О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.60371

гр. София,20.10.2021 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1539 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ срещу определение №127 от 31.05.2021 г. по в.ч.т.д.№278/2021 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №260054 от 23.02.2021 г. по т.д.№62/2019 г. на ОС Търговище, с което е оставена без уважение молбата на НББАЗ за допълване по реда на чл.248 от ГПК на определение №260168 от 14.12.2020 г. по т.д.№62/2019 г. на ОС Търговище в частта за разноските.

Посочва се, че определението е неправилно, като в обективираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях. 2. Относно обхвата на дейността на въззивния съд в производството по частна жалба и възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт на невъведени в частната жалба оплаквания. 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при решаване на спора. 4. Дължи ли ищецът разноски на ответника в качеството му на представително национално бюро по чл.506, ал.2 от КЗ при прекратяване на производството поради отказ от иска след извършване в хода на процеса плащане от чуждестранния застраховател – трето задължено лице, в чийто интерес действа НББАЗ. 5. Следва ли чуждестранният застраховател, в чийто интерес действа НББАЗ, да понесе сторените от последното разноски по водене на делото в хипотеза на прекратяване на производството поради отказ от иск след извършено в хода на процеса плащане от чуждестранния застраховател. Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по жалбата В.Н.М. действаща лично и като законен представител на С.С.С., чрез процесуалния си представител заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че отговорността за разноски е ограничена обективна отговорност, изградена изцяло върху идеята на законодателя за отговорност от неоснователни действия. Позовавайки се на практиката на ВКС, формирана по приложението на чл.78, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК е посочил, че ищецът има право на разноски и при прекратяване на делото, въпреки, че той е десезирал съда чрез отказ от иска, при наличие на данни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, респективно последният няма право на разноски, ако е станал причина за предявяване на иска. Възприемайки изцяло разрешението дадено в определение №270 от 05.10.2016 г. по ч.гр.д.№3846/2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение е достигнал до извод, че в хипотезата на предявен иск за обезщетение срещу НББАЗ и изплатено в хода на производството обезщетение на пострадалите от чуждестранния застраховател, в чийто интерес действа НББАЗ, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и при отказ от иска след извършеното плащане, ищецът не дължи разноски на ответника при прекратяване на производството. За пълнота е посочил, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл.5, т.12 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, според която всички разходи във връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която е настъпили произшествието, подлежат на реимбурсиране /връщане/, като тази разпоредба дава право на НББАЗ да предяви пред чуждия застраховател в чийто интерес е действало, искане за реимбурсиране на сумата за сторените от него разноски по водене на делото /именно този застраховател следва да понесе разноските като резултат/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираните от частния касатор първи и трети въпроси относно задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, като се произнесе и по всички релевирани от страните доводи и възражения, не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло – в обжалваното определение са изложени мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение на спорния предмет, след произнасяне по релевантните, с оглед този предмет, възражения на страните.

Всъщност с тези въпроси и с втория от поставените от частния касатор въпроси /израз на поддържаната от частния касатор, но невъзприета от съда теза, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото/, по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното определение изводи, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на частните касационни жалби.

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси /четвърти и пети/. Спрямо тях, макар и намерили отговор в обжалваното определение на въззивния съд, не се установява поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Наличието на това основание следва от обосноваване на необходимостта от произнасяне на касационния съд по правен въпрос, разглеждането, на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респективно при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая съществува споделяна от настоящия състав, създадена при точно тълкуване на закона практика на ВКС /с която въззивният съд се е съобразил изцяло/, както относно правото на ищеца на разноски и при прекратяване на делото поради десезиране на съда чрез отказ от иска, при наличие на данни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото /респективно последният няма право на разноски, ако е станал причина за предявяване на иска/, така и относно частната хипотеза на предявен иск за обезщетение срещу НББАЗ и изплатено в хода на производството обезщетение на пострадалите от чуждестранния застраховател, в чийто интерес действа НББАЗ, при която следва да се приеме, че при направен отказ от иска след извършеното плащане, ответникът е дал повод за завеждане на делото, като ищецът не дължи разноски на ответника при прекратяване на производството /в посочената практика се разглежда и правото на реимбурсиране по чл.5, т.12 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата/.

Предвид липсата на доказателства за направени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, такива не им се следват.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №127 от 31.05.2021 г. по в.ч.т.д.№278/2021 г. на АС Варна.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.