О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60368

гр. София,20.10.2021 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2058 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ срещу определение №194 от 12.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№307/2021 г. на ОС Сливен. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на НББАЗ срещу определение№260987 от 23.04.2021 г. по гр.д.№1280/20 г. на РС Сливен в частта, с която е отказано присъждане на разноски за пътни разходи в размер на 137.74 лв.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Представляват ли пътните разходи разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и следва ли да се присъждат на ответника съгласно чл.78, ал.3 от ГПК.

Ответниците по частната касационна жалба заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да остави без уважение частната жалба, с която е бил сезиран, въззивният съд е изложил съображения, че макар и по делото да са доказани направени от ответната страна разходи за път /седалището му е в [населено място] и за осъществяване на процесуално представителство в о.с.з. пълномощникът е пътувал до [населено място], където делото е висящо/, в размер на 137.74 лв., тези разходи не следва да се признаят за „разноски по производството“ по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК и не следва да се присъждат на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК. За да достигне до направения извод се е позовал на формирана практика на ВКС, според която пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват, а по този ред се покриват само разноските, които по естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда поради което не са в дискреция на страната /напр. дали да изпрати исковата молба по пощата или да се депозира лично в съда, дали да се ползва определен вид превоз, вкл. за процесуалния представител на страната/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Спрямо формулирания в изложението въпрос не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по поставения правен въпрос е формирана константна, споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС в определения по чл.274, ал.3 и в решения по чл.290 от ГПК разяснения, разноски за/по производството /по смисъл на чл.71 и чл.78 от ГПК/ са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия - разходи на свидетели, вещи лица, преводач и тълковник, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др., като съгласно чл.76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Други разходи /вкл. разходи за придвижване в населеното място или от едно населено място до друго/ дори и да са направени, не са разноски за производството по смисъла на цитираните разпоредби. Уредената в чл.78 от ГПК отговорност за разноски /ограничена отговорност, която се реализира само и единствено в рамките на висящия процес, регламентирана е да се осъществи в рамките на неговия ход без да води до забавянето му, което обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността, в сравнение с установяването на право на обезщетение по съдебен ред, като спорен исков предмет/ включва заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако страната е упълномощила такъв, но други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на делото, не подлежат на обезщетяване.

В този смисъл не е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №194 от 12.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№307/2021 г. на ОС Сливен.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи