си. Освен това посочил, че изборът на работодателя кои от служителите да преназначи, а на кои да прекрати трудовото правоотношение, бил субективен и не почивал върху обективен подбор, който в случая бил задължителен. Структурно обособените звена на територията на гр.Димитровград били две, следователно работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ между работниците и служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за населеното място, включително и при закриването на друго структурно звено.

С оглед тези мотиви на въззивния съд поставените материалноправни въпроси обуславят обжалваното решение. Въззивният съд посочил, че не е налице закриване на част от предприятието, но дори да имало такова закриване, то работодателят не извършил преди уволнението на ищцата подбор, макар че бил длъжен да стори това. Основателно касаторът поддържа, че тези разрешения на инстанцията по същество са дадени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2017/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 10347/ 2018 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 151,12 лв (сто петдесет и един лева, дванадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.01.2022 г. от 10 часа, за когато да се призоват страните с призовки.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: