О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9

гр. София, 11.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 3207/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба с вх. № 9848/09.06.2021 г. подадена от И.В.И. чрез адвокат М. К. от САК против Решение № 447/29.04.2021 год. по гр.В. д. № 381/2021 г. на АС- София, постановено в производство по чл. 21, ал.2 СК/85 г.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение необоснованo, постановенo при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поддържа се, че в противоречие с практиката на съдилища по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по следните, обусловили изхода на спора, правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал.2 ГПК? въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на III – г.о., Решение № 238 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 4989/2008 г. на III – г.о. и Решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на II – г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по материално- правния въпрос: “ Когато имотът е на името на единият съпруг може ли да има трансформация за придобиващия съпруг? с твърдения, че по поставените въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС обективирана Решение № 129 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г. на – IV – г.о., Решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 1071/2011 г. на IV – г.о. и Решение 124/04.07.1994 г. по гр.д. № 2149/1992 г. на IV г.о. на ВКС, както и по въпроса: „Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае ли се за лични средства на съпруга платил кредита. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака, този съпруг може ли да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността? “ с довод за противоречие със задължителната практиката на ВС - ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС, и казуалната практика на ВКС по Решение № 533 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 1504/2009 г. на I – г.о., Решение № 1372 от 28.01.2009 г. по гр.д. № 5932/2007 г. на II – г.о., Решение № 342 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 1358/2011 г. на IV – г.о., Решение № 139 от 2410.2018 г. по гр.д. № 4625/2017 г. на I – г.о. и Решение № 143/06.02.2017 г. по гр.д. № 2693/2014 г. на II – г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното решение.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниката в касационното производство П.Й.М. чрез адв. С. Ц. от САК, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК, намира:

Касационната жалба е процесуално допустима от гл. т. спазване срока по чл. 283 ГПК, така и с оглед предмета на делото – установителен иск за собственост с правно основание чл. 21, ал. 1 и ал.2 СК отм. г./отм./.

След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито на основание чл. 280, ал. 2 предложение трето ГПК.

Съдебното исково производство е образувано от И. И. срещу П. И. ( Й. М. ), с правно основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК/1985г. с искане да се признае за установено по отношение на ответника - бивша съпруга, че придобитото по време на брака им жилище в апартамент № 61, находящ се в [населено място],[жк]в жилищна сграда – блок № 916, вход „В“ ет. 8 чрез договор за покупко-продажба по НА № 76/1998 г. година на негово име, е лична собственост на ищеца поради пълна трансформация на вложени за придобиването на имота лични, извънсемейни средства. При условията на евентуалност е заявен и иск по чл. 21, ал.2 СК / 1985 год. да бъде признато за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 22360/26320 идеални части от придобития по време на брака им Апартамент № 61 находящ се в [населено място],[жк].

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията му на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция, с което са отхвърлени заявените от И. И., искове с основание по 21, ал.1 СК/1985 г. и заявения при условията на евентуалност иск по чл. 21, ал.2 СК/1985 г.

За да постанови решението си въззивният съд приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които извежда своите твърдяни права - придобивната стойност на имота, размера на вложените средства, техния личен произход по смисъла на чл.20 СК/ 85 год. и влагането им за придобиването на процесния имот. Посочва се, че в тежест на ищеца е да обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК /85 год.

От фактическа страна няма спор, че процесният недвижим имот е придобит възмездно по време на брака между страните, стойността, на която е придобит имот и обстоятелството, че същият е придобит на името на ищеца. Въззивният съд приема от правна страна, че обстоятелството, че имотът е придобит на името на ищеца, не изключва наличието на съвместен принос на ответницата за придобиване на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена след развода на страните, при условия чене са установени данни, оборващи презумирания от законодателя съвместен принос на съпрузите.При данните по делото, съдилищата безусловно приемат, че ищецът не е доказал, че за придобиването на процесния недвижим имот е вложил ( изцяло или отчасти ) лични средства придобити преди или по време на брака по смисъла на чл. 20 от СК/85 год.

Поставеният процесуално-правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици? не може да обуслови допускане на касационното обжалване.

Поставеният въпрос за приложение на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл., 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По естеството си тези въпроси съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение, което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл., 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване.

Формулираните от защитата на касатора материално-правни въпроси касаещи възможността да бъде призната пълна или частична трансформация на лични средства в полза на някой от бившите съпрузи по отношение не конкретен недвижим имот придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, в рамките на спора по обективно съединените искове на ищеца - касатор по чл. 21, ал. 1, и ал.2 СК/1985 г. също не може да обуслови извод на касационния съд за допускане на касационното обжалване.

За да отхвърли исковете на И.В.И. съдилищата приемат, като първо и основно съображение, че твърдението за вложени лични средства в придобиване на процесния недвижим имот, по време на брака на страните, е недоказано.

По делото няма спор относно допустимостта, при заявен иск по чл. 21, ал. 1 и 2 СК/85 г., в хипотезата на закупен недвижим имот по време на брака от на името на единия от двамата съпрузи, да се обори презумпцията за принос чрез иска за трансформация по чл. 21, ал. 1 или ал. 2 СК/85 г. В цитираната от касатора практика на ВКС се посочва, че „Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема.“ Като споделя цитираното становището на касационния съд, настоящият състав не намира основание за допускане на касационното обжалване, доколкото застъпената теза е в пълно съответствие с задължителните разяснения по т.4 на ТР № 5/2013 год., прието на 29.12.2014 год. на ОСГТК на ВКС.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по третия формулиран от касатора въпрос: „Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае ли се за лични средства на съпруга платил кредита. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака, този съпруг може ли да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността?“ доколкото не само, че няма, но и не може да има противоречие със задължителна и казуална практика на ВКС. Напротив, законът е приложен точно, съобразно задължителните разяснения по ТР № 35 от 14.VI.1971 г., ОСГК на ВС, в което се посочва, че „недвижимите и движими вещи и правата върху вещи, придобити през време на брака до прекратяването му, освен вещите, придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и в случаите, когато те са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите“. Придобиването на недвижим имот от съпрузите по време на техния брак със заемни средства никога не може да обуслови извод за лично вложение, поради изплащането му след като правото на собственост е придобито по силата на сключената сделка. Платените като цена заемни средства нямат личен характер, а изплащането на кредита ( заема) като изпълнение на задължението на купувача по сделката само от единия съпруг е основание за пораждане на облигационни отношения, които могат да бъдат предмет на други, уредени от закона искове по повод на прекратения брак. В посочената от касатора казуална практика безпротиворечиво се приема, че „Претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг (респективно срещу неговите наследници) за заплащане на сума, изплатена от този съпруг за погасяване на взет по време на брака банков заем за закупуване на имот- съпружеска имуществена общност, не представлява претенция за частична трансформация на лични средства в придобиването на този имот. Това е така, защото погасяването с лични средства от единия съпруг на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване. Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл.32, ал.2 СК г. и чл.25, ал.2 СК/ 1985 г съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае се за лични средства на съпруга и затова и в този случай претенцията е основателна.“ В същия смисъл е Решение № 139 от 24.10.2018 г. по гр.д. № 4625/2017 г. на I - г.о.

В случая по делото спорен е въпросът дали процесния недвижим имот е придобит с лични средства на купувача – съпруг по време на брака му с ответницата, а не дали по време на фактическата раздяла е изплатена част от дълга, а остатъка след прекратяването на брака, което oт своя страна би породило само облигационно задължение за другия съпруг. По делото не е заявен иск по чл. 25, ал.2 СК/ 1985 г. и доколкото въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС посочена от самия касатор касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Не може да се приеме за основателно и релевирания довод, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, независимо от липсата на основания по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, предполага съдебно решение на въззивния съд, произнесено в рамките на предмета на спора, но белязано от тежки пороци от гл. т. законосъобразното приложение на материални или процесуален закон, или при пълна липса на логична обвързаност на факти и приложена правна норма. Доколкото по отношение на обжалваното въззивно решение, без проверка по същество на релевираните доводи, процесуални пороци от упомената по-горе категория не се констатират, то и не може да се възприеме довода, че атакуваното решение на АС - София е очевидно неправилно.

По направеното искане на ответницата по касация за присъждане на разноски за касационното производството:

При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

П. Д за правна защита и съдействие от 26.07.2021 г. на адв. С. Ц. от САК (л. 59), в който е посочено изрично, че уговорената сума е заплатена в брой, доказва, че разноските са направени и техния размер, т.е. установява сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).

По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба № 9848/09.06.2021 г. подадена от И.В.И. чрез адвокат М. К. - САК против Решение № 447/29.04.2021 г. по гр. в. д. № 381/2021 г. на АС - София по заявените от И. И. искове с правно основание чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 СК отм. г.(отм.).

ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на П.Й.М. с ЕГН: [ЕГН] сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща разноски - заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: