7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

[населено място], 11.01.2022 г.

В.К.С – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 676 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.А.Б. срещу решение № 10 033/12.01.2021 г. по в. гр. д. № 4163/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 2340/01.04.2019 г. по гр. д. № 8383/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск по чл. 557, ал. 1, б. „а“ КЗ за горницата над 110 000 лв. до заявения частичен размер от 200 000 лв.

В подадената жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., ППВС № 6/1968 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуална практика, намерила израз в решение № 179/2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I ТО, решение № 217/2016 г. по т. д. № 3402/2015 г. на II ТО, решение № 174/2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на I ТО, решение № 56/2017 г. по т. д. № 3584/2015 г. на II ТО, решение № 13/2017 г. по гр. д. № 50 074/2016 г. на I ГО, решение № 27/2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г., решение № 246/2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на ГО, решение № 113/2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на IV ГО, решение № 267/2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на I ГО, решение № 58/2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., решение № 241/2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г на I ГО, решение № 324/2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на I ГО, решение № 57/2016 г. по гр. д. № 5932/2015 г. на ГО, решение № 117/2021 г. по т. д. № 1409/2019 г. на I ТО, решение № 81/2017 г. по гр. д. № 2631/2016 г., решение № 221/2019 г. по д. № 1148/2019 г., решение № 165/2013 г. по гр. д. № 1008/2013 г. на IV ГО, решение № 165/2013 г. по гр. д. № 1008/2013 г. на IV ГО на ВКС.

Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Как следва да бъде прилаган критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск с правно основание чл. 557 КЗ срещу Гаранционния фонд за присъждане на заместващо обезщетение за претърпени от ищеца лични неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано от водач на МПС, за което не е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“?“

2. „Какъв е обхватът на проверката за правилност на първоинстанционното решение при предявен пряк иск с правно основание чл. 557 КЗ и допустимо ли е въззивният съд да констатира нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд относно произнасяне по невключени в предмета на доказване вреди при липсата на жалба от страна на ответника срещу първоинстанционното решение, както и при липса на релевирани от него възражения в този смисъл в отговора му по въззивната жалба на ищеца по делото?“

3. „Следва ли въззивното решение да бъде обосновано в съответствие с правилата на формалната логика, опитните и научните правила относно наличието на причинно-следствена връзка между явленията?“

4. „Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на приетата по делото съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства по делото?“

5. „Следва ли въззивният съд да назначи по свой почин експертиза, ако приеме, че за установяването на определен факт са необходими специални знания, или да даде указания на страната, че не сочи доказателства за него?“

6. „Следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи на страните и да основе изводите си въз основа на събрания по делото доказателствен материал?“

7. „Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд?“

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен в заявения частичен размер от 200 000 лв. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаят изцяло правилността му, евентуално се претендира оставяне на жалбата без уважение и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по предявени от Б.А.Б. искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение в размер 200 000 лв., частичен от 400 000 лв., за причинени при реализирано на 05.07.2016 г. ПТП неимуществени вреди, и за заплащане на обезщетение в размер 11 025, 45 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 05.07.2016 г. Първостепенният съд е уважил претенциите в размери съответно на 70 000 лв. и 7 717, 82 лв. при прието съпричиняване в обем 30%, ведно със законната лихва върху главниците от 05.05.2017 г.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба от ищцата. В мотивите на атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение съставът на Апелативен съд София е приел, че със сила на пресъдено нещо са били установени правопораждащите за възникване на заявеното за защита материално право факти, поради което за пренесен пред тази инстанция е бил счетен спорът относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и основателността на заявеното от ответника възражение за съпричиняване. При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд, зачитайки задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., е взел в предвид приетите за доказани от първоинстанционния съд травматични увреждания – рана на дясното бедро, оставила белег с размери 10/20/2 см, счупване на долна дясна челюст и открити рани по долната устна и брада, липса на горни фронтални зъби и постоперативен цикатрикс в областта на долен преден вестибулум, както и увредена слухова функция на лявото ухо от звукопроводен тип. Съдът е отчел обстоятелството, че преживеният инцидент е психотравмиращо стресогенно събитие от висок порядък, което е оказало негативно отражение върху психиката на пострадалата, резултирало на по – късен етап в социална ограниченост и потиснатост. За неоснователно е приел твърдението на ищцата и оплакването й във въззивната жалба, че прекъснатата й бременност е в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. По повод на това твърдение решаващият състав е акцентирал върху обстоятелството, че пострадалата е забременяла след инцидента, а не преди него, както и, че бременността се е развила неблагоприятно, съответно е била прекъсната в много по – късен момент. Като допълнителни съображения съдът е изложил и мотиви, че по делото не е изяснена по категоричен начин връзката на това негативно за неимуществената сфера на ищцата събитие с преживяното автопроизшествие и последвалия го стрес. На следващо място въззивният състав е анализирал фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и е стигнал до извод, че в обема на търсената защита не са включени вредоносните последици от невъзможността на Б. да завърши задочно средното си образование, а такива твърдения са наведени едва чрез показанията на свидетелката Б. – нейна баба. Отделно от това, в мотивите е посочил, че подобна вреда не се и доказва, доколкото самата свидетелка е заявила, че внучка й е приключила своето средно образование, макар и с известно забавяне. При тези съображения и като е взел в предвид социално-икономическите условия в страната към датата, на която е реализирано събитието, а именно средата на 2016 г., както и определените лимити на застрахователни обезщетения, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. За неоснователно е приел наведеното от Гаранционния фонд възражение за съпричиняване, възприемайки изцяло изводите на вещото лице, работило по автотехническата експертиза, за наличие на страничен удар и ротация, както и отчитайки липсата на категоричен отговор от вещото лице, работило по съдебномедицинската експертиза, на въпроса дали непоставянето на предпазен колан е в непосредствена пряка причинно-следствена връзка с настъпване на тежкия вредоносен резултат. Позовавайки се на казуална съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 98/2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на II ТО, въззивният съд е формирал извод, че съпричиняването не може да почива на предположения, а приносът следва да е доказан по безспорен начин. При извод за липса на съпричиняване, съставът е уважил в пълен размер иска за обезщетение за причинени имуществени вреди.

Не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият въпрос, макар да е обусловил изводите на въззивния съд, не е разрешен в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на касационната инстанция, както и с такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Решаващият състав подробно и задълбочено е анализирал причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно е преценил размера на обезщетението, спазвайки всички, заложени в ППВС № 4/1968 г., критерии, за да бъде то справедливо и да отговаря на актуалните обществено-икономически условия в страна към датата, на която са причинени вредите.

Вторият, третият, четвърти и пети въпроси са изцяло по правилността на въззивното решение, която в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана, както е посочено в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Въпросите не изискват отговор на процесуалноправен проблем извън конкретиката на развилия се в предходните инстанции граждански спор, ето защо не удовлетворяват общия селективен критерий, регламентиран от чл. 280, ал. 1 ГПК. В соченото ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС е разяснено, че достъпът до касация не може да бъде обусловен от преценка на приетите за осъществени факти от въззивния съд или анализ на събраните от него доказателства. В случая съставът на Апелативен съд София е обсъдил всички релевантни за спора факти и доказателства. Дали изводите му относно наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и прекъснатата бременност са правилни е извън обхвата на проверката по чл. 288 ГПК. Петият въпрос е и некоректно зададен, тъй като въззивният съд не е формирал своите решаващи изводи върху съждението за липса на доказателства, установяващи наличието на част от заявените в исковата молба вреди, а поради преценената от него липса на причинно-следствена връзка между тези вреди /аборт/ и реализираният деликт, а за друга част поради извода, че събраните гласни доказателства оборват настъпването им /невъзможност да се завърши средно образование/. Останалите мотиви на въззивния съд са изложени само за пълнота, но не се явяват решаващи.

Отговорът на шестия въпрос се съдържа в разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и в сочената от касатора практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като е разгледал всички, събрани по делото доказателства, както и е анализирал всички възражения. Необходимо е да се отбележи и, че формулираният въпрос кореспондира с оплакване в касационната жалба относно необсъждане на заявения като вреда аборт и свързания с него психологически дискомфорт, който, обратно на твърдението в касационната жалба, е бил анализиран от съда.

Отговор на последно формулирания въпрос се съдържа директно в разпоредбата на чл. 159, ал. 2, предл. I ГПК. Следва да бъде посочено и, че ключовите изводи на въззивния съд не са изградени на база съображения за непопълване на делото с доказателства относно осъществяване на релевантни факти. В този смисъл въпросът е изцяло хипотетично зададен и съответно не покрива основния селективен критерий за достъп до касация, регламентиран от чл. 280, ал. 1 ГПК, да е обуславящ изводите на въззивния съд.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и направено искане от страна на ответника по касация на основание чл. 81 ГПК на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 120 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 033/12.01.2021 г. по в. гр. д. № 4163/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 2340/01.04.2019 г. по гр. д. № 8383/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск по чл. 557, ал. 1, б. „а“ КЗ за горницата над 110 000 лв. до заявения частичен размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на 120 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.