Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

гр. София, 18.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3369 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Драматичен театър „Н.Й.В” гр.Благоевград, против решение №1790/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 52/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 830/15.11.2019 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, нарушени ли са изискванията на чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, чрез посочване на периода на извършване на нарушението, а не на конкретна дата на извършването. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

С оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В някои случаи спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.

Горното разрешение е дадено с цитираното решение на ВКС в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване - решение №30/08.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 388/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.отд., както и с друго решения на ВКС - решение № 646, постановено по гр.д. № 1348/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 857/25.01.2011г. по гр.д. № 1068/2009г. ІV г.о. ВКС, което разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Съдът е приел, че за нито едно от изброените в уволнителната заповед нарушения не става ясно кога е било, системно и постоянно ли е било, еднократно и изолирано. Всяко едно от нарушенията е посочено бланкетно, без конкретика и без прецезиране на момента, в който е допуснато. Отделно от това съдът е посочил, че заповедта досежно констатираните нарушения действително препраща към изготвен въз основа на извършена проверка доклад от 25.07.2018г., но независимо от това посочените нарушения не са в достатъчна степен индивидуализирани. Прието е, че не е посочено кога са извършени визираните в заповедта нарушения и по конкретно не става ясно по какъв начин и кога е следвало директора да изпълни задълженията си, за неизпълнението на които му е наложено оспорваното наказание, което освен че е непълнота на заповедта е необходимо и като условие за установяване на законовия преклузивен срок, в който работодателят може да наложи дисциплинарно наказание.

С оглед правния отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, изводите на съда в насока, че не е посочено кога са извършени визираните в заповедта нарушения са незаконосъобразни и не могат да доведат сами по себе си до извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение.

От друга страна обаче, не се установява ищецът да е извършил посоченото в т.1 от заповедта нарушение – напротив, с исковата молба ищецът е представил устройствен правилник, както и писмо ведно с обратна разписка, установяваща че такъв правилник е бил изработен от ищеца и изпратен за одобрение от министъра на културата. В длъжностната характеристика на ищеца липсва и конкретен срок, до който това задължение следва да бъде извършено, поради което и с оглед фактът, че такъв правилник е бил изработен от ищеца, следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на трудовата дисциплина по тази точка от заповедта.

Не са представени доказателства, че към датата на представянето на публика на спектаклите „Ножица трепач“ и „Моята безгранична любов“ без да са уредени и заплатени авторските права е съществувало задължението да са уредени авторските права, напротив, събрани са пред първоинстанционния съд доказателства, на първо място, че се касае за т.н. репетиция с публика, т.е. липсва представяне на спектаклите, както и че към датата на представянето не е била налице заповед на Министъра на културата, която да вменява задължение на ищеца, с оглед неговата длъжностна характеристика на ръководител на театъра, предварително да са уредени авторските права. Налице са данни /отново от доказателствата – свидетелски показания/, които дават основание да се приеме, че такова задължение е възникнало, но в един по-късен момент.

Предвид изложеното не е налице и второто посочено в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение.

Посочените в т.3 и т.4 от заповедта нарушения, тъй като липсва посочване в мотивите на заповедта в какво действително се състои разминаването в изработената от ищеца годишна репертоарна програма /каквато е изработена и за което не се спори в процеса от ответника/ и представената от него концепция при встъпването в длъжност. Сравнително краткия период, обхващащ извършената проверка и отразен в доклада, мотивирал работодателя да издаде обжалваната в настоящото производство заповед, не може да доведе до извод за наличието на нарушението и по т.4 от заповедта, а именно - не са осигурени планираните участия в национални и международни форуми и не са предприети действия за разширяване на жанровия диапазон на продукцията на театъра с цел привличане на нова публика, още повече, че в заповедта е посочено, че горните нарушения са системни. Правилен е извода на въззивния съд, доколкото съществува препращане към мотивите на районен съд, че системността предполага повторение на нарушението, а проверявания период по доклада е само за един театрален сезон, т.е. не може да се сподели извода за системност, посочен в обжалваната заповед.

Останалите посочени в заповедта нарушения, най-общо касаят спазването на финансовата дисциплина и контрол върху тази дейност от страна на ищеца, с оглед неговите ръководни функции по длъжностна характеристика. Доколкото се касае за нарушения на финансовата дисциплина, в заповедта или в доклада, към който са изложени мотиви за констатирани нарушения би следвало да се посочат както конкретни суми, така и конкретното задължение, което не е спазено. От посочените нарушения единствено е конкретизирано и доказано липсата на заведено по баланса на работодателя изградената система за видеонаблюдение. Това нарушение само по себе си не води до извод за наличието на основания за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, при липсата на доказаност на останалите посочени в заповедта нарушения, поради което заповедта, с която е наложено „дисциплинарно уволнение” на ищеца е незаконосъобразна и правилно е отменена от състава на БОС.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят направените по делото за тази инстанция съдебни разноски, в размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1790/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 52/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Драматичен театър „Н.Й.В” гр.Благоевград да заплати на А.Ф.Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Ключови думи