О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60505

гр. София,20.10.2021 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№72 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.М.С. и В.И.Г. срещу решение №4385 от 20.07.2020 г. по в.гр.д.№6580/2019 г. на СГС. С обжалваното решение е обезсилено решение от 23.01.2019 г. по гр.д.№10214/2017 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от С.М.С. и В.И.Г. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД главни искове по чл.26, ал.1от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на банков кредит №014OD-R-000062/20.08.2008 г. и са уважени предявените евентуални такива, като е признато за установено, че клаузите в договора за кредит, съдържащи се в т.2, б.„б“ /Раздел II/, чл.7, чл.7.1., чл.7.2., чл.7.3., чл.7.4, чл.8, чл.9 и чл.11, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.146, чл.143, т.3, т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП, като неравноправни и в противоречие с морала и добрите нрави.

В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, тъй като искът за прогласяване нищожността на договора за банков кредит е неоценяем, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Оценяем или неоценяем е предявен иск за нищожност на договор за банков кредит поради наличие на неравноправни клаузи и кой съд е родово компетентен да разгледа делото като първа инстанция.

Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответната банка за недопустимост на цялото производство поради разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение на ОС Варна. Посочил е, че предмет на производството по т.д.№705/2015 г. на ОС Варна са искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване спрямо настоящите ищци съществуването на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а именно: 125 000 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.2008 г., 57 456.08 евро, просрочени лихви за периода 01.08.2010 г. - 23.11.2012 г. и 3750 евро, комисионни за управление на кредита, а предмет на настоящото производство са главен иск за установяване нищожност на процесния договор и евентуален за установяване нищожност на отделни клаузи от същия. Изразил е становище, че макар и в производството пред ОС Варна да са наведени от ответниците /ищци в настоящото производство/ идентични възражения за нищожност на договора, евентуално на отделни клаузи от него, които съдът е длъжен да обсъди при решаване на делото, произнасянето по тях няма за резултат сила на пресъдено нещо /със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения, а пред ОС Варна няма предявен насрещен установителен иск за нищожност на договора за кредит, евентуално на отделни клаузи от него, а има само направени възражения в тази насока/. Достигнал е обаче до извод, че решението на районния съд е недопустимо, поради нарушение на правилата за родова подсъдност - абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване на производството във втората инстанция - чл. 119, ал. 1 ГПК. Посочил е, че с исковата молба ищците са предявили при условията на евентуално съединяване главен иск за нищожност на договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.2008 г. и евентуален иск за прогласяване нищожност на изчерпателно посочени клаузи от него, като родовата подсъдност по предявения главен иск се определя по правилото на чл.104, т.4, вр. чл.69 от ГПК, при което компетентен съд е окръжният съд като първа инстанция, когато цената на иска е над 25 000 лв. Позовал се е на разпоредбата на чл.69, т.4 от ГПК, съгласно която по искове за съществуване на договор /какъвто е главният иск за обявяване нищожност на процесния договор/, размерът на цената на иска е стойността на договора, следователно този иск винаги е оценяем и неговата цена възлиза на стойността на договора, която в случая е отпуснатият размер на кредита, който е 125 000 евро /с левова равностойност от 244 478,75лв. съгласно фиксирания курс на БНБ/, респективно е приел, че главният иск е родово подсъден като първа инстанция на окръжния съд. Посочил е също така, че евентуалният иск за нищожност на отделни клаузи от договора за банков кредит е неоценяем съгласно трайната съдебна практика, поради което по правилото на чл.103 от ГПК е подсъден като първа инстанция на районния съд, но в настоящата хипотеза е налице съединяване на искове при условията на евентуалност, като главният подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжния съд, поради което окръжният съд следва да разгледа и да се произнесе и по евентуалния иск по правилото на чл.104, т.6 от ГПК.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Спрямо формулирания в изложението въпрос не се установява наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е ясна пълна и непротиворечива, като е несъмнено, че по иск за съществуване на договор /какъвто е искът за обявяване нищожността на процесния договор за кредит/, размерът на цената на иска е стойността на договора /размерът на уговорения кредит/, а и по приложението на визираната законова разпоредба е създадена константна, споделяна от настоящия състав практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Също така съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения и в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, като само при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи /и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено/, паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора, а същият ще е приложим между страните без нищожните си части /чл.26, ал.4 от ЗЗД/, поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска.

С оглед изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, като при новото разглеждане на делото съставът на СГС следва да прецени дали при наличие на влязло в сила съдебно решение, установяващо спрямо ищците в настоящето производство съществуването на вземанията на банката по процесния договор за кредит, предявяването на иск за установяване на нищожност на пораждащия същото право договор, който иск се основава на факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е допустимо.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №4385 от 20.07.2020 г. по в.гр.д.№6580/2019 г. на СГС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.