Необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи?

чл. 45 ЗЗД чл. 403 ГПК чл. 51, ал. 1 ЗЗД 
Релевантният в случая факт, при доказването на който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза, е икономическият резултат от извършваната в процесните обекти търговска дейност през периода на наложеното обезпечение, съпоставен с резултата от същата през предходния и следващия период.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

С., 22.04.20 1 3 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря И. В

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 28/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] бряг срещу решение № 462 от 07.10.2011 г. по в. гр. д. № 541/2010 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Червенобрежки районен съд решение № 267 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 599/2009 г. досежно отхвърлянето на предявения от същото дружество срещу Г.В.А. от [населено място] бряг иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 24 000 лв., представляваща пропуснати ползи в резултат от обезпечението, наложено с определение № 111 от 13.03.2009 г. по ч. т. д. № 48/2009г. на Плевенски окръжен съд.

Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за липса на причинна връзка между твърдяните пропуснати ползи и запечатването на търговските му обекти за процесния период в резултат от наложеното по искане на ответника обезпечение, тъй като не е доказано, че дружеството със сигурност би получило печалби от дейността на тези обекти в посочения в заключението на счетоводната експертиза размер. Според касатора, въззивният съд не е съобразил, че съгласно възприетото в правната теория и в съдебната практика становище сигурността на настъпването на пропуснатата полза не е абсолютна, а представлява основано на обективните факти предположение, че при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай същото би могло с вероятност да се очаква. Освен това счита, че изложените в обжалвания акт мотиви относно констатираните от експертизата твърде различни обеми на продажбите в процесните обекти за периода преди налагане на обезпечението и за периода след отмяната му са от значение за размера на пропуснатата полза, но не и за нейното настъпване.

С определение № 937 от 18.12.2012 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.

Ответникът по касация – Г.В.А. от [населено място] бряг – не заявява становище по основателността на касационната жалба.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна .

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] бряг срещу Г.В.А. от [населено място] бряг иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 24 000 лв., въззивният съд е приел, че в случая пропусната полза, изразяваща се в нереализирана печалба, не е налице, тъй като липсва сигурност за увеличаване имуществото на ищеца [фирма]. Този извод е направен поради неангажирането на доказателства за наличие на преддоговорни отношения с доставчици и клиенти, правещи вероятно съществуването на търговски сделки, от които дружеството да не е могло да реализира печалби, с конкретизиране на вида на стоката и размера на печалбите от реализирането й. Изразено е разбирането, че увеличението на имуществото, което кредиторът е могъл да получи, трябва да почива на реално съществуващи правоотношения, свързани с предварителни поръчки, договори и др., които да са били осуетени именно поради наложеното обезпечение. Наред с това, решаващият състав се е позовал на липсата на данни в заключението на допуснатата счетоводна експертиза за това, как е определен приетият от него процент на търговската отстъпка /18%/, като е отбелязал също, че установеният от вещото лице обем на печалбите за периода, предхождащ налагането на обезпечението и периода след отмяната му е в изключително широк диапазон – от 91 154.45 лв. за м. януари 2009г. до 44 476.87 лв. за м. септември 2009 г.

Решението е неправилно .

Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗДД/. Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ). Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Безспорно е също, че за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че: Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

С оглед изложеното, направеният от въззивния съд извод за неоснователност на предявения иск е неправилен. Решаващият състав е приел, че липсва сигурност за увеличаване имуществото на ищцовото дружество, тъй като не са представени доказателства за наличие на преддоговорни отношения с доставчици и клиенти, правещи вероятно съществуването на търговски сделки, от които ищецът да не е могъл да реализира печалби, с конкретизиране на вида на стоката и размера на печалбата от реализирането й, т. е. че липсват реално съществуващи правоотношения, свързани с предварителни поръчки, договори и др., които да са били осуетени от наложеното обезпечение Така посочените примерни факти, доказването на които, според съда, би обосновало сигурността в настъпването на пропуснатите ползи, са напълно неадекватни за настоящия случай. Доколкото осъществяваната от ищцовото дружество дейност в процесните обекти е търговия на дребно, очевидно е, че печалбата от тази дейност произтича от ежедневните продажби на черна и бяла техника, т. е. реализацията на посочените стоки не изисква създаването на преддоговорни отношения с клиенти „с конкретизиране вида на стоката и размера на печалбите от реализирането й”, нито е свързана с „предварителни поръчки, договори и пр.” Релевантният в случая факт, при доказването на който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза, е икономическият резултат от извършваната в процесните обекти търговска дейност през периода на наложеното обезпечение, съпоставен с резултата от същата през предходния и следващия период. От заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, прието без да е оспорено от страните, се установява, че резултатът от търговската дейност на ищеца [фирма] е положителен – за всеки от месеците в периода от началото на 2009 г. до 30.09.2009 г. от продажбите в обектите на дружеството е реализирана печалба. Според експерта, на база месечните обороти и при средна надценка за печалба 18%, печалбата за първото тримесечие на 2009 г. възлиза на 23 520.90 лв., за второто тримесечие на 2009 г. – на 6 726.33 лв. и за третото тримесечие на 2009 г. – на 24 080.45 лв. Поради изрично поставената му задача, вещото лице е отчело и резултата от дейността на дружеството в процесните обекти през второто тримесечие на 2008 г., за което е констатирана печалба в размер на 23 618.55 лв. Доколкото обаче това са данни за един отдалечен във времето период, настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат съобразявани, като пропуснатата полза следва да се определи на база средната месечна печалба, която ищецът е реализирал от продажбата на стоки в своите обекти само за месеците, предхождащи и месеците, следващи периода на наложения запор. С оглед посочените по-горе стойности, същата възлиза на сумата 7 933.56 лв. (23 520.90 лв. + 24 080.45 лв. = 47 601.35 лв. : 6 месеца = 7 933.56 лв.). На тази база, очакваната печалба от дейността на търговското дружество за тримесечния период на обезпечението е в размер на 23 800.68 лв. Или, при получена за същия период печалба 6 726.33 лв. пропуснатата полза е 17 074.35 лв., за която сума именно е основателен и след частична отмяна на въззивното решение предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху тази сума следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.062009 г. – до окончателното й изплащане.

При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените за разглеждане на делото във всички инстанции разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 529.58 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 462 от 07.10.2011 г. по в. гр. д. № 541/2010 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Червенобрежки районен съд решение № 267 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 599/2009 г. досежно отхвърлянето на предявения от [фирма], [населено място] бряг срещу Г.В.А. от [населено място] бряг иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 17 074.35 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Г.В.А. от [населено място] бряг, [улица], вх. Б, ап. 28, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] бряг, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 7, на основание чл. 403 ГПК, сумата 17 074.35 лв. /седемнадесет хиляди и седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи в резултат от обезпечението, наложено с определение № 111 от 13.03.2009 г. по ч. т. д. № 48/2009г. на Плевенски окръжен съд, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 19.06.2009 г. – до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.В.А. да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на 1529.58 лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 462 от 07.10.2011 г. по в. гр. д. № 541/2010 г. на Плевенски окръжен съд в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :