ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60685

гр. София, 22.102021 г.

В.К.С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Л. А гр. дело № 1087 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Техно трейд технолоджи“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. Д., подадена чрез процесуалния представител адв.Н. М. от САК срещу въззивното решение № 260013 от 18.8.2020 г, постановено по гр.дело № 1394/20 г на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав.С това решение, като е потвърдено решение № 253 от 17.2.2020 г по гр.дело № 1604/19 г на Районен съд отм. а Загора, ответникът-касатор е осъден да заплати на К.В.Ж. на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 212 лв, настъпили в резултат на трудова злополука, възникнала на 18.7.2017 г и изразяваща се в открито счупване на костите на подколенницата на ниво средна дистална трета.

Ответникът по касационната жалба К.В.Ж. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.К. А..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящото производство в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното:

Предявеният иск е по чл.200 ал.1 КТ.

С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение, като е изпълнявал длъжността „заварчик“.На 18.7.2017 г около 10, 50 ч, при подготовка за извършване на ремонтно–заваръчни дейности на полуремарке, работникът е предприел качване, стъпвайки върху резервоара за гориво и хващайки се с ръка за преградната дъска, която се изважда от основата и пострадалият пада на земята.В резултат на това Ж. е получил травматично увреждане, представляващо открито счупване на костите на подколенницата на ниво средна дистална трета.Претърпял е три операции- на откритата рана в областта на фрактурата и поставяне на метални тела, операция за изваждане на металните тела, фиксиращи фрактурата и последваща за изваждане на еластичния пирон от фибулата.Лечението е продължило 10 месеца, а възстановителния перииод 12-14 месеца.Понастоящем според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е настъпило пълно възстановяване.Въз основа на доказателствата по делото, като е отчел периода на лечение и затруднено възстановяване, придружено със забавено костно срастване, необходимостта от приемане на обезболяващи и настъпилите алергични реакции, невъзможността за самостоятелно придвижване, а само с помощно средство, съдът е определил при условията на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 30 000 лв.Предвид релевираното от работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е приел, че действително работникът е допуснал груба небрежност, като не е използвал осигурената му стълба за извършване на височинна заварка.По този начин е нарушил правилата за безопасност при работа, свързана с извършване на ремонтно заваръчни дейности.Приносът на пострадалия при съпричиняване на увреждането е определен от съда на 30 %, като след отчитането му, както и след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 212 лв.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1/Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните.

2.Длъжен ли е съдът да присъди обезщетение само за тези вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, при спазване на принципа за справедливост, уреден в чл.52 ЗЗД.

3.Трябва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия при допусната груба небрежност и определения от съда процент на съпричиняване при условията на чл.201 ал.2 КТ.

4.Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди, при предявен иск по чл.200 ал.1 КТ.

По така поставените въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Първият от поставените въпроси не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения. Въззивният съд е направил самостоятелна преценка на събраните доказателства както и доводите и възраженията на страните.Изводите на съда по поставения правен въпрос са в съответствие с формираната съдебна практика на ВКС, в това число и представената от касатора: решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІ г.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение, върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици.В разглеждания случай съдебното решение е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната подробна съвкупна преценка. В тази връзка, първият въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за правилното прилагане на чл.52 ЗЗД-/въпроси 2 и 4 от изложението/.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на ръководните указания, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. То задължава съдилищата, при преценката кое обезщетение е справедливо, да съобразят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на размера му.Постановлението указва на съдилищата тези обстоятелства да бъдат посочени в мотивите на решението и да бъде обсъдено тяхното значение, като се отчитат спецификите на всеки отделен случай.В ППВС № 4/1968 г., както и в трайно установената практика на ВКС, намерила израз в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / напр. - решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., решение № 67/16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., решение № 85 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о. на ВКС и др./ е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, характера и степента на увреждането; причинените морални страдания; вид и продължителност на лечението, прогнозата за в бъдеще, респ. последиците за физическото и психическото здраве на лицето, за работоспособността му, за трудовата и социална реализация; икономическите условия в страната и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правнорелевантни факти и да анализира и оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта като правен принцип, прогласен в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие.Тя трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона - постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент.Въззивният съд изцяло е съобразил посочената задължителна съдебна практика, като е изложил подробни мотиви, защо с оглед особеностите на конкретния случай определеното обезщетение в размер на 16212 лв е справедливо, съобразно критериите на чл.52 ЗЗД.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По третия от формулираните в изложението въпроси.

В практиката на ВКС по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ /напр. решение на ВКС, ІІІг. о. по гр. д. № 3251/2008 г. / е посочено, че когато възражението за съпричиняване се приеме за основателно, отговорността на работодателя се намалява съобразно вината на страната, допринесла за увреждането, т. е. с оглед на конкретно установените данни по делото. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената груба небрежностза вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. Съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. IV г. о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д. № 251/2018 III г. о. и решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на ВКС. Тази установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, Четвърто гражданско отделени.Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване – р. по гр. д. № 4741/19 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.

В разглеждания случай по делото е взето предвид обстоятелството за неизползвано от ищеца помощно средство/стълба/ за изпълняване на заваръчно-монтажна дейност.Определената степен на съпричиняване съответства на обстоятелствата по делото.Представените от ищцата не разрешават въпроса по начин, противоположен на този в обжалваното решение, а разглеждат различни фактически и правни хипотези, поради което не са относими и не обосновават приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Ч. Г отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260013 от 18.8.2020 г, постановено по гр.дело № 1394/20 г на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав,

ОСЪЖДА „Техно трейд технолоджи“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], ул.“.........№. ..., ет....., ап...., представлявано от управителя И. Д. да заплати на К.В.Ж. от [населено място], [улица], вх.0, ап..... на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени в производството пред ВКС в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.