О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60724

София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 1736 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 95 от 11.02.21г.по в.гр.дело № 2323/20г.на Софийския апелативен съд в частта,с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б да заплати на М.Б.А. М. от [населено място] сумата от 12 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.155 вр.с чл.18 ал.1 пр.1 НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.16г. до окончателното изплащане.

Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.51 ЗЗД определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 10.05.2010г.срещу ищеца М. М. е образувано наказателно производство за извършено на 9.05.10г.престъпление по чл.115 НК вр.с чл.18 ал.1 НК,по което първоначално е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила за периода от 10.05.2010г.до 30.11.10г.,изменена по –късно в „парична гаранция“ в размер на 500 лв.С влязла в сила на 14.10.16г.присъда № 19/26.01.16г.по нохд № 4646/14г.на СГС подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването на престъпното деяние, за което е било повдигнато обвинение.От свидетелските показания е прието за установено,че след образуване на наказателното производство срещу ищеца и задържането му психиката му се променила – станал асоциален, необщителен.Започнал да търси работа,но безуспешно.Установено е още,че след изменение на взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „гаранция“ се е родил неговия син,но скоро след това е починала майката на детето и ищецът е следвало, наред със защитата по процесното наказателно производство, да поеме отглеждането на детето.

При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.При определяне размера на обезщетението за доказаните вреди от неимуществен характер въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното преследване – повече от 5 години; приложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от около 7 месеца; изживения стрес,психическо напрежение,емоционална потиснатост.За репариране на претърпените вреди въззивният съд е приел, че сумата от 12 000 лв е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.По въпроса за критериите по чл.52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди е дадено разрешение в редица постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о., в т.ч. и приложените от касатора решение № 105 от 20.04.16г.по гр.дело № 4006/15г.на Четвърто г.о.; решение № 476 от 27.10.16г.по гр.дело № 3281/15г.на Четвърто г.о.Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост

В разглеждания случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав намира,че решението му не е постановено в отклонение от практиката на ВКС.

Предвид на горното,В.К.С,ІІІ г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 95 от 11.02.21г.по в.гр.дело № 2323/20г.на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.