Р Е Ш Е Н И Е№ 145София, 19.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 3004 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.К.К, представлявана от адв. М. Д., срещу решение № 1672 от 02.07.2018г. по в.гр.д. № 623/2018г. на САС, 12 състав частта, в която, след частична отмяна на решение № 6191 от 29.08.2017г. по гр.д .№ 9447/2015г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД „ОЗК – Общо застраховане” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 24.12.2014г. ПТП, за разликата над 48 000 лева до 80 000 лева и касаторката е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД сумата 976,20 лева – разноски по делото.

Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е вероятно недопустимо, тъй като е постановено по нередовна въззивна жалба, чиято нередовност /невнесена държавна такса в размер на 1600 лева/ е отстранена след изтичане на определения срок. Поддържа още, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за съпричиняване от страна на пострадалата, основан на допуснатата във въззивното производство тройна СМЕ, като не е кредитирана комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /изготвена от двама медици и един машинен инженер – автоексперт/ по съображения, че не е бил изследван конкретният механизъм на настъпване на ПТП и движението на тялото на пострадалата при удара. Излага съображения, че възприетото от въззивния съд заключение е изготвено без участието на автоексперт и като такова е некомпетентно, дадено по част от въпросите, отнасящи се до това дали е бил правилно поставен или не е бил поставен обезопасителен колан от страна на пострадалата и без изследване на механизма на настъпване на ПТП, липсата на челен удар и т.н. Поддържа още, че въззивният съд е основал изводите си само на част от събраните по делото доказателства, а други са изцяло игнорирани и не са намерили място в мотивите му /показанията на свидетеля У./. Излага подробни съображения и за заниженост на определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лева. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, представляван от юрисконсулт С. Х., оспорва касационната жалба. Поддържа, че своевременно е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което не е налице недопустимост на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че не е налице неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика и на приложимия закон. Счита, че показанията на свидетеля У. са противоречиви и неясни и правилно не са взети предвид от въззивния съд. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.

С определение № 481 от 16.07.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, по материалноправния въпрос: „При направено искане за допускане на експертиза за доказване на направено възражение за съпричиняване, когато предметът на изследване изисква специални знания в различни области на науката и техниката, длъжен ли е съдът да назначи комплексна екпертиза, включваща вещи лица с различни специалности, притежаващи компетентност във всички области на знанието, имащи отношение към установяване на фактите, на които се основава възражението?”.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че между страните не е спорно, че ищцата е пострадала при инцидент, който е бил причинен от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, а е налице спор само относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.

С оглед направеното във въззивната жалба доказателствено искане, основано на чл.266, ал.3 ГПК с оглед твърдения за неправилен отказ на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза, въззивният съд е допуснал тройна съдебно-медицинска експертиза, изпълнима от вещи лица ортопед – травматолог, невролог и физиотерапевт, със задачи, относими към направеното възражение за съпричиняване: при правилно поставен предпазен колан от пострадалата би ли се ограничило движението на тялото й непосредствено след удара и биха ли се ограничили ударите на тялото й в предметите от купето на МПС; да се определи движението на тялото на пострадалата по време на ПТП, както и да се установи къде се е намирало то след ПТП; налице ли са следи, белези и наранявания по тялото на ищцата, които са характерни и се получават при правилно поставен предпазен колан; какви травми е претърпяла ищцата и кои от тях се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП; предвид настъпилите телесни увреди дали пострадалата е била с поставен предпазен колан.

Въззивният съд е приел за установени въз основа на заключението на СМЕ, прието от първоинстанционния съд следните обстоятелства: 1/ че вследствие инцидента ищцата е получила телесни увреждания: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Контузия на гръдния кош. Компресивно счупване на тялото на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени. Счупване на страничните израстъци на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени вдясно. Счупване на 1-во и 4-то ребро отзад в близост до гръбначния стълб. Голяма разкъсно-контузна рана от тип „скалп” в челната област на главата; 2/ че скалповата рана е била обработена хирургически и зашита, а по отношение на фрактурата на шестия шиен прешлен е извършена мануална репозиция под локална анестезия, като е поставена имобилизация; 3/ че е проведено комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при покой, обездвижване и прием на обезболяващи средства, а след изписване от болничното заведение лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи; 4/ че процесът на възстановяване е бил затруднен от наличните при пострадалата дегенеративни промени в областта на целия гръбначен стълб, както и че установените към момента на освидетелстване оплаквания от постоянни болки в гърба, умора и слабост в краката при ходене, затруднени движения в гръдния отдел на гръбначния стълб се дължат както на получените при инцидента увреди, така и на съпътстващите дегенеративни промени в гръбнака; 5/ че белегът от оперативната интервенция в областта на главата, който е с дължина от 23 см., е едва забележим, тъй като е разположен в окосмената част на челото. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 80 000 лева, при съобразяване с тежестта на полученото увреждане, продължителността на възстановителния период и интензитета на търпените болки и страдания, както и момента на настъпване на увреждането.

Въззивният съд е приел, че са налице основания за намаляване на определеното обезщетение, тъй като е установено, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на увреждането. Позовал се е на допуснатата пред въззивния съд тройна СМЕ, от заключението на която се установява, че ищцата е пътувала в автомобила без правилно поставен предпазен колан, което е било причина тялото й да не остане здраво фиксирано към седалката, и да полети напред. Приел е, че получените в областта на гръбначния стълб и гръдния кош увреди са в резултат на съприкосновение на тялото с твърди тъпи предмети. Посочил е, че съобразявайки механизма на настъпване на ПТП, вещите лица дават категоричен извод, че при поставен предпазен колан е нямало да настъпят най-тежките увреждания – фрактури на гръдни прешлени и ребра. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че обезщетението следва да се намали с 40%, какъвто е приносът на пострадалата за настъпване на увреждането. Изложил е съображения, че не кредитира заключението на комплексната експертиза, защото направеният извод, че всички увреждания са могли да настъпят и при поставен колан, са необосновани, тъй като не е изследван конкретният механизъм на настъпване на ПТП и какво ще бъде движението на тялото на пострадалата при поставен колан, съответно имало ли е вероятност да настъпи съприкосновение между него и части от купето, и не е изследван въпросът дали уврежданията на гръбначния стълб и гръдния кош са могли да настъпят в резултат на т.нар. „коланна травма”.

Съгласно формираната постоянна съдебна практика – решение № 188 от 15.05.2012г. по гр.д .№ 588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 132 от 29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 314 от 22.11.2011г. по гр.д. № 392/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., която настоящият състав споделя, съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК отм. , Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна.

С оглед на това, когато по делото са наведени твърдения за правнорелевантни факти, за чието установяване са необходими знания от различни области на науката, съдът следва да назначи комплексна съдебна експертиза, като включи в състава й вещи лица, притежаващи компетентност в тези области. В този случай съдът не е обвързан от становището на страните по отношение на вида на експертизата и областите на компетентност на вещите лица, на които следва да бъде възложена, а преценката му следва да е съобразена с конкретните подлежащи на установяване обстоятелства.

По тези съображения по поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира, че при направено искане за допускане на експертиза за доказване на направено възражение за съпричиняване, когато предметът на изследване изисква специални знания в различни области на науката и техниката, съдът е длъжен да назначи комплексна екпертиза, включваща вещи лица с различни специалности, притежаващи компетентност във всички области на знанието, имащи отношение към установяване на фактите, на които се основава възражението.

По основателността на касационната жалба:

В отговора на исковата молба ответникът е направил възрлажение за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, която в нарушение на разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП се е возила на задната седалка на лекия автовомобил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удрайки се в различните твърди и тъпи предмети и в пътуващия до нея пътник, вследствие на което са й били причинени телесни увреждания. В допълнителната искова молба ищцата е оспорила направеното възражение, като е изложила твърдение, че е пътувала на задната седалка на автомобила с правилно поставен обезопасителен колан, както и че с оглед получените увреждания и деформации по цялото купе, със счупване на почти всички автомобилни стъкла, купето не е можело да изпълни основната си функция по осигуряване на безопасността на пътниците.

Във връзка с установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП, на получените от ищцата телесни увреждания и на обстоятелствата, на които се основава направеното възражение за съпричиняване, първоинстанционният съд е допуснал комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изпълнима от вещи лица автоексперт, травмотолог и неврохирург. Според заключението на комплексната експертиза автомобилът, в който е пътувала ищцата, е бил фабрично оборудван с предпазни колани на задните седалки. При правилно поставяне на предпазен колан на пътуващия на задната лява седалка тялото на пътника е здраво скрепено за седалката и движения в предна посока не са възможни, а са възможни само движенията на главата, шията и крайниците. Посочено е, че описаните травматични увреждания на гръдния кош и гръбначния стълб могат да се получат при конкретния механизъм на ПТП и при поставен, и при непоставен предпазен колан. Възникването на скалповата рана, обхващаща двете слепоочни области и челната област на главата с дължина 23 см., е трудно обяснимо, тъй като по принцип този вид рани се получават най-често при захващане на косата от трансмисионни ленти, но в случая подобен тип „захващане” е малко вероятно. Посочено е, че друг възможен механизъм е тангенциален удар в челно-теменната област на главата на широка площ в относително твърд предмет – облегалка на предна седалка, таван на купето, като и тук предпазният колан не може да бъде ефективен със сигурност. Вещите лица са посочили, че не може с категоричност да се отговори на въпроса дали пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, но в представената медицинска документация липсват данни за установени белези, които най-често остават на гръдния кош от правилно поставен обезопасителен колан. В с.з. на 02.03.2017г. вещото лице д-р Х. М. е пояснил, че при конкретния механизъм на ПТП коланът, ако е бил поставен, е било много вероятно да не се задейства, защото основният удар е отзад, а след това има странично пропадане в денивелация, последвано от свободен летеж на автомобила и закачане в областта на задния мост на някакво метално въже, което държи моста. Пояснил е, че не е имало нито челен удар, нито преобръщане, за да има механизма за задействане на предпазните колани. Посочил е, че личното му мнение е, че получените увреждания при конкретния механизъм на ПТП могат да се получат както с поставен, така и без поставен предпазен колан. Заключението на експертизата е оспорено от ответника и е направено искане за допускане на повторна експертиза, което е отхвърлено от първоинстанционния съд.

Според тройната СМЕ, изслушана във въззивното производство, ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, би се ограничило движението на тялото й и ударите му в предмети от купето на автомобила по време на процесното ПТП, но не би могло да бъде предотвратено получаването на раната на главата от деформирания таван на автомобила. Според вещите лица тялото на ищцата се е движело напред и леко надясно и в медицинската документация няма описани следи и белези по кожата й, които се получават от правилно поставен предпазен колан при ПТП, но в.с. на 29.03.2018г. поясняват, че е възможно да ги е имало, но да не са отбелязани или пък изобщо да ги е нямало поради зимното облекло на ищцата. Прието е, че с оглед механизма на ПТП, характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата и мястото, на което е била по време на инцидента, вероятността да е била с поставен предпазен колан е малка. В с.з. на 29.03.2018г. вещите лица са пояснили, че ако ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан, травматичните увреждания са щели да бъдат по-малки по обем и в по-малко области на тялото, като разкъсно-контузната рана на главата и мозъчното сътресение биха могли да се получат и при поставен колан с оглед деформацията на тавана на автомобила, а останалите травми в областта на торса – гръден кош, ребра, прешлени, не биха могли или е малко вероятно да настъпят. Ищцата е оспорила заключението в тази част и е поискала нова експертиза, но искането й е оставено без уважение от въззивния съд.

В първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Г. У., който е управлявал автомобила при настъпване на процесното ПТП. Според свидетеля пострадалата ищца е пътувала зад шофьорската седалка и е била с поставен предпазен колан. Свидетелства, че след настъпилото произшествието той е извадил пътуващите в него жени, като последна е извадил ищцата, която е била най-тежко пострадала. Спомня си, че когато е изваждал ищцата, коланът й е бил закопчан и се е наложило до го освободи, но не помни дали е вадил жените от вратата или от счупения прозорец.

С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като във връзка с направеното от ответника оспорване на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и искането му за назначаване на нова експертиза е допуснал тройна експертиза, изпълнима само от вещи лица – лекари. Назначената експертиза цели да докаже възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата ищца поради неизползване на обезопасителен колан. Поради това експертизата следва да даде заключение дали с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП, движението на тялото на пострадалата по време на произшествието и местонахождението му след произшествието, както и настъпилите телесни увреждания, пострадалата е била с поставен предпазен колан и, ако не е била с такъв, дали при правилно поставен предпазен колан, би се избегнало настъпването на получените от нея травматични увреждания. Отговорът на тези въпроси изисква специални знания в различни области на науката и техниката, поради което въззивният съд е следвало да назначи комплексна експертиза, включваща вещо лице автоексперт и вещи лица лекари със специалности ортопед-травматолог и невролог.

С оглед необходимостта от изслушване на комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза с посочената задача, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи съдебна медицинска и автотехническа експертиза за установяване на посочените по-горе обстоятелства, като при необходимост формулира и други задачи на експертизата.

На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските в исковото производство, включително в касационното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1672 от 02.07.2018г. по в.гр.д. № 623/2018г. на САС, 12 състав, частта, в която, след частична отмяна на решение № 6191 от 29.08.2017г. по гр.д.№ 9447/2015г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Е.К.Ч. против ЗАД „ОЗК – Общо застраховане” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 24.12.2014г. ПТП, за разликата над 48 000 лева до 80 000 лева и касаторката е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК– Общо застраховане“ АД сумата 976,20 лева – разноски по делото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи