Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

чл. 51 ЗЗД чл. 82 ЗЗД чл. 189, ал. 1 ЗЗД 

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 421/26.09.2012 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 717/2012, с което е потвърдено решение № 509/11.06.2012 на Пазарджишкия районен съд по гр. д. № 5823/2010, в частта, в която е отхвърлен предявеният частичен иск за обезщетение за вреди от евикция по чл. 189, ал. 1 ЗЗД със законни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен.

По поставения въпрос едни съдилища приемат, че при евикция продавачът не дължи на евинцирания купувач разликата между покупната стойност на имота и повишената му стойност поради изменение на конюнктурата, тъй като повишената стойност на имота не е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и не може да бъде предвидена при пораждане на задължението (така решение № 62/01.06.1965 по гр. д. № 36/1965 ОСГК); а други съдилища - че продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Добросъвестността на продавача има правно значение само за отговорността за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията.

Първото разрешение се основава на тезата, че повишената стойност на имота не е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, тъй като то (повишението) се дължи на други фактори от обективен характер, които не зависят от волята на страните нито могат да бъдат предвидени от тях. В чл. 259 ЗЗД отм. дължимостта на обезщетението за тези вреди е било изрично уредено, докато в чл. 189, ал 1, изр. 3 ЗЗД е уредена приложимостта на общите правила, с което законодателят е целял да се избегне възможността евинцираният купувач да получи нетрудов доход.

Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение.

Не буди никакво съмнение тезата, че неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ не може да повлияе в ни най-малка степен на промените на пазарните цени. Правно релевантната причинна връзка обаче не се търси между неизпълнението и промените на пазарните цени (такава няма), а между неизпълнението и вредата.

Когато купувачът е съдебно отстранен, договорът за продажба се разваля по право, тъй като е налице неизпълнение по причина, за която продавачът отговаря.

Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага - погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя (вредата) може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението - сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено.

Причинната връзка между неизпълнението и вредата очертава границите на отговорността. Кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, но обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с неизпълнението. Правнорелевантната причинна връзка обикновено се илюстрира с широко известните примери на П. за болната крава и отстранения наемател, тъй като правилата на чл. 82 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД следват разрешенията на чл. 133 и 134 от отменения ЗЗД, а те са реципирани от Френския граждански кодекс:

Ако един търговец съзнателно е продал болна крава и другите животни на купувача са се заразили, той ще отговаря като продавач, защото вредите са преки. Ако обаче болестта на животните е попречила на купувача да обработва земите си, вследствие на което имотите му са били продадени принудително, той няма да отговаря, защото вредата не е пряка.

Добросъвестният наемодател, който е отдал под наем една къща, която е считал своя, отговаря за разноските, които отстраненият наемател е понесъл при преместването си, както и за вредите, които се дължат на повишението на наемните цени след сключването на договора за наем. Тези вреди са предвидими. Наемодателят не отговаря за вредите, които се дължат на загубата на клиенти, които наемателят-търговец е претърпял вследствие на преместването си, както и за вредите от това, че скъпите мебели на наемателя са се счупили при преместването. Втората група вреди са непредвидими.

Всяка конкретна вреда настъпва в резултат на почти безкраен брой фактори, които може да бъдат намерени в поведението на длъжника, на кредитора, на трети лица, на различни социални и природни закономерности. Вредата обаче е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е "необходимо" и "достатъчно" условие за настъпването й "в обичайна среда". Неизпълнението е необходимо условие, когато без него в конкретния случай вредата не би настъпила (теорията за равноценността). То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства (адекватна теория ). Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението - в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват. Прекъсване на причинната връзка е налице, когато вредата е следствие от поведението на кредитора, на трети лица (които не са действали съгласувано с длъжника) или на непреодолима сила.

При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда.

Цените на пазара се променят под влиянието на различни икономически фактори, които се изучават от икономическата наука, те са установими и са основа на всяка пазарна прогноза. Промените на цените при плановата икономика се влияят в голяма степен и от поведението на органа на планиране и поради това може да бъде защитавана тезата, че те са непредвидими, но свободният пазар е предвидим в достатъчна степен според изискванията на чл. 82 ЗЗД.

Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, това са вредите които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.

Наред с вредата от увеличената стойност на отнетия имот евинцираният купувач може да претърпи и други - непредвидими вреди от неизпълнението, но за тях продавачът на чужда вещ отговаря само ако е бил недобросъвестен.

Отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена само до връщане на получената цена, когато евинцираният купувач е бил недобросъвестен; или изключена по съглашение на страните, но само ако продавачът е бил добросъвестен.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е съдебно отстранен от продадения му от ответника имот, поради което му се дължи само връщане на платената цена по договора и разноските по продажбата и по делото за евикция, но не увеличената стойност на евинцирания имот, тъй като тази полза не е в причинна връзка с неизпълнението на договора нито е била предвидима.

Правилно въззивният съд е приел, че продавачът на чужда вещ дължи връщане на получената цена и разноските по делото за евикция, но в нарушение на материалния закон е приел, че увеличената стойност на имота към момента на съдебното отстранение не е нито пряка и непосредствена, нито предвидима вреда.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в отхвърлителната част, както и в частта за разноските.

По делото е установено, че на 24.09.1996 г. ответникът е продал на ищеца процесния имот за сумата 800.000,00 (неденоминира) лева. С влязло в сила на 29.06.2009 г. решение ответникът и третите лица, на които той междувременно е продал половината от имота са съдебно отстранени от целия имот, при участието на ответника като трето лице помагач на страната на ищеца. При съдебното отстранение пазарната цена на имота е възлизала на 55.794,00 (деноминирани) лева.

Видно от изложеното договорът за продажба е развален по право и на ищеца се дължи връщане на платената цена в размер на 800,00 (деноминирани) лева, но той е увреден с не по-малко от претендираните 17.610,00 лева, тъй като може да си купи равностоен имот само на свободния пазар и само по пазарни цени.

Без правно значение за размера на вредата е обстоятелството, че междувременно ищецът е прехвърлил част от имота. Той може да го е прехвърлил и безвъзмездно - размерът на вредата е същият. В случая последващата прехвърлителна сделка също е развалена по право. Ищецът, който е прехвърлил половината от имота на третите лица също е изпаднал в положението на продавач на чужда вещ и той (а не ответникът) дължи на последващите купувачи, които също са съдебно отстранени, връщане на платената от тях цена плюс разликата между пазарната и платената от тях цена.

Ответникът дължи и законни лихви от предявяването на иска, както се претендират и съответната част от разноските за всички инстанции в размер на 2.582,20 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 421/26.09.2012 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 717/2012 в частта, в която е отхвърлен предявеният частичен иск за обезщетение за вреди от евикция по чл. 189, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 82, изр. 1 ЗЗД със законни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА [община] да заплати на А.В.Ш. от П. сумата 17.610,00 лева на основание чл. 189, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 82, изр. 1 ЗЗД със законната лихва от 29.12.2010 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 2.582,20 лева разноски по компенсация за всички инстанции.