Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

Гр.София, 21.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през двехиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1776 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В.И.Б. и Н.А.Б. срещу решение №.168/21.01.19 по г.д.№.3646/18 на Апелативен съд София, 7с. - с което е потвърдено решение №.3496/1.06.18 по г.д.№.15473/15 на СГС, І-16с., за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ответните страни П.В.Г. и П.П.Г., К.Т.Г. и П.И.Г. оспорват жалбата; претендират разноски.

С определение №.695/23.10.19 е допуснато касационно обжалване поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. За да достигне до този извод е приел, че предпоставките на чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на атакуваната сделка не са налице, тъй като, дори да се приеме, че ищците притежават качеството кредитор /доколкото имат вземане за извършени от тях подобрения (под формата на вложени средства в строителство и довършителни работи) преди развалянето на договор за суперфиция в собствения на ответника П.Г. имот/, не е доказано знание за увреждането от страна на приобретателя. Посочил е, че действително същият е племенник на прехвърлителя, но тази родствена връзка не попада сред категориите лица по чл.135 ал.2 ЗЗД, за които знанието за увреждане се презумира. Установяването му е в доказателствена тежест на ищците, а от събраните доказателства, в това число показанията на всички свидетели, такова знание не се установява по несъмнен начин.

Настоящият състав намира, че така постановеното решение е недопустимо.

В т.2 от тълкувателно решение /ТР/ 2/17 от 09.07.19 на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, а в т.1 ТР 1/17 от 9.07.19 на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е недопустимо. Доколкото делото е висящо пред настоящата касационна инстанция, тя следва да съобрази горепосочените тълкувателни решения независимо от факта, че са постановени след приключване на въззивното производство /позоваването на ТР 7/17 на ОСГТК на ВКС е неотносимо, доколкото същото касае отмяна на влязло в сила съдебно решение-докато в разглежданата хипотеза не е налице влязъл в сила съдебен акт (а невлязло в сила въззивно решение) и производството е за касационна проверка по реда на чл.280 и сл. ГПК, а не за такава по извънредния способ на чл.303 и сл. ГПК/.

В случая е безспорно, че към момента на постановяване на въззивното решение /както и понастоящем/ между същите страни е бил налице висящ процес - с предмет вземането на ищците, с което обосновават качеството си на кредитори по иска с правно основание чл.135 ЗЗД /по г.д.№.10125/15 на СГС, І-12с./. Този спор е преюдициален по отношение на настоящия по чл.135 ЗЗД. Доколкото въззивното решение по иска по чл.135 ЗЗД е било постановено без делото да бъде спряно и изхода на преюдициалното производство да бъде съобразен, то съставлява порочен съдебен акт. Решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. Предвид изложеното атакуваното пред ВКС решение на АС София следва да бъде обезсилено и делото-върнато на апелативната инстанция за ново гледане при съобразяване на изхода по обуславящото дело /т.1 ТР 1/17 ОСГТК на ВКС/. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №.168/21.01.19 по г.д.№.3646/18 на Апелативен съд София, 7с.., като недопустимо.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за нова гледане.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: