№ 188

СОФИЯ, 21.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4295/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 350 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 4295/2018 г. на ВКС, І г.о., на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-65 от 27.06.2018 г. по в.гр.д. № 346/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която отхвърлен предявеният по реда на чл. 346 ГПК от Г.Т.Ж. против С.Т.Г. иск за сумата 33 258.60 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в съсобствен имот № .... по плана на [населено място], по въпроса дали при въведени с въззивната жалба доводи за допуснати нарушения от първоинстанционния съд въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза по въпроси, които са необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Жалбоподателят Г.Т.Ж. поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като е квалифицирал претенцията по чл. 60 и чл. 61 ЗЗД въззивният съд е следвало да събере доказателства както за стойността на направените за подобренията разходи, така и за това довели ли са те до увеличаване стойността на съсобствения имот и за размера на това увеличение. Вместо това съдът е отхвърлил иска по съображения, че не били ангажирани доказателства за увеличената стойност на имота.

Ответницата по касация С.Т.Г. поддържа, че в частта, допусната до касационно обжалване, въззивното решение е правилно като краен резултат, тъй като претенцията на Ж. за заплащане на подобрения е погасена по давност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Страните по делото са наследници на Т.Г.Ж., чиято смърт е обявена на основание чл. 14, ал.1 ЗЛС с влязло в сила решение по гр.д. № 1987/2014 г. на Районен съд- Бургас, като е определена дата на смъртта 05.02.2009 г.

С влязло в сила решение № 1879 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 6121/2014 г. на Бургаския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между Г.Т.Ж. и С.Т.Г. по отношение на няколко имота, в това число и нива с площ 28.595 дка, съставляваща имот № .... по плана на землището на [населено място], общ. А., при равни права за двамата съделители.

В срока по чл. 346 ГПК Г. Ж. е предявил против С. Г. претенции по сметки, една от които за заплащане на сумата 33 258.60 лв., представляваща стойността на подобрения, извършени в имот № 07005 в периода 2000-2010 г., изразяващи се в разходи по промяна на предназначението на имота и засаждане и отглеждане на трайни насаждения- 24 дка череши и 4.5 дка ябълки.

По делото е установено, че съделителят Ж. е извършил тези подобрения. Назначената по делото съдебно - агротехническа експертиза е установила, че овощните дръвчета са засадени на три етапа: през 2002 г. са засадени 6.095 дка череши, през 2008 г- 9.00 дка, през 2010 г.- 9 дка. През 2008 г. са засадени 4.5 дка ябълки. Разходите за създаване на тези насаждения и отглеждането им в младенчески период възлизат на 34 380 лв.

От правна страна въззивният съд е приел, че отношенията между съделителите по повод тези подобрения следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал.2 ЗЗД, тъй като подобренията са извършени от съсобственик в общ имот, без съгласието на останалите съсобственици, като същите са и в собствен на извършилия ги интерес. В тази хипотеза заинтересувания/ другия съсобственик/ отговаря само до размера на обогатяването му, т.е. дължи по- малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Тъй като по делото не са събирани доказателства за увеличената стойност на имота, въззивният съд е отхвърлил претенцията, като е приел, че тя не е доказана по размер.

Според разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден факт, релевантен за спора, не е установен или е погрешно установен поради пропуск на съда служебно да назначи експертиза, дори и с въззивната жалба да не е направено искане за назначаването й, въззивният съд служебно назначава такава на разноски на страната, която носи тежестта от доказване на този факт, като определя и задачата й, тъй като само съдът може да прецени дали за установяването на този факт са необходими специални знания от областта на науката, изкуството и др. Константна е практиката на ВКС, че при наличието на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма данни за неговия размер, и че в тази хипотеза той е длъжен, съгласно чл. 162 ГПК, да определи размера по своя преценка или като вземе заключение на вещо лице/ напр. решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 164 от 20.05.2014 г. по гр.д. № 7672/20-13 г. на ІV г.о.; решение № 91 от 01.06.2015 г. по гр.д. № 5023/2014 г. на ІІІ г.о.; решение № 106 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 4773/2018 г. на ІІ г.о. и др./.

При постановяване на своето решение въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената практика на ВКС. Подадената от Г.Т.Ж. въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение № 1932 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 6121/2014 г. на Районен съд- Бургас съдържа изрично оплакване за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в неизясняване на въпроса за увеличението на стойността на имота в резултат на извършените в него подобрения. С оглед на това и в съответствие с разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото за определяне на увеличената стойност на имота са необходими специални знания, с които съдът не разполага, въззивният съд е бил длъжен и сам да назначи съдебна експертиза за изясняване на този въпрос. Като не е стори това и е отхвърлил претенцията само по съображения, че по делото няма доказателства за увеличената стойност на имота, макар да е установено извършването в него на подобрения от съделителя Ж., въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неправилно също въззивният съд е приел, че приложимата материалноправна норма за уреждане на отношенията между страните по повод извършените подобрения е тази на чл. 61, ал.2 ЗЗД. При формиране на този извод съдът не е взел предвид твърденията на жалбоподателя Ж., че претендираните от него подобренията са извършени в периода от 2000 г. до 2010 г., т. е. част от тях / до 2009 г./- приживе на наследодателя. В тази хипотеза правото на сънаследника да иска увеличената стойност на имота се основава на разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН, съгласно която сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, като увеличението може да се даде в имот или в пари. Освен факта на приноса на заявилия претенцията съделител и увеличаване обема и стойността на наследството на общия наследодател, фактическият състав на чл. 12, ал.2 ЗЗД изисква още и сънаследникът да не е бил възнаграден по друг начин. Поради неправилно определената правна квалификация на претенцията за заплащане на подобрения, извършени в имота до смъртта на наследодателя, въззивният съд не е указал на страните необходимостта да вземат становище и да представят доказателства във връзка с обстоятелството дали сънаследникът Ж. е бил възнаграден от наследодателя.

Изводът на въззивния съд, че вземането на съделителя Ж. за подобрения в съсобствения имот не е погасено по давност, е правилен. Същият е съобразен със задължителните указания, дадени в т.4 от ППВС № 7/73 г. на ВС, според които давността за упражняване на правото по чл. 12, ал.2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.

С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Тъй като естеството на тези нарушения налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия за събиране на относими към спора доказателства, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебна експертиза на разноски на жалбоподателя Г. Ж., която да даде заключение за увеличената стойност на имота, като отговори на въпроса каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя към момента на разглеждане на делото. Следва също така да предостави възможност на страните да вземат становище и да представят доказателства за изясняване на обстоятелството дали за извършените до 2009 г. подобрения сънаследникът Ж. е бил възнаграден от наследодателя.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноски за водене на делото пред ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-65 от 27.06.2018 г. по в.гр.д. № 346/2018 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Т.Ж. против С.Т.Г. иск за сумата 33 258.60 лв., представляваща увеличената стойност на съсобствен имот № .... по плана на землището на [населено място], общ. А., в резултат на извършени в имота подобрения през периода 2000 г.- 2010 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: