Р Е Ш Е Н И Е

№ 153/2019 год.

гр. София, 20.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 245 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А.Б.А., В.Н.Х.-Д., В.П.Т., Б.П.Д., В.П.Д., В.Т.Ц., Б.Т.Н. /последните двама конституирани на мястото на починалите Т.П.Ц. и Г.В.Ц./, Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц.-М. и Г.Г.Ц., чрез пълномощника им адв. Я. В. от САК, против въззивното решение № 5207 от 31.07.2018 год. по гр. д. № 13032/2017 год. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска им по чл. 108 ЗС срещу П.Г.П. и М.Й.В. за признаване за установено, че касаторите са собственици на основание земеделска реституция с решение № 6308/25.06.2003 год. на ОбСЗГ „Овча купел” на недвижим имот, представляващ УПИ ** в кв. 14 по регулационния план на [населено място], м. „В. з. М. д. – ІІб част – р. – м. Д.”, одобрен със заповед № РД-50-1188 от 19.12.1995 год., с площ от 770 кв. м., при посочените граници, а по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 год. имот с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху него.

Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради необосноваността на извода за нищожност на решението за възстановяване на собствеността и допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства, с искане то да бъде отменено и вместо това исковете бъдат уважени. Касаторите претендират присъждане на разноските за трите съдебни инстанции, като възразяват за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаглраждение.

Ответниците по касационната жалба - П.Г.П. и М.Й.В., чрез пълномощника им адв. Т., оспорват същата като неоснователна. Поддържат становище за недопустимост на производството по предявения иск за собственост поради незавършена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, поради което и искат обезсилване на постановените по него решения на въззивния и на първоинстанционния съд и прекратяване на производството, евентуално потвърждаване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 383 от 22.07.2019 год. на ВКС. В него е прието, че изводът на въззивния съд за незавършена административна процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот с оглед приетата липса на валидно решение на административния орган по ЗСПЗЗ по подаденото от ищците заявление за възстановяване на собствеността върху земеделския имот на наследодателката им, обуславя недопустимост на предявения иск като преждевременно предявен. При тази вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо е допуснато касационното му обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция в производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК отм. , във вр. с параграф 2, ал. 1 ПЗР ГПК, Софийски градски съд е отменил решението от 1.05.2017 год. по гр. д. № 49264/2014 год. на Софийския районен съд в частта по иска по чл. 108 ЗС и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявеният от ищците А.Б.А., В.Н.Х.-Д., В.П.Т., Б.П.Д., В.П.Д., В.Т.Ц., Б.Т.Н. /последните двама конституирани на мястото на починалите Т.П.Ц. и Г.В.Ц./, Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц.-М., Н.Г.Г. и Г.Г.Ц. срещу П.Г.П. и М.Й.В. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание земеделска реституция с решение № 6308/25.06.2003 год. на ОСЗГ „Овча купел” на недвижим имот, представляващ УПИ ** в кв. 14 по регулационния план на [населено място], м. „В. з. М. д. – ІІб част – р. – м. Д.”, одобрен със заповед № РД-50-1188 от 19.12.1995 год., с площ от 770 кв. м., посочените граници, а по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 год. имот с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху него.

Установено е по делото, че касаторите, ищци са наследници на К.С.Ц., в което качество им е признато с решение № 6308 от 25.06.2003 год. на ОСЗГ „Овча купел” правото на възстановяване на собствеността върху ливада от 10.480 дка, VІ категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м. „Ф.”, имот № *, к. л. 758 от КП, изработен 1950 год., при посочените граници, като в съществуващи /възстановими/ стари реални граници е възстановена собствеността върху ливада от 7.527 дка, попадаща върху няколко урегулирани поземлени имоти по действащия план, между които и 770 кв. м. в УПИ ** в кв. 14 по ЗРП на в. з. „М. д.-ІІ-б част-р.-Д.”. Неразделна част от горното решение е скица № 159 от 19.02.2003 год., издадена от СО-район Панчарево, направление „ТСУ”, съгласно изрично отбелязване на ОСЗГ „Овча купел”. От район Панчарево е издадено и съдържащото се в преписката удостоверение по чл. 13, ал 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, а удостоверението по чл. 11, ал. 4 ППЗСПП е издадено от кмета на район Панчарево.

Въз основа на горното решение на ОСЗГ „Овча купел” касаторите са се снабдили и с нотариален акт № 86/2003 год. на нотариус № 274 на НК, поправен с акт № 26/2006 год. на същия нотариус.

По делото е установено, че до одобряването на първия ЗРКП на вилна зона „М. д.- ІІ б част – р. - м. Д.”, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995 год., спорният имот е бил неурегулиран, попадащ във вилната зона, но извън плана, в землището на [населено място], впоследствие в землището на [населено място], а по настоящем отново в [населено място]. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ /1.03.1991 год./ имотът се намира в землището на [населено място], като местонахождението на границата между землищата на двете села е предмет на заключението на вещото лице инж. Т. И. по приетата техническа експертиза – приложение № 10, минаваща по улицата, разделяща застроената от незастроената част, като същата не е променяна от 1982 год.

За спорния имот първоначалният ответник Й. П. се е снабдил с нот. акт по давностно владение - № 182/1993 год. – имот № *, като същият е застроен през 1977 год. със сграда, без строителни книжа. Същата е търпим строеж.

За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният иск за собствеността на имота е бил уважен, въззивният съд приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. С оглед упражнения в исковото производство по спора между страните косвен съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на решението по ЗСПЗЗ с оглед оспорването на неучаствалите в административното производство лица /ответниците по иска/, съдът приел, че решението за възстановяване на собствеността е нищожно поради постановяването му от териториално некомпетентен орган на поземлената собственост. Като се е позовал на заключението на техническа експертиза, съдът приел за установено, че по ЕТК от 1982 год. и към влизане в сила на ЗСПЗЗ спорният имот попада в землището на [населено място], поради което и местно компетентната да се произнесе по заявлението за възстановяване на собствеността върху него е ПК-Панчарево, а не „Овча купел”. Поради това и постановеното от ОСЗГ „Овча купел” решение № 6308 от 25.06.2003 год. е нищожно и не е породило правни последици. Такива не са възникнали и на основание постановените от компетентната ПК – Панчарево решения – това с № 1275.2 от 22.10.2002 год., с което е постановен отказ да се възстанови собствеността е нищожно поради незачитане стабилитета на предходното произнасяне с решение № 1275.1 от 30.06.1994 год., което пък само признава правото на възстановяване, но липсва посочване на индивидуализиращи имота белези. Поради тези съображения въззивният съд приел, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху имота не е довършена, а предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен.

Горният извод на решаващия съд за незавършена административна процедура по възстановяване на собствеността, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ поради приетата липса на валидно решение на административния орган по подаденото заявление от наследниците на бившия собственик на спорния имот, обосновава извод за недопустимост на съдебното производство по предявения иск за собственост, като преждевременно предявен. Защото в ЗСПЗЗ е предвидена процедура за възстановяване на собствеността на лицата по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, респ. обобществяването им, която гарантира реализиране на предвиденото в този реституционен закон субективно материално право на възстановяване на собствеността им върху тези имоти. Предвидено е започване на тази процедура с подаване на заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и приключването й с постановяване на решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Докато трае тази процедура заявилият правото си на възстановяване /собственик, респ. наследник/ не може да търси съдебна защита поради липса на легитимация да предяви иск с предмет защитимо свое право. Приемайки липсата на валидно решение за възстановяване правото на собственост на ищците като наследници върху спорния имот, въззивният съд всъщност е приел процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността да е недовършена, до постановяване на валидно решение от териториално компетентната поземлена комисия, сега ОбСЗ. При това положение съдът е следвало да прекрати производството по иска поради процесуалната му недопустимост до постановяване на решение по възстановяване на собствеността върху спорния имот. Вместо това, като е отхвърлил предявения иск като неоснователен, съдът е предпоставил формиране на сила на пресъдено нещо по него, което обосновава недопустимостта на обжалваното решение. Това е съображението, обосновало допускане на касационното обжалване на решението. Процесуалната недопустимост на предявения иск, респ. на решението е обусловена от произнасянето по въпроса относно нищожността на решението на ОСЗГ „Овча купел”, по който настоящата инстанция счита, че направеният от въззивния съд извод е необоснован, поради следните съображения: Действително, липсата на материална компетентност, териториална компетентност или компетентност по степен прави административния акт нищожен, но в случая не е установено по несъмнен и категоричен начин липсата на териториална компетентност на постановилата решението ОСЗГ „Овча купел”. По въпроса в чие землище са намира спорният имот /с. С. или [населено място]/ по делото са налице противоречиви заключения на приети експертизи /в т. ч. и приетите при предходното разглеждане на делото, с оглед приобщаването на целия събран доказателствен материал при изрично постановеното определение от 15.01.2016 год. и протоколното определение от открито заседание на 20.04.2016 год./. Така в експертизата на в. л. инж. П. П. /л. 26-28 по гр. д. № 943/2009 год. СГС/ местонахождението на имота е посочено в землището на [населено място], съгласно приложената Едромащабна топографска карта от 1956 год., и в чертите на административния район „Витоша”, служебна скица № 1805 /л. 43/ с изрично отбелязване за частично изключване на имоти, заключенията на тройните технически експертизи, съдържащи противоречия по този въпрос, произтичащи от липсата на установени граници между местностите и промяна в землищната граница, съгласно която към 1982 год. спорният имот попада в землището на [населено място]. В същия смисъл е и заключението на инж. Т. И., прието в първоинстанционното производство по гр. д. № 49264/2014 год. СРС. Независимо от противоречивите заключения на техническите експертизи, установено е по несъмнен начин, че е налице стар кадастрален план от 1950 год., както и с оглед изработването на регулационен план от 1995 год. за в. з. „ М. д.-ІІб част-р.-Д.”, [населено място], в който попада несъмнено имотът, същият административно е в район „Витоша”, [населено място], но се обслужва от техническа служба на район „Панчарево” /съгласно представено удостоверение/. При тези данни в събраните доказателства и при наличието на констатация на ПК Панчарево, че имотът се намира в землището на [населено място], район „В.”, СО /влязло в сила решение № 1275.2 от 22.10.2002 год. за отказ да се възстанови правото на собственост върху заявения имот поради горната причина/ и изпращането служебно на преписката на компетентната поземлена комисия, респ. произнасянето на последната с решение № 6308 от 25.06.2003 год., следва да се приеме, че последното не е нищожно. Същото е постановено при приложение на чл. 15 ППЗСПЗЗ с оглед изпращането на преписката и при липсата на категорични данни за обратния извод, то легитимира касаторите като възстановени собственици на процесния имот.

С оглед на тези съображения касационният съд намира, че изводът на въззивния съд относно постановеното решение на ОСЗГ „Овча купел” е неправилен. Налице е завършена процедурата по възстановяване на собствеността в полза на касаторите, което обосновава и процесуалната допустимост на предявения иск за собственост. Макар и поради това въззивното решение да е процесуално допустимо, то същото е неправилно поради допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане на спора.

Макар и да е изложил съображения по част от доводите на ответниците по иска относно незаконосъобразността на възстановяването на собствеността поради наличието на постройка в имота, в контекста на приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, същите не са обусловили направеният от въззивния съд извод в обжалваното решение. Искът за собственост е отхвърлен по съображението, че решението на поземлената комисия е нищожно като постановено от териториално некомпетентен орган, което обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да се обсъдят всички допустими възражения срещу предявения иск относно релевираното от ответниците придобивно основание, включително и относно приложението на ПМС № 176/18.08.1958 год., в. „Известия”, бр. 43/29.05.1959 год. с оглед статута на територията, в която попада имотът – вилна зона, /л. 62 от производството по гр. д № 12859/2008 год. СРС/, относно приложението на разпоредбите на ПМС № 4/12.02.1988 год. за по-нататъшнто усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /ДВ бр. 19/11.03.1988 год., изм. ДВ бр. 34/90 год./, при установеното застрояване на имота през 1977 год. като пречка за възстановяване на собствеността върху имота поради статута му на „предоставен за земеделско ползване” и намиращ се в обособена вилна зона, съгласно експертизата на в. л. инж. Т. И., възражението относно упражняване на фактическата власт върху имота при довод на ответниците за разпореждането му в полза на трето лице. Разрешаването на спора относно материалната законосъобразност на реституционното решение налага преценка на събраните в тази насока доказателства и обсъждане на доводите на страните, което не е осъществено в обжалваното въззивно решение, с оглед обосноваване на извода с приетата нищожност, поради което и горното процесуално нарушение обосновава наличие на основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 5207 от 31.07.2018 год. по гр. д. № 13032/2017 год. на Софийски градски съд в обжалваната му част и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: