О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60559

гр. София,11.11.2021 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№1363 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д.К.К. срещу решение №2 от 20.01.2020 г. по в.т.д.№331/2019 г. на АС Бургас и срещу решение №100140 от 01.04.2021 г. по същото дело, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №2 от 20.01.2020 г. по в.т.д.№331/2019 г. на АС Бургас. С решение №2 в обжалваната част: е потвърдено решение №346 от 23.08.219 г. по т.д.№72/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която Д.К.К. е осъден за заплати на „Експресбанк“ АД сумата от 50 877.31 лв., главница по договор за кредит от 22.05.2015 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното излащане; след частична отмяна на решение №346 от 23.08.2019 г. по т.д.№72/2019 г. на ОС Бургас, Д.К.К. е осъден да заплати на „Експресбанк“ АД сумата от 24 570.92 лв., главница по договор за кредит от 22.05.2015 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане; прогласено е за нищожно решение №346 от 23.08.2019 г. по т.д.№72/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която е присъдена договорна лихва за забава за периода 31.10.2016 г. – 08.02.2019 г. върху падежирани 29 бр. вноски и в тази част делото е върнато за нова разглеждане от друг състав на ОС Бургас; разпределена е отговорността за разноските пред двете инстанции.

В жалбите се излагат съображения за неправилност на обжалваните решения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване на решение №2 е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Какъв следва да бъде обхвата на извършваната от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал. 2. От кой момент започва да тече давностния срок по отношение на спорните вземания – от датата на окончателния падеж по договора за кредит или от падежа на всяка поредна вноска по погасителния план. По отношение на първия въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изразява становище, че решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е очевидно неправилно, като наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване на това решение е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 3. При постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка и от мотивите на първоначално постановеното решение, очевидната неправилност на решението следва ли да се простира до изводите на предходната съдебна инстанция и анализа на доказателствата пред съответната инстанция или се ограничава само до конкретната инстанционна проверка и изводи на настоящата. 4. Допустимо ли е очевидната неправилност на решението да се преодолее с искане за тълкуване на решението. Иска се спиране на касационното производство до произнасяне на ОСГТК на ВКС с решение по тълк.д.№5/2019 г.

Ответникът по касация „Банка ДСК“ ЕАД, правоприемник на „Експресбанк“ АД, не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че банката е предявила осъдителни искове за вземания по процесния договор за кредит, като се позовава на неизпълнение от длъжника на плащания след края на м. октомври 2016 г. и навежда обстоятелството за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията с ненастъпил падеж и претендира заплащане на общия размер от останалата неплатена главница – падежирали вноски и вноски с ненастъпил падеж до края на срока на договора. Посочил е, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор на банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да бъде обективирано в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска /решение №198 от 18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, а в конкретния казус препис от исковата молба е връчен на дружеството-кредитополучател на 11.04.2019 г. и на солидарния длъжник – на 05.03.2019 г. В този смисъл е достигнал до извод, че длъжникът е редовно уведомен с връчения препис от исковата молба за обявената предсрочна изискуемост на кредита и следва да заплати размера на цялата дължима главница, установена от експертизата по делото и претендирана от ищеца с исковата молба и приложената справка по чл.366 ГПК – падежиралите и предсрочно изискуемите вноски, ведно със законната лихва от датата на връчване – 11.04.2019 г. По отношение на иска за присъждане на договорна лихва е изложил съображения, че в първоинстанционното решение договорната лихва е присъдена както следва: „договорна лихва за забава за периода от 31.10.2016 г. до 08.02.2019 г. върху падежиралите 29 броя вноски“, като в мотивите си съдът е вписал, че „същата се явява определяема на по-късен етап в изпълнението и няма пречки да бъде присъдена в настоящия акт без да е посочен размера й.“. Изразил е становище, че в тази си част решението на първата инстанция е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо и не създава възможност за осъществяване на действия по следващото изпълнително производство доколкото липсва присъден размер като осъдителен титул – касае се за претенция за договорна лихва, която има обезщетителен характер за минал период и следва да бъде точно определена както в исковата молба, с внесена върху нея държавна такса /което е налице/, така и в съдебния акт и съдът не може да постанови тази лихва да бъде определяема в по-късен момент в изпълнителното производство, тъй като тя се изчислява съгласно договорните клаузи и върху размера на неплатените вноски, като има договорен процент и надбавка, и следва да се присъди като точна сума. Размерът е изследван в първоинстанционното производство, като съдът следва да прецени доколко е точно установен и дали е налице яснота в заключението, при което да постанови в своя акт точен размер на договорната лихва - трябва да е налице яснота във волята му, която да се съдържа както в мотивите, така и в диспозитива. За да постанови решението си за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, въззивният съд е съобразил, че в решение №2 липсва произнасяне относно правилността на първоинстанционното решение в частта му, с която Д.К.К. е осъден за заплати сумата от 50 877.31 лв., главница по договор за кредит от 22.05.2015 г. /в която част решението на първата инстанция е било обжалвано с въззивна жалба от Д.К.К./ и отразяването на тази воля в диспозитива на решението, в който липсва потвърждаване на първоинстанционното решение в посочената част.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените мотиви в постановените по делото решения, формулираните от касатора втори, трети и четвърти въпроси, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Възражение за погасяване на процесните вземания по давност не е направено от ответника нито в първата, нито пред въззивната инстанция /за първи път този въпрос се повдига пред касационната инстанция/, поради и което в решение №2 не са изложени каквито и да е било мотиви както относно давността, с която се погасяват процесните вземания, така и относно момента, от които тече тази давност. От друга страна в решението за поправка на очевидна фактическа грешка липсва произнасяне на въззивния съд по трети и четвърти въпрос, поради което спрямо визираните втори, трети и четвърти въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и спрямо тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, респективно искането за спиране на касационното производство също се явява неоснователно.

На следващо място при постановяването на решение №2 въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 от ГПК, формирана по реда на чл.290 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил и се е произнесъл по доводите, възраженията и исканията на страните, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. събраните писмени доказателства и заключението на назначената по делото експертиза/, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. В този смисъл по първия от формулираните въпроси не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато

С оглед изложеното и тъй като при постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на касационното производство до произнасяне на ОСГТК на ВКС с решение по тълк.д.№5/2019 г.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2 от 20.01.2020 г. по в.т.д.№331/2019 г. на АС Бургас, поправено с решение №100140 от 01.04.2021 г. по същото дело, в частта, с която: е потвърдено решение №346 от 23.08.219 г. по т.д.№72/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която Д.К.К. е осъден за заплати на „Експресбанк“ АД сумата от 50 877.31 лв., главница по договор за кредит от 22.05.2015 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното излащане; след частична отмяна на решение №346 от 23.08.2019 г. по т.д.№72/2019 г. на ОС Бургас, Д.К.К. е осъден да заплати на „Експресбанк“ АД сумата от 24 570.92 лв., главница по договор за кредит от 22.05.2015 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане; прогласено е за нищожно решение №346 от 23.08.2019 г. по т.д.№72/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която е присъдена договорна лихва за забава за периода 31.10.2016 г. – 08.02.2019 г. върху падежирани 29 бр. вноски и в тази част делото е върнато за нова разглеждане от друг състав на ОС Бургас; разпределена е отговорността за разноските пред двете инстанции.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №100140 от 01.04.2021 г. по в.т.д.№331/2019 г. на АС Бургас за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №2 от 20.01.2020 г. по в.т.д.№331/2019 г. на АС Бургас.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.