6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

гр. София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 2441 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез юрисконсулт Н. И., срещу въззивно решение № 10176/24.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1251/2020 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 488/20.01.2020 г. по гр. д. № 1913/2018 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на Т.Б.П. сумата 9 147,84 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на мачтов трафопост – МТП Ботаническа градина с диспечерски № 42-269, в периода 31.01.2014 г. – 31.01.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) счита ли се за собственик по чл. 92 ЗС лице, което към твърдяната дата на изграждане на съоръженията не е било собственик на имота, в който същите са изградени, а го е придобило впоследствие, без в документа му за собственост същите да са описани; 2) следва ли да се приеме за безспорно, че процесна вещ е изградена в определен период, установен по административно дело и описан само в мотивите на съдебното решение и същия има ли сила на пресъдено нещо; 3) следва ли в производството по чл. 59 ЗЗД да се установи конкретна дата на придобиване на процесното съоръжение, доколкото ищецът твърди, че го е придобил на основание чл. 92 ЗС; 4) може ли да се приеме, че едно лице е собственик на вещ на основание чл. 92 ЗС, ако е придобило собствеността в продължение на период от няколко месеца, както и с договори по реда на чл. 15 ЗУТ.

Ответната страна по жалбата – Т.Б.П., чрез адв. Р. Г., в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба и за нейната неоснователност.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че през 2003 г. ищцата е придобила с договори за покупко-продажба поземлен имот № 1935 с площ 1 373 кв. м. и поземлен имот № 1979 с площ 1 520 кв. м., и двата по плана на [населено място], местност „Ботаническа градина“. През 2012 г. с договори за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл. 15, ал. 5 ЗУТ ищцата е придобила реална част от 148 кв. м. от имот с идентификатор № 68134.1970.4323, а през 2014 г. - реална част от 26 кв. м от поземлен имот с идентификатор №68134.1970.4283, като и двата са в кв. 1 в м. „Б. градина“ по плана на [населено място]. На 16.11.1998 г. е издаден Акт за общинска собственост от кмета на Столична община за терен от 8 кв. м. в североизточната част на имот № 1462, на границата с имот № 1651 за мачтов трафопост в. з. „Ботаническа градина“. На 14.12.1998 г. между Столична община и „Н.“ ЕАД, предприятие „Електроснабдяване“ – София (праводател на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) е сключен договор, по силата на който общината е учредила безвъзмездно за срок от 10 години правото на ползване върху недвижим имот - мачтов трафопост, находящ се в поземлен имот № 1462 по плана на [населено място], район „В.“, в. з. „Ботаническа градина“. По инвентарната книга на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, трафопост ТП-42-269, „Ботаническа градина“ е включен в счетоводния баланс като актив № 20312581, трансформатор 400/20 ФН326717, трафопост ТП-42-269, Ботаническа градина.

По делото е безспорно установено, че УПИ ІХ-4283,4323 от кв. 1, м. „Ботаническа градина“ по плана на [населено място], не е идентичен с имот пл. № 1462, в. з. „Ботаническа градина“, като учреденото право на ползване върху недвижим имот по договора от 14.12.1998 г. не се отнася до енергийните съоръжения в УПИ ІХ-4283,4323 кв. 1, м. „Ботаническа градина“. С. З от 25.01.2018 г. на ДНСК, влязла в сила на 21.05.2019 г., е наредено премахване на незаконен строеж МТП „Ботаническа градина“, намиращ се в м. „Ботаническа градина“, кв. 1, УПИ IX-4283,4323, като в мотивите й е посочено, че трафопостът е построен от касатора в периода 2009 г. - 2012 г. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесният трафопост е изграден в имота на ищцата - УПИ IX-4283,4323, кв.1, м. „Ботаническа градина“ по плана на [населено място]. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че в югозападната част на имота на ищцата (към момента с идентификатор 68134.1970.4630) се намира мачтов трафопост, обозначен като Ботаническа градина 42-269, а на границата на имоти с пл. №№ 1462 и 1651 се намира мачтов трафопост, обозначен като МТП Д. ферма 42-390 (към момента трафопоста попада в ПИ с идентификатор 68134.1971.1651). Имотът на ищцата и имот с пл. № 1462 се намират един от друг на разстояние 1 300 м по права линия. Закупените от ищцата имоти по договорите за продажба от 2003 г. и тези по договорите за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл. 15, ал. 5 от ЗУТ от 2012 г. и 2014 г. са включени в границите на УПИ IX-4283,4323, кв.1, м. „Ботаническа градина“, район „В.“, [населено място].

При тези фактически данни апелативният съд е приел, че Т. П. е собственик на построеното в имота й - мачтов трафопост с № 42-269 - по приращение. Т., посочен от касатора като ползван въз основа на учредено право на ползване от Столична община, е изграден в поземлен имот № 1462, м. „Ботаническа градина“ и е различен обект - означен е с № 42-390 и се намира в имот, чието местоположение е на 1 300 м от УПИ IX-4283,4323. Процесният трафопост (№ 42-269) е изграден в имота на ищцата в периода 2009 г. – 2012 г., доказателства за което обстоятелство се съдържат в проведеното административно производство по издаване на Заповед № ДК-02-ЮЗР-1/25.01.2018 г. за премахване на незаконен строеж. Към периода 2009 г. – 2012 г., в който е изграден процесният трафопост, е действал ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), приет през 2003 г., който не предвижда забрана лица, извън съответния лицензиант, да придобиват собствеността върху енергийни обекти и съоръжения. Отношенията между енергийните дружества и собствениците на електрически уредби и съоръжения през процесния период, касаещи ползването им, са уредени първоначално в чл. 117, ал. 7 ЗЕ, а след изменението на нормата през 2012 г. – в чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Съгласно цитираната норма собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електроразпределителната мрежа за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти срещу цена, определена по методика на ДКЕВР. Доколкото между страните не е сключен договор, то спорът за заплащане на ползването му следва да се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се ползва приетата от комисията методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. По делото месечната цена на достъп, изчислена съобразно посочената по-горе методика за процесния период, е определена от вещото лице на 190.58 лева. В периода 31.01.2014 г. – 31.01.2018 г. касаторът е имал достъп до трансформатора и го е използвал за пренос и разпределение на електроенергия към четирима потребители. При тези данни и доказателства въззивният съд е направил извод, че за изследвания период (общо за 48 месеца) ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на сумата 9 147.84 лв.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от касатора значение, тъй като в едната си част са фактически, а не правни въпроси, а в другата си част са изцяло ирелевантни за спора.

Първият въпрос освен, че е фактически, предпоставя в себе си условия и факти, каквито въззивният съд не е приемал да са се осъществили и поради това не са били предмет на обсъждане в мотивите. По делото не е установено ищцата да е придобила имота след като съоръжението е било вече изградено, но без то да е описано в документите й за собственост. Поради това и въпросът дали в този случай тя би могла да придобие обекта по приращение освен, че е фактически, е и ирелевантен за спора. Извън това следва да се посочи, че в практиката на ВКС безпротиворечиво се приема (вж.- решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г., ІІ г. о., решение № 37/04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г., І г.о., решение № 370/06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г., I г. о., решение № 292/08.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г., I г. о. и др.), че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.

Вторият въпрос в изложението е изцяло ирелевантен и поради това не обуславя селектирането на жалбата. Въпросът не кореспондира с фактите по делото – въззивният съд не се е позовавал на формирана сила на пресъдено нещо на решението на административния съд по въпроса кога е построен трафопостът. Периодът 2009 г. – 2012 г. е приет за установен след анализ на всички събрани по делото доказателства, включително са обсъдени и данните в административното производство, касаещи издаването на Заповед № ДК-02-ЮЗР-1/25.01.2018 г., с която е констатиран незаконният строеж в имота на ищцата. В мотивите на обжалваното решение е прието, че трафопостът е изграден в периода 2009 г. – 2012 г., доколкото по делото не са представени други доказателства, установяващи същият да е построен в друг по-ранен период.

Третият въпрос в изложението няма характеристиката на правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда в обжалвания акт. По отношение на него не е осъществена общата предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият е абстрактно и общо теоретично зададен, без връзка с правните изводи на съда по предмета на спора и без да е конкретизирано в какъв контекст се формулира, респ. в какво се изразява противоречието на решението с практиката на ВКС, която е следвало да се съобрази.

Четвъртият въпрос в изложението е неясно в какъв контекст на решаващите изводи на въззивния съд се задава, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата. По същество аргументацията на касатора по този въпрос касае обосноваността на съдебния акт и отразява несъгласието на страната с крайния резултат по спора, които доводи не са предмет на производството по чл. 288 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10176 от 24.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1251/2020 г. по описа на Апелативен съд – София в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.