О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11

гр.София, 12.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И ч.гр.д.№ 5161/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М.Д.Д. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 268 от 25.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 546/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски окръжен съд от 02.08.2021 г. по гр.д.№ 1402/ 2021 г. и по този начин е прекратено производството, образувано по искова молба на частния жалбоподател против Пловдивски окръжен съд на основание чл.126 ал.1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че съдът е проявил по отношение на него двоен стандарт, защото вместо да изпрати делото за разглеждане от друг съд, той прекратил производството по него. Поддържа, че делото, образувано пред Софийски градски съд по идентична негова искова молба, е изчезнало и затова не са били налице условията по чл.126 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в нарушение на правото на Европейския съюз му бил отказан достъп до справедлив процес от безпристрастен съд. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател преповтаря и доводите си от частната касационна жалба.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на М.Д.Д. срещу Пловдивски окръжен съд, предявени са осъдителни искове за сумата 129 000 лв обезщетение за неимуществени вреди /част от вземане в общ размер 3 500 000 лв/ и за сумата 324 500 лв обезщетение за имуществени вреди /част от вземане в общ размер 3 500 000 лв/. В исковата молба е посочено, че същият иск е предявен пред Софийски градски съд. Първоинстанционният съд извършил служебна справка и установил, че по искова молба със същите твърдения и същото искане е налице висящо дело пред Софийски районен съд и прекратил производството пред себе си. По частна жалба на М. Д. срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 506/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания в настоящето производство акт въззивният съд потвърдил определението на първата инстанция. Посочил, че гр.д.№ 45018/ 2020 г. на 174 състав на Софийски районен съд, висящо пред съдебния състав, е образувано по искова молба, идентична по страни, основание и претенции с внесената искова молба пред Пловдивски окръжен съд, с изключение на размера на частичните претенции за имуществени и неимуществени вреди. Двете дела се водели между едни и същи страни и на едно и също основание. Твърденията на жалбоподателя, че по-рано образуваното дело било изчезнало, не се установявали, напротив, от извършената служебна проверка било установено обратното. Непосочването от ищеца, че предявените искове се отнасят да различни части от вземанията му, обуславяло приложението на чл.126 ал.1 ГПК.

По отношение на тези процесуални решения на въззивния съд ищецът не е формулирал правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Той сочи само допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но не сочи като общо основание за допускане на касацията правен въпрос, който да е обусловил разрешенията на въззивния съд. Твърдението, че е нарушено правото му на справедлив процес, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не съставляват такъв въпрос и твърденията за проявен спрямо него двоен стандарт или доводите му, че делото е следвало да бъде препратено на друг съд. Липсата на формулиран правен въпрос, обуславящ правните разрешения на въззивния съд, е основание за недопускане на обжалвания акт до касационен контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски апелативен съд № 268 от 25.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 546/ 2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: