3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60361

гр. София 14.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 41 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 66120/04.08.2021 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от Д.Д.К. с искане за допълване на определение № 60628 от 20.07.2021 г., постановено по настоящото гражданско дело № 41/2021 г. в частта за разноските.

Ответникът по молбата - Прокуратура на Р. Б представя отговор с аргументи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и неосъществяване на адвокатската защита в пълен обем.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество, молбата е основателна поради следните съображения:

С определение № 60628 от 20.07.2021 г. по гр. дело № 41/2021 г., настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 260021 от 09.10.2020 г. по гр. дело № 168/2020 г. на Търговищки окръжен съд по касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б с вх. № 261123/16.11.2020 г. по регистъра на същия съд. От молителя Д.Д.К., чрез адвокат Д.М.Д. е постъпил в срок писмен отговор с аргументи за недопустимост на касационното обжалване, както и становище относно неоснователността на жалбата. Отговорът съдържа изрично искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатска защита в размер 1450 лв., съгласно представения към него договор за правна защита и съдействие от 21.12.2020 година. Последният е подписан от страната и упълномощения по делото адвокат, като е отразено, че договорената сума е заплатена изцяло в брой към посочената в него дата. Предвид изложеното, претенцията за разноски в касационното производство се явява доказана до претендирания размер, съобразно разясненията на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно доказателство за заплащане на уговореното възнаграждение и има характера на разписка.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Посочената разпоредба предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът по искане на насрещната страна може да го намали. Нормата изисква преценка за това намаляване, на прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тази прекомерност е налице, тогава когато е установено несъответствие между договорираното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая такова несъответствие не е налице. Съдебното производство е образувано по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23456.78 лв. поради лишаване ищеца от ползването на собствени движими вещи, които са били задържани без законово основание от Прокуратурата. Делото се характеризира с фактическа и правна сложност и множество извършени процесуални действия. Първоначално постановеното решение от Търговищкия окръжен съд е било отменено с решение на ВКС на основание чл.281, т.3 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В депозирания отговор на касационната жалба е обосновано становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е споделено от съда. Предвид изложените съображения, в конкретния случай, заплатеното по договор за правна защита и съдействие от 21.12.2020 г. адвокатско възнаграждение, не е прекомерно и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да бъде уважено. Адвокатското възнаграждение е заплатено от ответника по касация за процесуално представителство по подадената от Прокуратурата на Р. Б касационна жалба, като в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е аргументирана защита спрямо искането за допускане на касационен контрол, а също така макар и лаконично и във връзка с жалбата по съшество. Развитието на процеса до фазата по чл. 288 ГПК, предвид недопускането на касационен контрол, не обуславя присъждане на по-нисък размер на разноските от размера, който е договориран и изплатен.

В този смисъл молбата на Д.Д.К. за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като сумата от 1450 лева бъде присъдена в полза на ответника по касация.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 60628 от 20.07.2021 г. по гражданско дело № 41/2021 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б, [населено място] да заплати на Д.Д.К. сумата 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева - разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: