№ 189

СОФИЯ, 24.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4566/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С чрез процесуалния представител адв. В. Х. срещу въззивно решение № І-56 от 25.07.2018 г. по в.гр.д. № 453/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 929 от 08.06.2016 г. по гр.д. № 7783/2015 г. на Районен съд- Бургас, с което е признато за установено по отношение на О. С, че поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ 1 793 кв.м, е частна държавна собственост.

С определение № 382 от 12.07.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят поддържа подадената касационна жалба, в която са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че при постановяване на своето решение съдът не се е съобразил с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение относно тълкуването и прилагането на закона и относно дължимите процесуални действия, които съдът следва да извърши, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че спорният недвижим имот не е преминал в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т.6 или т.7 ПЗР на ЗМСМА, или на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС.

В писмен отговор на касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действаща чрез областния управител на област Бургас, изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният имот с идентификатор .... по КККР на [населено място] е идентичен с УПИ .... в кв. .... по действащия ПУП на населеното място, одобрен през 1982 г., отреден за „морска гара”. Не е било спорно по делото, че същият не е застроен.

Тезата на ищеца е, че с оглед това отреждане, предназначението на имота не е за задоволяване на местни потребности на общината. Мероприятието „морска гара” не е самостоятелно, а има предназначение да обслужва пътническия трафик по море и следователно обектът може да функционира само като част от пристанище за обществен транспорт, каквото до влизане в сила на ЗМПВВПП би могло да бъде изградено само държавата.

С оглед указанията, дадени от ВКС с отменителното решение № 10 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 851/2017 г. на ІІ г.о., при новото разглеждане на делото въззивният съд е предоставил на О. С възможност за ангажиране на доказателства относно факти, обуславящи приложението на § 7, ал.1, т.6 и 7 ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОбС. В изпълнение на така предоставената възможност О. С е представила скица – извадка от регулационен план на [населено място] от 1982 г. и от 1966 г., и е поискала да бъде разпитан един свидетел/ Ст. Р./, заемал длъжността кмет на [населено място] от 1971 г. до 1989 г. Същият е заявил пред съда, че през времето, когато е изпълнявал тази длъжност, процесният имот се е ползвал от местните рибари, които държали там лодките си. Имало изградени от кметството кей и пристан, дървени фургони и масивна рибарска колиба, които съществували до започване на строително- монтажните работи по разширение на пристанището. Заявил е, че старото пристанище граничи от север с процесния имот и е изградено от кметството с участието на ТКЗС.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на този свидетел. Приел е, че те противоречат на представените писмени доказателства - договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .... г., с който „П. Б„ ЕАД е дарило на О. С описаните в акта брегови съоръжения - морска кейова стена и пристан в [населено място]. Приел е също, че свидетелските показания са недопустими за установяване изграждането и съществуването в имота на съоръжения от техническата инфраструктура, като канализация, електрическа инсталация, временни и преместваеми обекти и др., тъй като доколкото изграждането им е свързано с разходване на публични средства тези обстоятелства следва да бъдат доказани с писмени доказателства.

По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав възприема практиката, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 361 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 771/2010 г. на ВКС, І г.о., съгласно която при постановяване на своето решение въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните доказателства. Когато при обсъждане на събраните доказателства съдът констатира, че като доказателство е прието копие от документ, заверено от страната, която го представя, и което не е било оспорено от насрещната страна, той не може да го изключи от доказателствения материал по делото едва с решението си, без да изиска от страната да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него/ решение № 458 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1299/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 352 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 189/2009 г. на ВКС, ІІ г.о./.

Въззивното решение противоречи на тази практика. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 10 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 851/2017 г. на ВКС, ІІ г.о, е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С отменителното решение на касационната инстанция е прието, че морската гара не е самостоятелно мероприятие, а част от пристанищните съоръжения, предназначена за обслужване на пътници при качването или слизането им от акостирал плавателен съд, поради което за приложението на § 7, ал.1, т.6 и 7 ПЗР на ЗМСМА или § 42 ПЗР на ЗОбС при разрешаване на спор за собственост между държавата и общината е необходимо да се изясни дали към момента на влизане в сила на посочените законови разпоредби е имало фактически изградено или изграждащо се пристанище, какви нужди е обслужвало и съответно кой го е ползвал. Делото е върнато за ново разглеждане с указание за събиране на доказателства, в това число гласни, ако бъдат поискани от страните, и назначаване на нова експертиза, чрез които да се установи по плана от 1982 г. за кои имоти се отнася мероприятието, предвидено за престой и акостиране на плавателни съдове; към момента на влизане в сила на ЗМСМА реализирани ли са част от тези съоръжения; какво е било тяхното предназначение; има ли данни кой е определен за инвеститор на мероприятието.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд не е изпълнил дадените му указания във връзка с изясняване на релевантните за спора факти. Макар да е допуснал поисканите от ответната страна гласни доказателства за установяване на обстоятелството за задоволяване на какви конкретни общински нужди е служил процесния имот, въззивният съд е приел, че тези обстоятелства не могат да се доказват със свидетелски показания. Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен, тъй като в хипотезата на § 7, ал.1, т.6 и 7 ПЗР на ЗМСМА релевантно за трансформирането на държавната собственост в общинска е предназначението на имота и фактическото му ползване, а то може да бъде доказвано с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел с решението си, че не следва да обсъжда представените от О. С ксероксни копия – извадки от планове на [населено място] от 1966 г. и 1982 г., съдържащи графично изображения на спорния имот и съседните му, тъй като те не представляват нито официални, нито частни документи, без да уведоми страната в какво се състои нередовността на документа и да й даде срок да отстрани тази нередовност или да поиска събиране на други доказателства в подкрепа на твърдението си.

Не са изпълнени и дадените в отменителното решение на ВКС задължителни указания за назначаване на повторна съдебно- техническа експертиза, която да изясни релевантни за спора факти относно изграждане на пристанище в [населено място]- по плана от 1982 г. за кои имоти се отнася мероприятието; към момента на влизане в сила на ЗМСМА реализирани ли са част от тези съоръжения; какво е било тяхното предназначение; има ли данни кой е определен за инвеститор на мероприятието и пр.

Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 295, ал.2 ГПК на делото следва да бъде даден ход по същество пред ВКС. Следва да бъде назначена повторна съдебно- техническа експертиза, която след като извърши проверка в О. С и при необходимост в ДФ ”Пристанищна инфраструктура”- клон П. Б, да даде заключение по следните въпроси: 1/ Към момента на одобряване на действащия план на [населено място] през 1982 г. имало ли е изградено пристанище в селото, респ. с плана предвидено ли е изграждане на такова. Кой е бил определен за инвеститор на същото. При отговора на този въпрос вещото лице да съобрази и данните по предходни кадастрални и регулационни планове, ЕТК и др., в обхват процесния имот и съседните му имоти. 2/ Какви съоръжения, представляващи елементи от пристанищната инфраструктура, са били изградени, респ. предвидени за изграждане. Кои имоти засягат. 3/ Има ли данни за определяне на места и изграждане към момента на влизане в сила на ЗМСМА на водна база в [населено място], предназначена за приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно - туристически плавателни средства/ чл. 40 от Правилник за прилагане на Закон за морските пространства на НРБ / отм. /. 4/ Вещото лице да посочи границите на имот с идентификатор .... по КККР на [населено място] и да отговори на въпроса дали той е идентичен с УПИ .... в кв. .... по действащия ПУП. Да посочи с кой имот по този план е идентичен имот с идентификатор .... по КККР, предмет на договора за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост/ л. 65 от първоинстанционното дело/

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № І-56 от 25.07.2018 г. по в.гр.д. № 453/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

ДАВА ХОД на делото по същество пред ВКС.

НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза, изпълнена от в.л. М.Р.Г., със задача, както е посочена в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 600 лв., вносим от страните поравно / по 300 лв./ в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

След внасяне на депозита делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозит в определения срок допусната съдебно - техническа експертиза ще бъде заличена и делото решено при наличните доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!