2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

София, 12.01.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А гр.д. № 4486/2021 година.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

К.С.И. е подал молба вх. № 264281/16. 02. 2021 г., уточнена с молби вх. № № 3599/12. 03. 2021 г. и 274248/29. 07. 2021 г., за частична отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на решение № 337 от 29. 12. 2002 г. по гр. д. № 3798/1999 г. на РС – Русе, 7 гр. с-в, оставено в сила с решение № 413 от 17. 06. 2003 г. по гр. д. № 378/2003 г. на ОС – Русе, оставено в сила с решение № 2333/04 от 14. 03. 2005 г. по гр. д. № 2059/2003 г. на ВКС, 4 г.о. - в частта му, с която К.С.И. е осъден да заплати на Е.В.В. сумата 62420 лв. стойността на подобрения, извършени в собствения му имот – построена жилищна сграда с магазини в незавършен вид в парцел. .., в кв.. .. по плана на [населено място], [улица], като в полза на Е.В.В. е признато право на задържане, на осн. чл. 72, ал. 3 ЗС, на обектите на собственост, които същата е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на К.С.И. – магазин, апартамент и ателие, находящи се в масивна жилищна сграда с магазини, построена в парцел....., в кв.. .. по плана на [населено място], [улица], до заплащане на посочената сума от 62420 лв. от К.С.И..

Ответницата по молбата за отмяна Е.В.В. не е подала писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, установи следното:

Иска се частична отмяна на съдебно решение, постановено на 29. 12. 2002 г. и влязло в сила на 14. 03. 2005 г., при действието на отменения ГПК.

Отмяната се иска на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – присъда № 303 от 28. 10. 2002 г. по НОХД № 1457/2002 г. на РРС, влязла в сила на 28. 05. 2004 г., с която С.И.С. е осъден за престъпление по чл. 293а НК – за това че, на 3. 05. 2001 г., в продължение на една година след влизане в сила на осъдително съдебно решение № 97/2000 г. по гр. д. № 3529/99 г. на РС-Русе и въпреки наличието на парични средства и имущество, не е изплатил присъдената сума на К.С.И..

При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за недопустима.

Същата е подадена след едногодишния срок по чл. 232, ал. 2 ГПК отм.. Съгласно цитираната разпоредба, молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви е и ж - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Предвиденият краен едногодишен срок е преклузивен, след изтичането му е недопустимо да се иска отмяна на влязлото в сила решение и не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2014 г., т. 8, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК отм. г. /отм./, подадена при действието на ГПК отм. г., в сила от 1. 03. 2008 г., е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК отм., тъй като влязлото в сила решение при действието на отменения ГПК придобива характеристиките на стабилен съдебен акт – става неизменимо, необжалваемо и неотменимо по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. Установените в действащия ГПК правила и срокове за отмяна са неприложими по отношение на решения, станали неотменими по отменения кодекс.

В случая, едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК отм. е започнал да тече най-късно на 14. 03. 2005 г. (влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска) и е изтекъл е на 14. 03. 2006 г., от което следва, че при действието на ГПК отм. г. /отм./ решението е станало неотменимо и предвидените в ГПК отм. г. срокове за отмяна на влезли в сила решения са неприложими.

Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до разглеждане подадената от К.С.И. молба вх. № 264281/16. 02. 2021 г., уточнена с молби вх. № № 3599/12. 03. 2021 г. и 274248/29. 07. 2021 г., за частична отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на решение № 337 от 29. 12. 2002 г. по гр. д. № 3798/1999 г. на РС – Русе, 7 гр. с-в, оставено в сила с решение № 413 от 17. 06. 2003 г. по гр. д. № 378/2003 г. на ОС – Русе, оставено в сила с решение № 2333/04 от 14. 03. 2005 г. по гр. д. № 2059/2003 г. на ВКС, 4 г.о. - в частта му, с която К.С.И. е осъден да заплати на Е.В.В. сумата 62420 лв. стойността на подобрения, извършени в собствения му имот – построена жилищна сграда с магазини в незавършен вид в парцел. ..., в кв.. ... по плана на [населено място], [улица], като в полза на Е.В.В. е признато право на задържане, на осн. чл. 72, ал. 3 ЗС, на обектите на собственост, които същата е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на К.С.И. – магазин, апартамент и ателие, находящи се в масивна жилищна сграда с магазини, построена в парцел. ..., в кв.. ... по плана на [населено място], [улица], до заплащане на посочената сума от 62420 лв. от К.С.И..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: