41 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60886

гр. София 14.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 2444 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „ГЛАРУС“ СНЦ, [населено място] против решение № ІІ – 15 от 09.03.2021 г. по гр. дело № 228/2021 г. на БОС /Бургаски окръжен съд/, втори въззивен граждански състав.

В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът Д.П.Н. поддържа становище за неоснователност на искането за допусне на въззивното решение до касационно обжалване, както и счита, че по съществото на спора е постановено правилно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което съставът на БОС е потвърдил решение № 260024 от 05.11.2020 г. по гр. дело № 220/2020 г. на ПРС /Поморийски районен съд/, с което първоинстанционният съд е уважил искове, предявени от Д.П.Н. против ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „ГЛАРУС“ СНЦ, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 5184 лв. с лихва и разноски 700 лв. и е присъдил 700 лв. разноски в полза на въззиваемия Д. Н..

Настоящият състав на ВКС намира, че с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на релевираните предпоставки за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

По поддържаното твърдение за противоречие на решението с тълкувателната практика на състави на ВКС е поставен въпросът – „Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи, след съвкупна преценка на всички приети доказателства и обсъждане на всички наведени доводи на страните, като изложи в съдебното решение собствени фактически и правни изводи, в които да посочи въз основа на кои доказателства приема за установена фактическата обстановка по делото?“.

От мотивите на въззивното решение се установява, че съставът е обсъдил доводите и възражението на въззивника „за намаляване обема на работа по отношение на изпълняваните от ищеца административно-управленски функции“. Във връзка с приложеното основание за уволнение-чл.328, ал.1, т. 3 КТ, въззивният съд е съобразил разрешенията в решение № 270/02.06.2011 г. на ВКС, състав на ІV г.о., съгласно които преценката за намаляване обема на работа се отнася до трудовата функция на работника, чиято работа трябва да е намаляла и да съществува обективна връзка между намаляване обема на работа и необходимостта от реорганизиране на работния процес. Затова съдът е изследвал намаляване обема на работа по отношение на административно-управленските функции, изпълнявани от ищеца като „Ръководител ловно стопанство“, конкретно числеността на персонала и е обосновал извод за недоказаност на твърденията на ответника относно намаляване броя на служителите. Преценката на състава е направена към правно релевантния момент на уволнението, а позоваването на промяната в щата на работодателя от 01.07.2020 г. и от 01.11.2020 г. е окачествено като неотносимо към фактите с правно значение за законосъобразността на уволнението. Същата последица е релевантна и за позоваването на довод за необсъждане на щатните разписания от 07.04.2020 г., 13.04.2020 г., защото те се отнасят до промяна на щата след периода, който има значение за преценката на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Несъгласието на касатора с посочените изводи на въззивния съд не е довод, аргументиращ становището му за необсъждане на доказателства и възражения, тъй като не третира предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по – конкретно твърдение за необоснованост на изводи. Без правно значение е и позоваването на тълкувателна практика на състави на ВКС /решение № 180/25.06.2014 г., ІІІ г.о., решение № 388/17.10.2011 г, решение № 310/04.11.2014 г. на ІV г.о./, тъй като разрешенията в същата обосновават предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК само при установяване на отклонение на въззивния съд от приетите тълкувателни изводи, каквото не е налице в случая.

По-нататък в изложението /означено с „2.“/ не е формулиран правен въпрос. Твърдението, че „въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ“, без да е поставен конкретния въпрос не съставлява общо основание. Цитирането на част от мотивите на решение № 270/02.06.2011 г. на състав на ІV г.о. на ВКС не е въвеждане на правен въпрос. Несъгласието на касатора с изводите на съда относно извлечения от системата на Изпълнителна агенция по горите за плановете за ползване и таксация на ЛРД – Гларус“ – [населено място] за 2019 г. и 2020 г., обобщени справки за използвани разрешителни, месец януари – месец юни 2019 г. и месец януари – месец юни 2020 г., които според него трябва да се преценяват като намаляване на ловната дейност, а от там и на обема на работа, не релевират предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като липсва поставен правен въпрос, а въвеждането му не се осъществява служебно от касационния съд, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания.

Вместо основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с въвеждане на правен въпрос и мотивиране на противоречие с тълкувателна практика на ВКС, страната е изложила оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Такива са и следващите доводи в изложението, за това че са необосновани изводите на съда, че „не било налице намаляване в обема на работа на ищеца“, работата, свързаната с дейността по закупуване и разселване на птици. Касаторът е разгледал доказателства, които според становището му установявали намаляване обема на работа. С тези доводи не е мотивирано изложение по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като доводите за необоснованост на изводите на въззивния съд, поддържани в процеса не релевират становището на страната за необсъждане на доказателства, доводи и възражения, т.е. не формират основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са договорирани и заплатени в размер на сумата 700 лв.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ – 15 от 09.03.2021 г. по гр. дело № 228/2021 г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „ГЛАРУС“ СНЦ, [населено място] да заплати на Д.П.Н. разноски за касационното производство в размер на сумата 700 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: