О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11

гр. София, 11.01.2022 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 237 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, [населено място] и Х.Т.Х. срещу решение № 260045 от 11. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 266/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 322 от 27. 05. 2020 г. по т. д. № 1112/2019 г. на Варненски окръжен съд.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Варненски окръжен съд за осъждането му да заплати на Х.Т.Х. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15. 07. 2017 г. В касационната жалба поддържа, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че определеният от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. не е съобразен с критериите по чл. 52 ЗЗД, с установените по делото данни, с начина на получаване на травмите, както и с обществените представи за справедливост. Счита този размер за прекомерен и предвид наличието на значителен принос на пострадалия за настъпване на вредите, който съдът не съобразил поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в разрез с процесуалните правила първоинстанционният съд не приел за разглеждане направеното от касатора, ответник по иска възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като преклудирано, респективно оставил без уважение исканията му по доказателствата във връзка с това възражение. Сочи, че в съответствие с чл. 147, т. 1 ГПК въвел възражението за съпричиняване преди първото по делото открито съдебно заседание. Поддържа, че апелативният съд незаконосъобразно счел, че не са налице основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на доказателствата в подкрепа на възражението за съпричиняване във въззивното производство. Оспорва извода на въззивния съд, че посоченото възражение правилно не е разгледано от първоинстанционния съд като преклудирано, както и съображенията на решаващия състав, че обстоятелствата, на които се основава възражението /движение на пострадалия с превишена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост/ са могли да бъдат узнати от застрахователя при полагане на необходимата грижа, тъй като данни за тях са се съдържали в материалите по наказателното дело. Касаторът твърди, че е узнал за фактите, на които е основал направеното възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, след прилагането на материалите по НОХД № 5251/2018 г. на Варненски районен съд и по ДП № 246/2017 г. на МВР Варна, получени с придружително писмо с вх. № 37436/16. 12. 2019 г., съответно след изтичане на двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Поради това направеното преди първото по делото заседание на Варненски окръжен съд възражение за принос на пострадалия за увреждането не било преклудирано. В касационната жалба се поддържа, че изводите на въззивния съд във връзка с характера, интензитета и времетраенето на понесените от ищеца Х. Х. неимуществени вреди и извършената преценка относно размера на справедливото обезщетение за тези вреди са необосновани. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД моли въззивното решение в обжалваната от него осъдителна част да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касационната жалба на Х.Т.Х. е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от него срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпило на 15. 07. 2017 г. ПТП за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 610 000 лв. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като въззивният съд е подценил претърпените от ищеца болки и страдания, не е отчел в достатъчна степен дългия възстановителен период, свързан с множеството получени при ПТП травматични увреждания от пострадалия, младата му възраст и тежките физически, психически и емоционални последици от травмите. Прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната от него част. Касаторът Х. Х. поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не съществува спор на страните, че на 15. 07. 2017 г. в [населено място], на главен път № 9004 е настъпило ПТП с участието на управляван от ищеца Х. мотоциклет „Сузуки“, рег. № 4952 К и л. а. „Мерцедес“, м. С 180 с рег. [рег.номер на МПС] с водач И. Н., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към момента на ПТП. Съдът е констатирал, че с влязло в сила определение от 27. 11. 2018 г. по НОХД № 5251/2018 г. на Варненски районен съд е одобрено споразумение, с което И. Н. е признат за виновен за причинена по непредпазливост тежка телесна повреда, изразяваща се в кръш синдром и компартмент синдром, на ищеца при ПТП вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал.1 ЗДвП при извършване на маневра „завой наляво“. Решаващият състав е установил, че на ищеца е заплатено от ответника застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Във въззивното решение е споделен изводът на първоинстанционния съд, че размерът на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 150 000 лв., като съдът е съобразил характера и тежестта на получените от ищеца травми, начина на получаването им, интензитета на търпените от пострадалия болки, емоционални страдания и преживявания, възстановителния период при ищеца и прогнозите за възстановяването му, както и възрастта на ищеца и обществено-икономическите условия към момента на увреждането. Решаващият състав е изтъкнал, че ищецът е получил множество травматични увреждания, засягащи четирите крайника, като част от уврежданията му са обусловили състояние опасно за живота му, изискващо незабавна интервенция; проведено му е шестмесечно болнично лечение с оперативни интервенции, включително за подмяна на коленната става с изкуствена; двигателните функции на крайниците му са били засегнати, като поради прекъснати нерви дясната му ръка е необратимо увредена и се констатират леки ограничения в движенията на дясното рамо и лявото коляно. Съобразил е, че ищецът продължава да е неработоспособен и при същия е установена симптоматика на тревожно-депресивно разстройство през първите шест месеца след инцидента и на посттравматичен стрес към момента на постановяване на решението. Същевременно, съдът е посочил, че животозастрашаващото състояние при ищеца веднага е овладяно, като оздравителният процес по отношение на лявата ръка и десния крак е приключил в обичайните за съответните травми срокове.

Въззивният съд е приел, че въведеното след срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия правилно не е разгледано от първоинстанционния съд като преклудирано. Изложил е съображения за неоснователност на въззивните доводи на ответника за наличието на предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК, тъй като данните за обстоятелствата, на които се основава възражението, се съдържат в материалите по наказателното дело и същите са могли да бъдат узнати от застрахователя при полагането на необходимата грижа. Въззивният съд е посочил, че по аргумент от разпоредбите на чл. 106, ал. 3 вр. чл. 498, ал. 2 и 3 КЗ при определяне на размера на следващото се обезщетение застрахователят има възможност да изисква доказателства, в това число и за механизма на ПТП, като към момента на предявяване на щетата от ищеца наказателното дело е приключило със споразумение. Изтъкнал е, че косвени данни за механизма на ПТП се съдържали и в приложената към исковата молба съдебномедицинска експертиза, изготвена в наказателното производство.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1. Кой е крайният момент до който може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и може ли такова възражение да бъде направено след изтичане на срока за отговор на искова молба?; 2. Може ли възражение за съпричиняване да бъде направено след изтичане на срока за отговор на искова молба, когато страната се е снабдила с документи, които не са представени с исковата молба?; 3. При предявен иск по чл. 432 от КЗ, може ли възражението за съпричиняване на застрахователя да се основава на свидетелски показания, обективирани в експертно заключение, изготвено в хода на предходно досъдебно производство?; 4. При предявен иск по чл. 432 от КЗ обстоятелствата, на които застрахователят основава възражението си за съпричиняване, следва ли да представляват конкретни действия или бездействия на увреденото лице или възражението може да се основава на косвени данни за механизма на ПТП?“. Касационният жалбоподател поддържа, че произнасянето на въззивния съд по посочените значими за изхода на делото въпроси се отклонява от разрешенията, дадени в решение № 98 от 29. 06. 2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 41 от 26. 04. 2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, І т. о., Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 56 от 26. 05. 2017 г. по т. д. № 60160/2016 г., І г. о. В изложението на основанията за достъп до касация „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД поставя по реда на чл. 280, ал. 1., т. 3 ГПК втора група въпроси: „1. При наличие у увреденото лице на психологично разстройство, което е резултат на претърпяно ПТП, а и поради липса на предприето специализирано лечение, това следва ли да води до определяне на по-нисък размер на дължимото застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания съгласно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД?; 2. Следва ли съдът да определя отделни обезщетения за претърпени болки и страдания от физически травми, получени при застрахователно събитие и за претърпени болки и страдания в резултат на психологическа травма, възникнала след настъпване на застрахователното събитие?; 3. Следва ли съдът да прави преценка на начина и обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие, респективно при които са възникнали травматичните увреждания и следва ли тази преценка да рефлектира върху определения по справедливост размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?; 4. При предявена пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 498 от КЗ във връзка с претърпяно ПТП, към която са приложени констативен протокол за ПТП и влязло в законната сила, одобрено от Наказателен съд споразумение, обосноваващи вина на застрахования при застрахователя водач за осъществилото се ПТП, следва ли застрахователят да изиска и приема ли се за полагане на необходима грижа да изиска от увреденото лице по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ други доказателства относно механизма на ПТП?; 5. Какво включва необходимата грижа, която трябва да положи застрахователят, за да определи коректен размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявена пред него застрахователна претенция?“. Касаторът поддържа, че въпросите от втората група в изложението на основанията за достъп до касация са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора Х. Х. са въведени следните въпроси: „1. За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са претърпени, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?; 2. Следва ли съдът да обсъди и обоснове всяко едно от посочените в исковата молба телесни увреждания с оглед правилното определяне на справедливостта на присъденото обезщетение?; 3. От приложените в исковата молба доказателства и СМЕ, СПЕ става ясно, че за спасяването живота на пострадалия са проведени множество оперативни интервенции при пълна анестезия, последвани от продължителен период, в който се провеждат рехабилитационни мероприятия. Следва ли да бъдат обсъдени при определяне справедливия размер на обезщетението?“. Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси противоречи на задължителната практика на ВС, а именно на ППВС № 4/1968 г.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Първата група въпроси и въпросите по т. 4 и 5 от втората група, въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, са свързани и могат да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпроси за крайния момент, до който може да бъде направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Тези въпроси са обусловили правните изводи на решаващия състав, доколкото във въззивното решение е прието, че възражението за съпричиняване е преклудирано, тъй като е направено след срока за отговор на исковата молба, поради което удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тях е формирана практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 98 от 29. 06. 2016 г. по т. д. № 1499/15 г. на ВКС, I т. о., решение № 41 от 26. 04. 2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 66 от 1. 06. 2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 18 от 24. 03. 2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. В тях е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди следва да е релевиран надлежно от ответника с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в мотивационната част на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент. Поради това касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора, ответник по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ част следва да бъде допуснато за проверка за съответствие с практиката на ВКС по обобщените по-горе въпроси.

Въпросът на касатора „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД следва ли съдът да определя отделни обезщетения за претърпени болки и страдания от физически травми и за претърпени болки и страдания от психични травми не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е обсъждан от въззивния съд и в обжалваното решение не е мотивирана преценка за дължими отделни обезщетения за неимуществени вреди във връзка с получените от ищеца при ПТП телесни увреждания и с развитото при него след произшествието психично разстройство. Поради това въпросът не е значим за изхода на делото и касационното обжалване по него не следва да се допуска.

Въпросите по т. 1 и т. 3 от втората група, формулирани в изложението на касатора „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, както и въпросите, поставени от касатора Х. Х., се отнасят до определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва да бъдат разгледани заедно. Тези въпроси са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на обобщения правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г.

Произнасянето на настоящия състав на ВКС по чл. 288 ГПК по касационните жалби на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД и на Х. Х. обосновава извод за допускане на касационно обжалване изцяло на въззивното решение на Варненски апелативен съд.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: за крайния момент, до който може да бъде направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането; за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, с оглед допускане на касационно обжалване по подадената от него жалба срещу въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционният акт за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., дължи заплащане на държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2000 лв., а касационният жалбоподател Х. Х. не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260045 от 11. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 266/2020 г. на Варненски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2000 лв., като в противен случай производството по делото по тази касационна жалба ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанието.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване в частта по жалбата на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.