1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

гр. София, 12.10. 2022 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 724 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Ж.Г.Х. и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] срещу решение № 260038 от 26. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 278/2020 г. на Варненски апелативен съд.

Касационната жалбоподателка Ж. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 21 от 9. 03. 2020 г. по т. д. № 28/2019 г. на Разградски окръжен съд искът на Ж. Х. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка К.П.Х., настъпила при ПТП на 12. 06. 2016 г., е отхвърлен до сумата от 26 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 19. 06. 2016 г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение в обжалваната от Ж. Х. част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка оспорва извода на съда, че не е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка К. Х. при ПТП. Твърди, че заключението на съда, че отношенията между ищцата Ж. Х. и починалата й внучка са били в рамките на обичайните такива за тяхната родствена връзка не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи, че от гласните доказателства и заключението на съдебно-психологическата експертиза се установяват изключителната връзка между ищцата и починалата, както и причинените на първата неимуществени вреди от смъртта на К. Х.. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

Касационната жалбоподателка Ж. Х. твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, за които поддържа, че са значими за изхода на спора: „1. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 2. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик?; 3. Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят и в Наказателен процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР № 1/2016 т. 21. 06. 2018 г. ОСНГТК, относно посоченото в същото във връзка с разширения кръг правоимащи „в наказателното производство и това са „членове на семейството“ – съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен ….. други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“ да се въвеждат нови различни от вече установените критерии за прилагане принципа на справедливост, при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?“. В изложението се поддържа, че първи и втори въпрос са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г., ТР № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, решения на ВКС по т. д. № 486/2012 г., т. д. № 2998/2013 г., І т. о., т. д. № 1948/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 1015/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 708/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 14/2009 г., ІІ т. о. и т. д. № 1002/2017 г., І т. о. По отношение на всички формулирани въпроси се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба на Ж. Х. „Застрахователно дружество Евроинс“ АД не е депозирал отговор на жалбата.

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Е.П.Х. и Х.П.Х. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра К. Х. при ПТП, както следва в размер на 50 000 лв. за Е. Х. и в размер на 30 000 лв. за Х. Х., заедно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 19. 06. 2016 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на съда, че ищците Е. Х. и Х. Х. са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра при ПТП. Твърди, че съдът необосновано заключил, че в случая по отношение на посочените ищци са налице изключения по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, свързани с трайна и дълбока емоционална връзка с починалата сестра и търпени от нейната смърт продължителни болки и страдания. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Изразява и становище, че определените размери на обезщетенията за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра не съответстват на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Касаторът, ответник по исковете твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1.1. При постановяване на решение по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга лица, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът длъжен ли е да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната връзка от семеен, роднински или приятелски характер?; 1.2. Длъжен ли е съдът в този случай също така да изследва дали смъртта на близкия/родственика/приятел на ищеца е станала причина последният да претърпи значителни болки и страдания, които следва да бъдат справедливо овъзмездени?; 1. 3. От какъв характер следва да се онези житейски обстоятелства и ситуации, които да станат причина в патримониума на лице извън най-близките, очертани чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., да се породи право на вземане за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смърт на близък?; 2.1. Как се прилага общественият критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“ Касационният жалбоподател поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпросите по т. 1. 1. – 1.3. противоречи на задължителната практика на ВКС, а именно на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Поставя същите въпроси и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпроса по т. 2. 1. касаторът се позовава на разрешаването му от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1968 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „Застрахователно дружество Евроинс“ АД се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е присъдил по-високо застрахователно обезщетение от предвиденото § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./. Касаторът изразява становище, че отказът на съда да приложи релевантните за разрешаване на спора норми е явен и груб порок. Поддържа, че изводът на въззивния съд за липсата на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е явно несправедлив и неправилен. В тази връзка формулира и въпрос, за който твърди, че е получил разрешение в противоречие с практиката на ВКС, без да се прави позоваване на конкретни актове, а именно „2.1. При отчитане липса/наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва ли съдът да съобрази и зачете доказани в процеса липса на поставен предпазен колан от пострадалата, употребата на алкохол от водача на автомобила и знанието за това обстоятелство от пострадалото лице, както и може ли при такива установени факти да се отчете липса на принос у пострадалия?“.

Ответниците по касационната жалба на застрахователя Е. Х. и Х. Х. я оспорват, като изразяват становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 12. 06. 2016 г. е настъпило ПТП, при което застрахованият при ответника водач на лек автомобил Ф. О. извършил нарушения на правилата за движение по пътищата /управлявал МПС с превишена за участъка скорост и с несъобразена с пътните условия скорост/ и причинил смъртта на пътувалата на предната дясна седалка на МПС К. Х.. В решението е формиран извод, че ищците Е. Х. и К. Х. са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра вследствие ПТП.Вапелативен съд се е позовал на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, като е намерил за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на привързаност и емоционална близост, надхвърлящи обичайните за сестри, при която смъртта на К. Х. е причинила на посочените ищци болки и страдания, които са по-силни от нормалните за посочената родствена връзка. Съобразявайки характера и интензитета на търпените от ищците Е. Х. и Х. Х. болки и страдания, съществувалите между тях и сестра им отношения приживе, както и възрастта на ищците и обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените на ищците вреди възлиза съответно на 50 000 лв. за ищцата Е. Х. и на 30 000 лв. за ищцата Х. Х.. Решаващият състав е аргументирал становище, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР а ЗИДКЗ в сила от 7. 12. 2018 г. не следва да бъде съобразявана при определяне размера на дължимите обезщетения, тъй като в случая са приложими разпоредбите на отменения КЗ. Същевременно е изтъкнал, че нормата на чл. 493а, ал. 4 КЗ, регламентираща максимално обезщетение в размер на 5000 лв., не съответства на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09. 2009 г. относно застраховка „Гражданска отговорност“. Във въззивното решение е прието, че не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредата.

По отношение на иска на Ж. Х. съставът на апелативния съд е приел, че съществувалите отношения между бабата и нейната внучка не надхвърлят обичайните такива, поради което с оглед критериите в цитираното тълкувателно решение е заключил, че посочената ищца няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Х..

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите са поставени въпроси с аналогично съдържание, поради което настоящият състав ги разглежда общо. Въпросите на касационната жалбоподателка Ж. Х. и въпросите по т. 1.1.-1.3. от изложението на касатора „Застрахователно дружество Евроинс“ АД се отнасят до критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг. Тези въпроси са значими за изхода на делото, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На същите е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение- само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите и на бабите/дядовците и внуците е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения посочените родственици са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на привързаност и емоционална близост между ищците Е. Х. и нейната сестра близначка К. Х., загинала при процесното ПТП, както и между ищцата Х. Х. и починалата й сестра, надхвърлящи обичайните, и на по-интензивни болки и страдания на ищците по повод смъртта на сестра им. Приел е, че двете сестри близначки са били неразделни от момента на раждането си и са били физически и емоционално като едно цяло, а по-голямата им сестра е Х. е полагала грижи за тях поради здравословни проблеми на майка им, а по-късно и поради заболяване на бащата, което е предопределило споделянето на ежедневието и преживяванията им. В мотивите на въззивния съд подробно е обсъдено как смъртта на сестра им се е отразила на ищците, като са обсъдени негативните последици за психиката им въз основа на събраното заключение на съдебно-психологическа експертиза. Изводите на съда по отношение на другата ищца Ж. Х. са за съществували отношения, които са обичайни за тези близки родственици, като е изтъкнато, че същите не са живели заедно и са си гостували по празници. Подчертано е, че ищцата Ж. Г. действително е изпитала негативни преживявания от внезапната смърт на своята внучка, но с оглед възрастта, заболяванията й и отдалечеността от семейството при същата поначало са ограничени позитивните преживявания и способността за справяне с негативни чувства. При тези констатации изводите на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по отношение на ищците Е. Х. и Х. Х., но не и по отношение на ищцата Ж. Х., се явяват в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е обоснована допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставените въпроси, с която въззивното решение е съобразено, изключва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от касатора „Застрахователно дружество Евроинс“ АД въпрос по т. 2.1. относно приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на конкретното дело и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се доказва наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност / решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците Е. Х. и Х. Х., въззивният съд е съобразил изяснените в посочената практика на ВС и ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства. При формирането на изводите относно размера на обезщетенията, поотделно за двете ищци, въззивният съд е отчел изключително близките отношения, на ищците и сестра им приживе, негативното отражение на смъртта на сестра им върху ищците, характера и интензитета на търпените от тях болки и страдания, както и възрастта на ищците към момента на произшествието, съответно възможността им с оглед същата да преработят психотравменото събитие. Изложеното сочи, че изводите на съда са изградени при съобразяване на задължителната практика на ВС и формираната последователна практика на ВКС, поради което не е обосновано приложното поле на касационния контрол.

Последният въпрос по т. 2.1., въведен от касатора, ответник по исковете с изложението му за очевидна неправилност на въззивното решение, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не може да бъде определен като правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд за отхвърляне на възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ГПК и насочва към оспорване правилността на изводите на съда за липсата на принос на пострадалата за увреждането. Решаващите аргументи на съда по повод защитното възражение на ответника, застраховател са основани на фактическата установеност по делото, че с оглед удара в дърво в областта на дясната врата на МПС използването на предпазен колан не би имало значение за настъпилите травматични увреждания на пострадалата. Съдът е намерил за неоснователни и доводите за съпричиняване на вредата от К. Х., тъй като е пътувала в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, като е мотивирал извода си с неустановяването по делото на знание на пострадалата за посочения факт и с данните за алкохолна концентрация при водача към момента на произшествието в границите от 0, 35 до 0, 44 промила. Касаторът не е обосновал и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос, доколкото е посочил, че решението противоречи на практиката на ВКС, но не се е позовал на конкретни актове ВКС. Същевременно, въззивното решение съответства на практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В ППВС № 17/1963 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в служебно известните на настоящия състав решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о. и решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о. и др., се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора „Застрахователно дружество Евроинс“ АД основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. В изложението си, при аргументиране на тезата за очевидна неправилност на въззивното решение, касаторът поддържа, че размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не е съобразен с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./, приложим за процесното застрахователно събитие, и че съдът неправилно не е уважил възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата. Доводите представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да обосноват достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Дали съдът правилно е издирил приложимия закон, дали го е тълкувал и приложил правилно, както и дали изводите му са обосновани е извън предмета на фазата по селекция на касационните жалби.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд в обжалваните части.

С оглед недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на застрахователя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. Х. и Х. Х. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящото производство в размер на 2450 лв. за първата и 1750 лв. за втората., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 19. 03. 2021 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260038 от 26. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 278/2020 г. на Варненски апелативен съд в обжалваните части.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Е.П.Х., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] сумата от 2450 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/ разноски, а на Х.П.Х. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] сумата от 1750 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/ разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.