Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. София, 25.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 12.02., две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря С. Ш като изслуша докладваното от съдия Б. Б търговско дело №533/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на В.Т.И. [ЕГН] срещу решение №2373 от 11.10. 2018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №5654/2017 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.08.2017 г. по гр.д. № 9497/2016 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същата срещу ЗК „Л. И“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ отм. за разликата между 20 000 лева и 50 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 10.08.2014 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор

С определение №645 от 14.11.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил марка „БМВ 330и“ с рег. [рег.номер на МПС] Д.С.Ф., чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване на дясната раменна кост, множество разкъсно-контузни рани по двете подбедреници, охлузвания на долните крайници, емоционален шок след катастрофата и продължителен страх и емоционална лабилност в продължение на три години след това.Била е хоспитализирана, оперативно е имплантиран остеосинтетичен материал. Налице са келоидно- заздравели белези на дясната мишница и двете подбедреници. В продължение на три-четири месеца ищцата е била затруднена в самообслужването като в последствие е възстановена напълно.

С оглед изложеното искът е счетен за неоснователен над размера от 20 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. Прието е общо дължимо обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпените болки и страдания, от които 5000 лева са били платени от страна на застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, предизвикал процесното ПТП. Изложени са съображения за това, че при посочване в ИМ на претърпените неимуществени вреди не са посочени като такива остатъчните белези по тялото.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :

Касационната жалба е частично основателна.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалата, вследствие на виновно причиненото ПТП, продължителността на срока на пълно възстановяване 3-4 месеца, както и значението на възрастта на пострадалата към датата на ПТП-39 години и обстоятелството,че е била възпрепятствана за периода на възстановяване от възможността да осъществява дейност по гледане на малки деца по домовете им като основен източник на доходи, пораждащо основание за допълнителен душевен дискомфорт, както и продължилото три години след инцидента страхово състояние, които са установени по делото .

При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 40 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 15 000 лева, при отчитане на доброволно платените от застрахователя 5 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора.

По отношение на разноските :

Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 300 лева, както и 735 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и чл.7 ал.1 т.7 във връзка с чл. 9 ал.3 от НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията.

Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2373 от 11.10. 2018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №5654/2017 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.08.2017 г. по гр.д. № 9497/2016 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на В.Т.И. [ЕГН] срещу ЗК „Л. И“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ отм. за разликата между 20 000 лева и 35 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 10.08.2014 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И“ АД-София ЕИК:[ЕИК] да заплати на В.Т.И. [ЕГН] сумата от още 15 000 лева, ведно със законната лихва от 10.08.2014 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС”АД-София да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 735 лева- възнаграждение за изготвяне на КЖ с основанията по чл.280 ал.1 ГПК на адвокат М.И.Й. от САК.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС”АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 300 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.