О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 7

София, 11.01.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф

ЧЛЕНОВЕ: В. П

Д. П

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 4982 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З.Б.Щ., чрез процесуалния си представител адв. П. В. против определение № 435/21.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 387/2021 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 482/17.08.2021 г. по гр.д. № 538/2021 г. по описа на Районен съд Смолян, с което е върната исковата молба на З.Б.Щ. срещу „Кооперация ВЗКАЧС Перелик“, [населено място] на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката поддържа неправилност на изводите на въззивния съд, че исковата молба следва да бъде върната, тъй като е налице влязло в законна сила решение, постановено по в.гр.д. № 44/2020 г. по описа на Окръжен съд Смолян, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от З.Б.Щ. срещу „Кооперация ВЗКАЧС Перелик“, [населено място], иск с правно основание чл.439 ГПК за оспорване на вземанията, за които е образувано изп.дело № 72/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№. ... въз основа на издаден дубликат на изпълнителен лист от 21.01.2017 г. по гр.д. № 618/2014 г. с първообраз на изп.лист от 20.01.2000 г., издаден по реда на чл.237 ГПК отм. по ч. гр.д. № 33/2000 г. по описа на Районен съд Смолян. Твърди се, че в определение от 05.03.2021 г. по гр.д. № 3170/2020 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено по в.гр.д. № 44/2020 г. по описа на Окръжен съд Смолян, съставът на ВКС е приел, че изводите на въззивния съд, че вземанията не са погасени по давност, съответстват на установената съдебна практика. Жалбоподателката твърди, че по въпроса от кой момент поражда действие обявяването за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., извършено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е налице противоречива съдебна практика на ВКС, поради което е образувано и тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК, по което няма прието тълкувателно решение, поради което се иска спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по въпроса, предмет на тълк. дело № 3/2020 г. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: 1/ При постановено влязло в законна сила съдебно решение по чл.124 ГПК вр. чл.254 ГПК отм. допустимо ли е предявяване на иск по чл.439 ГПК от ищеца, с въведени различни факти и правни твърдения; 2/ Допустимо ли е предявяване на иск, установяващ недължимост на вземания по изпълнително дело, за което е постановено съдебно решение, предмет на ТР №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и 3/ Длъжник срещу когото е постановено решение по иск по чл.124 ГПК вр. чл.254 ГПК отм., може ли да се позове на правопогасяващи възражения възникнали в хипотезата на чл.439 ГПК, т.е. възникнали след съдебното решение по установяване на недължимостта на вземането. Поддържа се, че са налице допълнителните селективни критерии на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да е посочена съдебна практика на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение противоречи, както и без да са изложени мотиви и обосновка в какво конкретно се изразява проявлението на втория посочен критерий - повдигнатите въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В срока за отговор насрещната страна - „Кооперация ВЗКАЧС Перелик“, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г. поддържа, че не са налице изложените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното:

С обжалваното определение, Смолянски окръжен съд е потвърдил първоинстанционно определение за връщане на исковата молба на ищцата З.Б.Щ. против „Кооперация ВЗКАЧС Перелик“, [населено място], с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на вземанията на ответника-взискател по изп.дело № 72/2019 г. поради погасяването им по давност / на 15.04.2017 г./, т.е. преди образуване на изпълнителното дело и за прекратяване на производството по делото. За да приеме, че искът е недопустим въззивният съд е установил, че между страните за същото искане и на същото основание, е налице влязло в сила решение на Окръжен съд Смолян, постановено по в.гр.д. № 44/2020 г. /недопуснато до касационно обжалване/, с което със сила на пресъдено нещо е отречено твърдяното от ищцата основание за недължимост на сумите, предмет на принудително събиране по изп.дело № 72/2019 г., а именно изтекла тригодишна погасителна давност преди предявяване на иска по гр.д. № 321/2019 г. по описа на Районен съд Смолян. Съобразявайки нормата на чл.298, а.1 ГПК, с която законодателят ясно е очертал обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, въззивният съд е приел, че настоящият спор не може да бъде пререшаван, тъй като искът по който е образувано производството съвпада напълно като предмет с предмета на влязлото в сила решение по в.гр.д. №44/2020 г. по описа на Окръжен съд Смолян, т.е. налице е процесуална пречка за разглеждане на предявените от ищцата искове по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК, поради което повторно заведеното дело следва да бъде прекратено от съда служебно.

По обективираните в жалбата въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като последните не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение.

Поставените от касатора въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното определение. Въпросът, обусловил решаващата воля на въззивния съд, е дали наличието на влязло в сила решение между страните, с което със сила на пресъдено нещо е отречено твърдяното от ищцата основание за недължимост на сумите, предмет на принудително събиране по изп.дело № 72/2019 г., а именно изтекла тригодишна погасителна давност, представлява процесуална пречка за упражняване на правото на иск, с което се оспорва изпълнението на същите тези вземания с твърдение, че са погасени по давност преди образуване на изпълнителното дело. Въззивният съд изобщо не се е произнасял по въпроса от кой момент поражда действие обявяването за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., извършено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нито относно правната квалификация на предявения иск, а е приел, че искът по който е образувано производството съвпада напълно като предмет /основание и петитум/ с предмета на влязлото в сила решение по в.гр.д. №44/2020 г. по описа на Окръжен съд Смолян, поради което е недопустим. Поради липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, не следва да се обсъждат сочените допълнителни такива, още повече, че същите са само бланкетно посочени.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е и искането за спиране на настоящото производство на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор в размер на 200,00 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 435/21.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 387/2021 г. по описа на Смолянски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство на основание чл.292 ГПК.

ОСЪЖДА З.Б.Щ., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Кооперация ВЗКАЧС- Перелик“, [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 200,00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: