Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

София, 19.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря С. Ш

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т.дело № 146/2019 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М.К.Д. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1501 от 18.06.2018 г. по в.гр.д. № 499/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, поправено с решение № 2662 от 15.11.2018 г., в частта, с която след отмяна на решение № 5612 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 158/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, 16 състав, за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., искът на М. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С.С.Д. е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лева, ведно със законната лихва от 24.03.2015 г.

С определение № 583 от 22.10.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.

Касационната жалбоподателка поддържа доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Оспорва изводите на решаващия съдебен състав по отношение на размера на присъденото обезщетение, с твърдения, че то не съответства на принципа на справедливост. Освен това счита, че при въобще недоказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, САС е определил по-висок процент от този, възприет от първата инстанция. Сочи, че по делото липсват данни, от които да се изведе извод, че при наличие на поставен предпазен колан, не би настъпил летален изход за сина й. Оплакванията са поддържани от процесуалния пълномощник на касаторката и в публичното съдебно заседание на 29.01.2020 г., като е акцентирано върху тежкото й здравословно състояние и изключителна душевна травма в резултат на внезапната загуба на 37-годишния й син, който е полагал непосредствените грижи за майка си. Според касационната жалбоподателка, въззивният съд не е отчел младата възраст на починалия, нито е извършил точна преценка на релевантните за размера на обезщетението социално-икономически условия в страната.

Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], не е заявил становище в срока за отговор на жалбата, нито в проведеното на 29.01.2020 г. публично съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на жалбоподателката и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:

При постановяване на атакувания съдебен акт, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата в резултат на настъпила, при ПТП на 24.03.2015 г., смърт на нейния 37-годишен син С.С.Д.. Кредитирайки изцяло показанията на свидетелката В. С. – дъщеря на ищцата, съдът е счел, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения с ищцата, като тя е разчитала на неговата подкрепа; преживяла е изключително трудно загубата на сина си, която е довела до значителни негативни промени в психологичен план. Отчетена е възрастта на загиналия, както и, че ищцата има възможност да се грижи сама за себе си, разчитайки и на подкрепата на дъщеря си. Въззивният съд е извел извод, че определената от пъръвоинстанционния съд сума в общ размер от 90 000 лв. представлява справедливо обезщетение, съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и със съдебната практика. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е намален с Ѕ, с оглед доказаното, според съда, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан на предна дясна седалка на лек автомобил „Р. Ш“. САС се е позовал на приетите в първоинстанционното производство автотехническа и медицинска експертизи, според които, при удара между двата автомобила тялото на пострадалия е понесло голяма инерционна сила и е изпаднало от купето на автомобила на пътното платно. Независимо от липсата на категоричен отговор на експертите по въпроса - дали би настъпил летален изход, ако тялото на пострадалия не е изпаднало от купето на лекия автомобил, въззивният съдебен състав е изразил разбиране, че с поведението си пострадалият е допринесъл в изключително висока степен за настъпване на резултата, като е завишил процента на съпричиняване от 1/3 на Ѕ, съответно е редуцирал обезщетението до 45 000 лв.

По въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия, съществува задължителна практика на ВС - ППВС № 17/1963 г., както и създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, /освен цитираната в определението за допускане на касация, така и решение по т.д. № 629/2012 г., решение по т.д. № 1084/2015 г., решение по т.д. № 3806/2014 г., решение по т.д. № 3871/2013 г. и др./, която не е съобразена в пълна степен от решаващия съдебен състав. Последователно e застъпваното от ВКС принципно становище, че при въведено от ответното застрахователно дружество защитно възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, ответникът следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, този принос; Приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането; В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД; Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан; При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената по-горе практика, даваща отговор на поставения правен въпрос.

По втория правен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., доразвити в непротиворечивата практика на ВКС по чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, според които понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за търпени от деликт страдания при смърт на близък, от значение са съществуващите приживе отношения между пострадалия и претендиращия обезщетение, интензитета и продължителността на психическите страдания, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната. Лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не съставлява самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а те следва да се съобразят само като ориентир за конкретната икономическа обстановка при настъпване на увреждането. За да бъде надлежно обоснован размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е длъжен не само да изброи, но и да анализира релевантните обстоятелства съобразно общите критерии за приложение на чл.52 ЗЗД. В горния смисъл са: решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 157/2011 г., І т.о. и мн.др.

Атакуваното въззивно решение е частично неправилно поради: неточно прилагане на критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт, както и необосновано завишаване на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният съдебен състав обосновано е приел, че ищцата е преживяла изключително тежко загубата на 37-годишния си син, като и понастоящем нейното психическо състояние е изключително лабилно. Без основание обаче, при определяне на размера на претендираното обезщетение, е отдадено значение на факта, че ищцата, макар и пенсионерка, може да се грижи сама за себе си, подпомагана и от св. С. – нейна дъщеря. Не е отчетен в достатъчна степен фактът, че внезапната смърт на сина на ищцата, живели до произшествието в едно домакинство, се е отразила съществено върху цялостното й здравословно й състояние и не са съобразени в пълнота събраните гласни доказателства във връзка с понесените от нея емоционални и психически сътресения. В мотивите към атакувания съдебен акт само формално е констатирана и икономическата конюнктура към момента на увреждането, без да се отчете непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователните лимити, обосноваващи пълно обезщетяване на реално настъпилите за ищцата неимуществени вреди. В резултат на горното, решаващият състав е определил занижено по размер обезщетение за понесени от ищцата /сега касационна жалбоподателка/ неимуществени вреди, явяващо се несъответстващо на изискването за справедливост. При отчитане на релевантните по делото обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че справедливото в случая обезщетение възлиза на 100 000 лева.

Определеният размер на обезщетението следва обаче да бъде редуциран с 30 %, тъй като при съпоставяне на действията на пострадалия пътник, който се е возил в лек автомобил на предна дясна седалка без поставен предпазен колан, и на водача на лекия автомобил – делинквент, установени по категоричен начин от възприетата от съда АТЕ /неправомерно навлизане в лентата за движение на насрещно движещия се лек автомобил при предприет ляв завой/, сочат на съществен принос на водача за настъпване на произшествието, довело до смъртта на сина на жалбоподателката. Независимо от липсата на категорично заключение на медицинската експертиза, че не би настъпил летален изход за сина на ищеца, ако той е пътувал с предпазен колан, в случая следва да се съобрази, че той е спомогнал за собственото си увреждане, т.к. по делото е установено, че черепно-мозъчната травма, получена при изпадането му от лекия автомобил, е основна причина за смъртта му. Поради това, реалният принос на пострадалия следва да се определи в размер на 30 %, а не в размера, който необосновано е възприет от въззивната инстанция.

Независимо от горното, следва изрично да се отрази, че във въззивната жалба на ищцата не е оспорено изцяло приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а са поддържани само доводи за неправилно възприет от първата инстанция „висок размер на съпричиняване“. Именно поради това, в настоящото производство не се дължи изрично произнасяне по въпроса дали въобще е приложима разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, вкл. и по възраженията и доводите за липса на доказателства за изправност на предпазния колан на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия наследодател на ищцата.

Предвид горното, на жалбоподателката следва да се присъдят допълнително още 25 000 лева, или общо 70 000 лева /заедно с присъдените от въззивната инстанция 45 000 лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2015 г., до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част – до 150 000 лева въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на ответното застрахователно дружество са присъдени разноски в размер над 937 лева – общо за първа и въззивна инстанция. На касаторката се дължат разноски за касационното производство в размер на 2 145 лева, съобразно уважената част на иска, доказани с представения договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка. Ответникът по касация следва да заплати и допълнително държавна такса в размер на 500 лева по сметка на ВКС.

Така мотивиран и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1501 от 18.06.2018 г. по в.гр.д. № 499/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, поправено с решение № 2662 от 15.11.2018 г., в частта, с която след отмяна на решение № 5612 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 158/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, 16 състав за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., искът на М.К.Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С.С.Д. е отхвърлен и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за разликата над 60 000 лв. до 70 000 лева, ведно със законната лихва от 24.03.2015 г., както и в частта, с която М.К.Д. е осъдена да заплати на ЗД „Бул инс“ АД разноски за първа и въззивна инстанция в общ размер над 937 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. , на М.К.Д. допълнително сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С.С.Д., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 2145 /две хиляди сто четиридесет и пет/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 500 /петсттотин/ лева– държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: