Определение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17

София, 12.01. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.11.2021 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А

ЧЛЕНОВЕ: В. Й

Д. Д

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 2397 /2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М.С.С. срещу въззивно решение № 260040 от 10.02.2021 г. постановено по в.гр.д. № 953 /2020 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу жалбоподателката е уважен предявеният установителен иск на А.Д.К. по чл.422 ГПК за сумата 10 000 лева, дължима като платена без правно основание по банков път в полза на ответницата от наследодателя на ищцата, със законната лихва от 21.10.2019 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ответникът А.Д.К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Искът с правно основание чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен от единствената наследница на заявителя П., чиято смърт е настъпила след представяне на заявлението и издаване от съда на заповедта за изпълнение и осъществената хипотеза на чл.227 ГПК на правоприемство в процеса, надлежно доказано по делото с представено удостоверение за наследници. Ищцата е единствена наследница на закон на починалия.

Упражнената защита на ответницата по иска се състои само от процесуални доводи срещу активната легитимация на ищцата. С. не представя доводи по същество на спора и не прави доказателствени искания. Следователно те са преклудирани. Правилно първата инстанция е решила делото съобразно приетите доказателства по искане на ищцата.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основани изцяло на твърдения за процесуални нарушения и отново няма искания за доказателства. Тези доводи са неоснователни: С. е получила препис от исковата молба, призовката е приета от баща и и е упражнила правото си на отговор на иска. На същия адрес при многократни посещения за периода от 15.05.2020 г. до 22.06.2020 г. не е открита от призовкаря, нито е имало лице, което да получи съответните книжа и съобщения относно доклад по делото и призоваване за първо съдебно заседание. Първоинстанционният съд правилно е приложил чл.41,ал.2 ГПК, тъй като на С. веднъж вече е било надлежно връчено съобщение. Същата е била длъжна да уведоми съда, ако в бъдеще е в невъзможност да получава там съобщения и призовки, но не е сторила това. А че това е адресът на С. е видно от всички нейни последващи действия по получаване на съобщения – връчване на препис от решението на съда, представяне на въззивна жалба с посочен именно този адрес, призоваването и за съдебно заседание пред въззивния съд.

Разпитът на свидетеля К. е законосъобразно действие на първата съдебна инстанция, показанията му са в съответствие с останалите събрани доказателства и извеждат действителната воля а извършения банков превод на парична сума от дядо му за бащата на С. по банков път, които да предаде на К. като негов внук. Тези доказателства не се и оспорват от С..

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка извежда въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК (са разрешени в противоречие с практиката на ВКС) и чл.280,ал.2,предл. посл. ГПК (очевидна неправилност):

Допустимо ли е след отбелязване на призовкаря, че лицето не живее на адреса (защото е студент) и то по сведение на призовкаря, получено от анонимно лице, което не е дало данните си, да се приеме, че напущането на адреса не е установено по несъмнен начин? Допустимо ли е направо да се приложи чл.41,ал.2 ГПК, без да се спази процедурата по чл.47,ал.1 ГПК? Следва ли призовкарят да отбележи на призовката само дати на посещение на постоянен адрес, без посочване на часа на посещението и без да го е посетил в неработен ден? Преди да приложи чл.41,ал.2 ГПК, следва ли съдът да осъществи процедурата по чл.47,ал.1 ГПК? Следва ли въззивната инстанция, след като констатира тези нарушения и че проекто-докладът не е връчен на страната, да започне въззивното производство от момента на съобщаване на проекто-доклада на страните и да даде указания за събиран на необходимите доказателства? Допустими ли са свидетелските показания за оспорване на частен писмен документ за установяване на плащане над 5 000 лева, тъй като в случая платежното нареждане за 10 000 лева с текст „за текущи нужди“ има посочено основание за превода, а са допуснати свидетелски показания за липса на основание?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът за законосъобразността на приложението на правилото на чл.41,ал.2 ГПК по отношение на ответницата, която не е намерена на адреса при многократни посещения на адреса от длъжностното лице – призовкар в период от време, по-дълъг от един месец (пет седмици), след като на адреса и е било връчено съобщение и книжа (препис от исковата молба и приложенията), е обуславящ.

Въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приложеното към изложението (без да е посочено в него) решение по т.д. № 1034 /2020 г.,на ВКС, II т.о., постановено в производство по чл.303,ал.1 ГПК (по молба за отмяна), с което е прието, че прилагането на съобщенията по делото и приемането им за връчени по смисъла на чл.41,ал.2 ГПК (прилагането на последиците на чл.41,ал.2 ГПК) предполага наличието на следните предпоставки: 1/ или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото, в което са указани последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК; 2/ страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означава в продължение на един месец лицето - адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му призовката да не може да бъде връчена.

Въпросът не е разрешен в противоречие с приложеното към изложението (без да е посочено в него) решение по гр.д. № 5741 /2014 г. на ВКС, I г.о., също постановено в производство по чл.303,ал.1 ГПК (по молба за отмяна), в което не е обсъждано приложението на правилото на чл.41,ал.2 ГПК, тъй като не е установена хипотезата на тази разпоредба: на адреса на страната (молител в производството по чл.303,ал.1 ГПК и ответник по иска, по който е постановено и влязло в сила решение, чиято отмяна се иска) не е било връчено съобщение преди това, нито тя е съобщила свой адрес по делото.

Въпросите за приложението на чл.47,ал.1 ГПК не са обуславящи, доколкото, както беше установено (и което и самата жалбоподателка твърди, а не оспорва) на жалбоподателката е било редовно връчено съобщение с препис от исковата молба на адреса, по отношение на който по-късно са приложени последиците на чл.41,ал.2 ГПК.

Въпросът за допустимостта на свидетелските показания за установяване на плащане в размер на 10 000 лева не е обуславящ, доколкото е прието, че извършването на това плащане не се оспорва от ответницата (то е безспорно обстоятелство, което не се нуждае от доказване), отделно от това, то е доказано с платежен документ, който (както и фактът на плащането по банков път) не е оспорен. Следва да се отбележи и че по този въпрос не се сочи противоречие с практиката на ВКС.

Жалбоподателката твърди и че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. При запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски, а ответницата по жалбата не претендира разноски и не е представила списък и доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 260040 от 10.02.2021 г. постановено по в.гр.д. № 953 /2020 г. на Хасковски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.