4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60364

гр. София 21.10.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3022 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1499/22.06.2021 г. по регистъра на Апелативен съд – Пловдив, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ против определение № 69 от 08.06.2021 г. по в. ч. гр. дело № 291/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, 1-ви граждански състав. С него е оставена без уважение подадената от КПКОНПИ частна жалба против определение № 260426 от 25.03.2021 г. по гр. дело № 147/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 631, ал. 1, вр. с чл. 633 ГПК до приключване на дело № C-319/19 по описа на Съда на Европейския съюз.

В частната касационна жалба се поддържа, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са приели, че въпросите по преюдициалното запитване, отправено по гр. дело № 704/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/ имат отношение и към настоящото производство. С оглед на това се моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение към жалбата касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо ли е спиране на исково производство по образувано гражданско дело на непосочени в закона основания, изведени от съда по тълкувателен път и/или по съображения за целесъобразност“; 2. „Задължителността на решението на СЕС за националния съд и учрежденията в страната обосновава ли спиране на исково производство по образувано гражданско дело, по което не е отправено запитването по чл. 629 ГПК, независимо, че такова основание за спиране не съществува.“; 3. „Длъжен ли е Съдът, пред който делото е висящо, задължително да спре производството по образувано пред него гражданско дело, в случай че по друго дело е отправено запитване за тълкуване по чл. 629 от ГПК във вр. с чл. 628 от ГПК на приложими разпоредби от правото на Европейския съюз и ако да, от коя разпоредба на националното и/или европейското право произтича това задължение или Съдът следва да изложи собствени мотиви по отношение на необходимостта от отправяне на запитване за тълкуване по чл. 629 от ГПК във вр. с чл. 628 ГПК.“; 4. „Длъжен ли е Съдът, пред който делото е висящо, да установи, респ. мотивира в акта си, налице ли е основание за спиране на производството с оглед на това какъв е разглежданият спор и дали произнасянето на Съда на ЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване е задължително в конкретния случай за решаването на настоящия спор при условията на чл. 633 ГПК.“. Отделно от това, касаторът счита определението и за очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството е било спряно, без да е налице основание по закон за спирането му.

От ответника И.А.М., чрез назначения му особен представител адв. К. А., е постъпил писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата.

Писмен отговор е постъпил и от ответниците Е.Г.М., Б.И.П. и Н.К.К., всички представлявани от адв. В. М.-Т. и адв. Я. Д.. В него се излагат подробни съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.

ВКС намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

По процесуалната допустимост на въззивния съдебен акт касационната инстанция упражнява служебно контрол, независимо от доводите в жалбата и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. При извършената служебна проверка настоящият състав на ВКС констатира данни за вероятна недопустимост на постановения акт, състояща се в произнасяне на въззивната инстанция по отношение на съдебен акт, който не подлежи на проверка по реда на обжалване с частна жалба. Въззивният съд не е констатирал, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е изрично изключен от инстанционен контрол от разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване, а от друг национален съд, не може да обоснове отклонение от въведеното правило. Този съд също ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС /арг. чл. 633 ГПК/. Съдът по конкретното дело, сам преценил наличието на основание за преюдициално запитване от значение за правилното му решаване, не може да бъде заставен да приеме друго с акт на от по-горната съдебна инстанция. Същевременно отправянето на ново, идентично с вече поставеното преюдициално запитване, е безпредметно и недопустимо. В този смисъл не следва да се извежда различен правен режим относно обжалваемостта на двете категории определения, само защото друг съд пръв е поставил въпросът за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз. В този смисъл е формирана практика на ВКС, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав – напр. определение № 414 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2170/2020 г., III г. о., определение № 220 от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1686/2021 г., III г. о., определение № 60259 от 25.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1487/2021 г., III г. о., определение № 452 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3759/2019 г., III г. о., определение № 147 от 22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1253/2021 г., IV г. о. и др.

Въпросът относно вероятната недопустимост на въззивното определение предхожда въпросите, засягащи основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационен контрол само на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Определението за спиране на делото, постановено от първоинстанционния окръжен съд в случая не е подлежало на проверка по контролно отм. енителния ред, предвиден в чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това обжалваното пред настоящата инстанция определение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а частното въззивно производство прекратено.

По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 69 от 08.06.2021 г. по в. ч. гр. дело № 291/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, 1 - ви граждански състав.

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение № 69 от 08.06.2021 г. по в. ч. гр. дело № 291/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, 1 - ви граждански състав и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 291/2021 г. на същия съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи