Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

Гр. София, 19.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря С. Ш

като изслуша докладваното от съдия П. Х

т.д. № 2866/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба срещу решение № 767/30.03.2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав по гр.д. № 875/2018 г., подадена от В.Б.М., чрез процесуален пълномощник. Същото се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, І-16 състав по гр.д.№ 1322/2014 г. за отхвърляне на иска на касатора срещу „Застрахователна компания Л. И“ АД, [населено място] с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.11.2012 г.

Касационно обжалване в посочената част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правните въпроси относно критериите, които следва да се съблюдават за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт и относно критериите за отчитане приноса на увредения по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат.

В жалбата се излага, че въззивното решение в атакуваната част е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати исканото обезщетение в пълен размер. Претендират се разноски.

Според доводите на касатора, изградени в нарушение на чл.51 ал.2 ЗЗД са изводите на съда, че непоставянето на обезопасителен колан в случая представлява основание за отчитане на принос на пострадалата в увреждането, както и че размерът му следва да възлиза на значителните 40 %, т.е. почти да се изравни с този на виновния водач. Определеният от съда паричен еквивалент за търпените вреди от своя страна противоречи на принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване, като в действителност не е отчетено значението на редица установени по делото обстоятелства, съответно наведени.

Ответникът по касация „ЗК Л. И“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила, с присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на ответника - Б.В.В. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:

І. За да постанови обжалвания краен резултат по отношение на пострадалата ищца, съставът на въззивния съд от фактическа страна е взел предвид, че с влязло в сила решение на РС - Разлог по НАХД 1138/2014 г. по реда на чл.78а НК съдът е признал обв. Б.В.В. за виновна в това, че на 19.11.2012 г., при управление на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. [рег.номер на МПС], е нарушила чл.50 ал.1 ЗДП и е предизвикала сблъсък с л.а. ОПЕЛ ВЕКТРА с рег № 6549 ВС, при което В.Б.М. претърпяла черепно-мозъчна травма с мозъчен оток /състояние, временно опасно за живота/, счупване на лява ключица, счупване на кости на дясна длан и счупване на шийката на дясната бедрена кост. Въз основа на заключението по проведената КСМАТЕ съдът е приел, че с оглед мястото на удара, ако ищцата е пътувала с предпазен колан, не би получила разкъсно-контузната рана на главата, контузия на мозъка и фрактури на дясната бедрена кост и лявата ключица. От приетата по делото СМЕ с вещо лице – неврохирург е установено причиняването на следните увреждания при настъпилото ПТП: фрактури на шийката на дясната бедрена кост, лявата ключица, дланните кости на дясната ръка, контузия и хематом в областта на дясната предмишница, рана в лява челна област на главата и мозъчна контузия с мозъчен оток. Обичайният период за възстановяване при такава ЧМТ е от 3 до 6 месеца, в които се търпят главоболие, слабост, лесна уморяемост, раздразнителност, затруднена концентрация. Фрактурата на бедрената кост е затруднила движението за повече от 30 дни и има възстановителен период от 12 месеца, а фрактурата на ключицата – същия период на затруднено движение, но времето на възстановяване е 2 - 3 месеца. Счупените дланни кости се възстановяват за 1.5 – 2 месеца, раната на главата е зараснала за 10-15 дни, за същото време са отзвучали и болките от контузията в дясната предмишница. Освен предприетото медикаментозно лечение ищцата е била оперирана, като за фрактурата на дясното бедро първоначално е била поставена на директна екстензия, а след това оперативно са били поставени два винта и Киршнерова игла. Лявата ключица е била имобилизирана с мека превръзка, а костите на дясната длан са били гипсирани. Повторно ищцата е постъпила в болница в периода 13-16.05.2013 г. поради болки в таза и за отстраняване на синтезния материал чрез операция. Според вещото лице, от ЧМТ и фрактурите на ключицата и дланта ищцата е напълно възстановена. Раната в областта на лицето е оставила загрозяващ белег от 4 см. Фрактурата на шийката на бедрената кост е зараснала със снишен размер на главата и скъсяване на шийката, с нарушена костна структура и остеоартритни промени. Деформацията е предизвикала скъсяване на десния долен крайник с 3 см. и има за резултат затруднена накуцваща походка, нарушаване на цялата статика и механика на гръбначния стълб, като неминуемо рефлектира в изкривяването му и по-ранно развитие на закономерните дегенеративни промени в него. От разпита на свидетеля Б. М. съдът е констатирал наличието на необходимост от обгрижване от близките, като за ищцата се грижели родителите на мъжа й, също пострадал от катастрофата. Родителите на ищцата пък отглеждали нейното бебе, увредено при пътния инцидент /спрямо него въззивното решение е влязло в законна сила/, което върнали 4 месеца след инцидента. Съдът е констатирал и установената с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност на ищцата поради счупването на бедрената шийка, със срок до 01.04.2017 г.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е посочил, че следва да се държи сметка за множеството травми в различни зони на тялото, създадената временна опасност за живота на ищцата, дългия възстановителен период, оперативните интервенции за поставяне и изваждане на синтезните материали, претърпените болки и страдания, необходимостта да ползва чужда помощ при ежедневното си обслужване, липсата на възможност да се грижи за малкото си дете, раната в областта на главата на младата жена, която е оставила видим загрозяващ белег. Съдът е посочил, че отчита тежестта на всяка травма, особено последиците от фрактурата на тазобедрената става, и определената въз основа на тях 50 % неработоспособност. Отчел е и становището на вещото лице, че ищцата не е получила достатъчно адекватно за сложността на уврежданията лечение. Съдът не е установил в резултат на ПТП ищцата да е получила твърдяното увреждане на очите, доколкото вещото лице - офталмолог не е намерило причинна връзка с инцидента.

На последно място съдът е посочил, че съобразява момента на настъпване на вредните последици, вида и характера на физическите увреждания и претърпените психически травми, младата възраст на ищцата и факта, че вредите ще рефлектират върху живота й занапред, с оглед на което и предвид спазване на принципа за справедливост е заключил, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 100 000 лв. е правилно. За да прецени, че същото следва да бъде намалено с 40 %, съгласно нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД, съставът на апелативния съд е отчел, че по-голямата част от травмите са настъпили поради неспазване задължението на ищцата по чл.137а ЗДП да използва предпазен колан.

ІІ. Според задължителните за съдилищата постановки относно приложението на чл.52 ЗЗД, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, причинени в резултат на деликт, е необходимо да се разкрие действителният размер на неимуществените вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите, като проявление на обществено-обоснованото усещане за справедливост. Следва задължително да бъдат посочени и едновременно с това - надлежно оценени в своята съвкупност всички отделни обстоятелства, имащи значение за размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.

Относно приложението на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е създадена практика на отделните състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК, основана на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр.д.№ 18/63 на Пленума на ВС, вкл. цитираното от касатора решение по т.д.№ 977/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, както и е постановено ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК по въпроси, свързани със застрахователните правоотношения. Според нея, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалия с останалите фактори, причинили произшествието ще определят и приноса му за настъпването на вредите – в т.см. решение № 118 по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І т.о.

ІІІ. Предвид разрешенията на значимите за спора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира така постановеното въззивно решение за валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият въззивен състав се е постарал да посочи в максимална степен релевантните за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, но недостатъчно е оценил някои от тях. Въпреки че е отчел липсата на възможност на ищцата да се грижи за малкото си дете /бебе на 6 месеца към датата на ПТП/ за дълъг период от време, съдът не е обсъдил и отдал значение на факта, релевиран с исковата молба, че за провеждане на необходимото болнично лечение кърмата на ищцата е била медикаментозно спряна /данни от епикриза на МБАЛ „Благоевград АД”/, с което са преустановени принудително биологичните й функции като майка, а това й е причинило допълнителен стрес и притеснения и е довело до увеличаване размера на причинените неимуществени вреди. С оглед изложеното съдът преценява, че дължимото застрахователно обезщетение следва да възлиза на сумата от 110 000 лв.

Частично неправилни са изводите на въззивния съд относно приноса на пострадалата ищца, макар оплакванията в касационната жалба за пълна липса на такъв да са неоснователни. Според заключението на вещите лица по комплексната експертиза, ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, травматичните увреждания в областта на главата биха били в по-малка степен, а ищцата не би получила конкретните счупвания на бедрената шийка и лявата ключица. Експертното мнение е достатъчно категорично и обусловя основателност на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Неоснователни също така са оплакванията, че съдът не е съобразил наличието на „извинителни причини”, поради които ищцата в момента на ПТП е била без поставен обезопасителен колан /взела е бебето да го накърми/. При подобна необходимост автомобилът, превозвал ищцата, е следвало да отбие и да спре. Независимо от изложеното, приносът на увреденото лице, определен в размер на 40 %, се преценява като необосновано завишен. В случая не е направено сравнение на поведението на участниците в ПТП и не е преценена съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалата спрямо останалите фактори, причинили произшествието. В конкретната хипотеза несъмнено виновният водач е допринесъл в много по-голяма степен за настъпване на вредите, поради което неговият принос следва да се определи на, а този на ищцата – на, При отчитане на посочените обстоятелства, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 82 500 лв., за който размер прекият иск по чл.226 ал.1 КЗ се преценява като основателен.

По изложените съображения, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде частично отменено, като в полза на В. М. бъде присъдена допълнително сумата от 22 500 лв. В останалата обжалвана част /с което искът е отхвърлен за разликата над 82 500 лв. до 120 000 лв./ въззивното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед окончателния изход от спора и въз основа на нормите на чл.78 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати държавна такса за цялото исково производство в размер на 1 830 лв., както съдебно-деловодните разноски, сторени от касатора. Съдът преценява като основателно възражението за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 4 100 лв., предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на спора. Поради това и с оглед размера на уважената част от иска, предмет на касационното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1 125 лв. – адвокатско възнаграждение. В негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер 150 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 767/30.03.2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав по гр.д. № 875/2018 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, І-16 състав по гр.д.№ 1322/2014 г. за отхвърляне на иска на В.Б.М. срещу „Застрахователна компания Л. И“ АД с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.11.2012 г., за разликата над 60 000 лв. до 82 500 лв. и вместо нето ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗК Л. И“ АД - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. в полза на В.Б.М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 22 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.11.2012 г., представляваща разликата между присъденото обезщетение от 60 000 лв. и пълния размер на дължимото обезщетение от 82 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.11.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 1 125 лв.

ОСЪЖДА „ЗК Л. И“ АД - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 830 лв. - дължима държавна такса за уважената част от иска за трите съдебни инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 767/30.03.2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав по гр.д. № 875/2018 г. в останалата обжалвана част /с която искът по чл.226 ал.1 КЗ отм. е отхвърлен за разликата над 82 500 лв.. до претендираните 120 000 лв./.

ОСЪЖДА В.Б.М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЗК Л. И“ АД - [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата от 150 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: