Р Е Ш Е Н И Е

№ 247/2019

гр. София, 25.02. 2020 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова,

изслуша докладваното от съдията Е. Т гр. дело № 3200/2018 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на „Хидроенергийна Компания”АД срещу постановено по трудов спор решение № 1822 от 13.04.2018г по в.гр.дело № 994/2017г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение №6670/ от 04.08.2017г на РС Благоевград е постановено друго с което на основание чл.128, т.2КТ ответникът е осъден да заплати неизплатено трудово възнаграждение в размер на 35 1319,60 лв. и лихва за забава (по чл. 86 ал.1 ЗЗД),като исковете на Н.И.Г. са уважени изцяло .

До разглеждане по същество е допусната и касационна жалба на Н.И.Г. чрез адв. Е. Ц. срещу решение № 1822 от 13.04.2018г по в.гр.дело № 994/2017г на Благоевградски окръжен съд в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иск по чл.224 ал.1 КТ за сумата над 2200,31 лева до пълния претендиран размер, съответно иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху претендираната главница, както и насрещна касационна жалба от Хидроенергийна Компания” АД срещу решението в частта, която с която е присъдена сумата 2200,31лв като обезщетение,със съответната лихва.

Касаторът „Хидроенергийна Компания” АД обжалва частично решението като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила,незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска,или връщане на делото за ново разглеждане. Съдът не е обсъдил доказателствата за правнорелевантните факти и е направил неистински фактически констатации, Оспорва като незаконосъобразен извода на съда,че се дължи посочения от ищеца с изменението на иска размер на трудовото възнаграждение поради едностранно увеличение на трудово възнаграждение на основание чл.118, ал.3 КТ Поддържа, че работодателят не е имал, обективирал и манифестирал воля си за увеличение на трудово възнаграждение в претендирания с увеличението на иска размер.Еднократни фактически действия при плащане на по-високо трудово възнаграждение,на каквито се е позовал съда, не кореспондират с доказателствата, представляващи банкови преводи по сметка без посочено основание. Дори плащане на по-големи суми за м.І и ІІ на 2015г да е налице предвид ведомости, това не обуславя извод за увеличение на заплатата,тъй като не е взето валидно решение за увеличение, няма последователност и системност.Въззивният съд неправилно е игнорирал липсата на волеизявление в изискваната от закона форма,която е писмена и следва да се извлече от изискването на чл. 62 КТ.Поради това се изтъква и необоснованост на решението, след като ищцовата претенция е недоказана. По иска за обезщетение съдът е възприел неправилна база за определянето му.

Касаторът Н.И.Г. оспорва решаващото съображение на съда да отхвърли иска за обезщетение поради неползван платен годишен отпуск за 2015 и 2016г в частта над уважения, до предявения размер от 13 956,36лв. Въззивният съд е приел, че макар да не е налице подадена писмена молба от ищеца и разрешение (заповед)на работодателя за ползване на платен годишен отпуск за двете години, то такъв е бил ползван за исковия период, с изключение на седем дни.Този извод се оспорва като необоснован и в нарушение на материалния закон, регламентиращ реда за отпуските. Не е подавана молба,не е издавана заповед или разрешение за отпуск.Едностранно съставени от служители на работодателя присъствени таблици не са доказателство за ползван платен годишен отпуск. Защитата изтъква необходимостта от две насрещни писмени изявления на страните по ТПО, които да съвпадат относно основанието и размера на платения годишен отпуск. Според касатора незаконосъобразно е по данни от декларации в НАП съдът да приеме, че отпуск фактически е ползван и не се дължи обезщетение.Още повече след като според показанията на свидетел, изпълнявала длъжността юрисконсулт, ползването на платен отпуск винаги се е осъществявало с молба и писмено разрешение.Освен това справките пред НАП, взети решаващо предвид, не изясняват основанието, на което ответникът е посочил съответните дни като неотработени - друг вид отпуск, престой и пр.Постъпила е и писмена защита .

С определение №184 от 12.04.2019г на ВКС, ІІІ г.о жалбите са допуснати до разглеждане по въпроса, поставен в изложението на касатора „Хидроенергийна Компания” АД : По какъв начин и каква е формата за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение, в какво следва да се изрази манифестирането на волята на работодателя,както и по въпроса,поставен в изложението на касатора Н.И.Г.: Може ли платеният годишен отпуск да се ползва без подаване на писмена молба и без издаване на писмено разрешение(заповед) от работодателя, въпреки изричната разпоредба на чл.173,ал.1 КТ.

По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба на работодателя „Хидроенергийна Компания” АД до разглеждане по същество предвид необходимостта от тълкуване на чл. 118, ал.3 КТ,Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :

Разпоредбата на чл.118, ал.3 КТ допуска възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт, което е изключение от общото изискване на чл.62, ал.1 КТ и чл.119 ал.1 КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори.Увеличението на трудовото възнаграждение е едностранно волеизявление на работодателя като страна по трудовото правоотношение, то следва да е ясно и недвусмислено, приложение при тълкуването му намират разпоредбите на чл.44 вр. чл. 20 ЗЗД,доколкото в КТ не са налице специални разпоредби .Доказателство за на волеизявлението по чл.118, ал.3КТ, предвид едностранния му характер и като изключение от правилото на чл.118,ал.1 КТ представляват и едностранно съставени документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка( чл.349,ал.1 т.6 КТ), ведомости (чл.128т.1 КТ) или други издадени от работодателя удостоверителни документи (чл.128а КТ) за трудовото възнаграждение,вкл. за задълженията по чл.129 КТ. След достигане до другата страна в трудовото правоотношение или с удостоверяването му от работодателя, изявлението за увеличение на трудовото възнаграждение е неоттегляемо. Работодателят може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали,предвид правилото на чл. 118, ал.1 КТ.

По въпроса може ли платеният годишен отпуск да се ползва без подаване на писмена молба и без издаване на писмено разрешение (заповед) от работодателя, въпреки изричната разпоредба на чл.173 ал.1 КТ следва да се изтъкне установеното в практиката на ВКС разбиране,че липсата на писмена заповед или разрешение по смисъла на чл. 173, ал.1 КТ е в нарушение на Кодекса на труда и евентуално основание за търсене на дисциплинарна отговорност за неявяване на работа, в които случаи дори начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск не заместват разрешението на работодателя за ползването на отпуска (реш. № 127 от 5.03.2007 г. по гр. д. № 1102/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., реш. № 325 от 25.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1254/97 г., III г. о, реш. № 542 от 23.08.2010 г.на ВКС по гр.д.№ 1767/2009 г., IV г. о на ВКС, реш.№ 812 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о на ВКС) .При липса на писмено разрешение, на недействително ползване на платен годишен отпуск може да се позове работодателят. При иск за обезщетение по чл.224 ал.1 КТ,основан на отрицателното твърдение за неползван полагаем годишен отпуск от работника или служителя,възражението че отпуск е ползван е установим факт в трудовия спор. Доказването,че за времето на отсъствие от работа работника или служителя е ползвал именно платен годишен отпуск е в тежест на работодателя и е допустимо с всички доказателствени средства, като начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск също имат доказателствено значение.

По касационната жалба на „Хидроенергийна Компания” АД срещу въззивното решение, Върховен касационен съд намира следното :

В обжалваната от работодателя част, по иска за заплащане на увеличен едностранно размер на трудово възнаграждение с правно основание чл.128,т.2 КТ въззивното решение е валидно и допустимо. Съобразено е с отговора на обуславящия за изхода на спора правен въпрос, че при изключението в чл.118, ал.3 КТ писмената форма не е въведена като изискване за действителност,но оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения отразили се и на решаващата дейност на съда и обосноваността на решението,е основателно.След изменение на иска, направено с оглед на обстоятелства, наведени от ответника в отговор на исковата молба и предвид доказателства,представени към отговора за да докажат плащане на трудовото възнаграждение, искът по чл.128 т.2 КТ е предявен в размер на 35 319,60лв., която сума според ищеца представлява сборен размер на последователно увеличен едностранно и неизплатен (вкл. поради незаконосъобразно последващо едностранно намаляване от работодателя) размер на трудовото му възнаграждение,общо за периода 01.11.2014г-08.11.2016г. Увеличението по месеци ищецът е уточнил в молбата си по чл.214,ал.1 ГПК,съответно следва да докаже твърденията си отразени в таблица(стр.218 по описа на гр.д. № 75/2017г на БлРС), че: според отработените дни, при брутен размер на увеличено на основание чл.118, ал.3 КТ брутно трудово възнаграждение на 4400лв, от нетния му размер ( 3681,36лв според ищеца) неизплатената част за м.ХІ е 2011,36лв ; за м. ХІІ на 2014г работодателят едностранно е увеличил възнаграждението на 5731,82лв, поради това плащането (по платежна ведомост)на 4480лв (нетен размер )не сочи неизплатена част за този месец,но доказва увеличението;че през м.І на 2015г работодателят едностранно е увеличил възнаграждението му на 6379,84лв в брутен размер, поради това платените по ведомост 5440 лв имат същото значение ; че за м.ІІ на 2015г работодателят отново е увеличил трудовото възнаграждение, като изплатените по ведомост 5693лева свидетелстват за увеличение до размера на 6660,96лв брутно трудово възнаграждение; че за следващите месеци до прекратяването на трудовия договор, трудово възнагражнение в увеличения размер е изцяло изплатено за м. V на 2015г и м.ІХ на 2015г и е частично изплащано за останалите месеци, съгласно посочените от ищеца суми в таблицата .

Тези твърдения, на които се е основаван иска след изменението,не са включени в доклада на първоинстанционния съд, не са били предмет на проверка по първоначално назначената счетоводно-икономическа експертиза на в.л Г., чиято задача е била да провери платени ли са дължимите трудови възнаграждения за исковия период- общо и по месеци, при БТВ в размер на 4400 лева и съответното на този увеличен размер нетно трудово възнаграждение. При константен размер на БТВ от общо 94 535 лв за периода, който установено не кореспондира с базата, на която работодателят е осигурявал ищеца съгласно справка на ТД НАП ( общо 39 911,73лв за периода), вещото лице не е установило неизплатено трудово възнаграждение, тъй като при нетен размер от 78 823,89лв е отчетено общо изплатено трудово възнаграждение в размер на 80 513.40лв, Вещото лице Г. е пояснил,че е взел предвид разчетно- платежната ведомост при ответника,в която не се отразява щатно и нетно трудово възнаграждение, а заработка – изплатено, Като е възприел заключението, отказал е възлагането на нова експертиза и е изложил съображения за погасяващия ефект на плащанията, не всички от които съгласно реда на чл.270, ал.3 КТ, но при доказателства по делото приравнени по значение на разписка и доказващи изплащане на трудово възнаграждение, първоинстанционният съд е отхвърил иска.

Като въззивен жалбоподател ищецът е изтъквал несъответствието на заключението с основанието на вземането. Въззивният съд е уважал искането за назначаване на нова експертиза със задача, свързана с иска по чл. 128 т.2 КТ,както е формулирана от ищеца.Ищецът е формулирал като задача да се посочи какъв е размера на дължимо нетно трудово възнаграждение при брутни трудови възнаграждения, зададени от него. В становището си по допустимостта на експертизата ответникът да е възразявал, че по този начин няма да се установят правно релевантни факти по надлежния ред. Допусната е и задача по въпрос на ответника, касаещ иска за обезщетение и позван/неползван отпуск за 2015/2016г В табличен вид, подчертавайки че дава отговор на задачата като се съобразява с посочените по твърдение на ищеца размери на БТВ,вещото лице В. е изчислила дължимите на тази база„нетни” трудови възнаграждения общо и по месеци. Вещото лице пояснява, че е посочила отработените дни по ведомостите,вкл. предвид представени по делото две присъствени таблици, в които няма отразена причината за отсъствие и че е направила свой извод за това колко дни са ползван платен годишен отпуск съгл.таблица №1 по заключението. В заключението е посочен брой отработени дни,дните в платен и неплатен отпуск, дните в болнични, също така платените аванси и заплати и датата на плащане, съответно е изчислена разликата(общо и по месеци) посочена в таблицата и възприета от съда като неизплатено нетно трудово възнаграждение. Тази сума е присъдена с решението, като въззивният съд е възприел оспорваното в различни части и от двете страни заключение. По възложено допълнително заключение са изчислени лихвите за забава, включително при неползван отпуск общо 46 дни, както е поддържал ищеца.

За да уважи иска в увеличения размер, въззивният съд е приел всички твърдения на ищеца за установени, без това да е така и като е нарушил съдипроизводствени правила. След като БлРС не е приел за надлежно включени в предмета на делото твърденията за други последващи едностранни увеличения на трудовото възнаграждение освен заявеното първоначално с исковата молба, по тези твърдения становищата на страните не са обсъждани от първоинстанционния съд,нито са изследвани доказателствата. Въззивният съд правилно е приел да разгледа изменения иск, но е следвало да извърши пропуснатите процесуални действия съгласно разясненията в ТР №1 от 09.12. 2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК.Правилно въззивният съд е допуснал и съдебна експертиза, но не е проявил активност при поставянето на съответната задача, която да отговори на нуждата от специални знания в случая, след отделяне на спорно от безспорно. След изменението на иска ищецът основава претенцията си на изводи, които гради на три документа в табличен вид,приложени по ответника по делото.Тъй като изхождат от ответника – работодател и съдържат отразяване на плащания срещу подпис на негови работници и служители,съответно носят и подписа на ищеца,според съдържанието им следва да се оценяват като доказателства за волеизявлението на работодателя при едностранно увеличаване размера на трудово възнаграждение и плащането му .

Следвало е въззивният съд да изясни съдържанието на означенията в тези три документа, за да оцени доказателственото им значение за спора. Според ищцовата страна те напълно доказват основанието на иска, а според ответната страна не доказват твърденията на ищеца. Пред въззивната инстнация страните са защитавали тези виждания, но за да оцени доказателствата както изисква чл.235,ал.2 ГПК,трябвало е с помощта на вещо лице да се изясни значението на отразените данни във ведомостите и присъствените списъци,за начин на формиране на работната заплата в ответното предприятие,в частност заплатата на ищеца, тъй като решаващо за спора е не срещу каква получена сума същият е положил подпис, а как е формиран нейния размер и свидетелства ли плащането в установения размер за волеизявление на работодателя по чл.118, ал.3 КТ,съответно има липоследващо увеличение спрямо завишеното едностранно трудово възнаграждение от м.ІХ на 2014г в размер на 4400лв.,вписано в трудовата книжка, за което работодателят признава в отговора на исковата молба.

Ведомостта за м. ХІІ на 2014г.и м.І на 2015, както и „присъствената таблица” за м.ІІ на 2015г отразават изплащането на заплати на работници и служители, работещи на обекти в Обединеното кралство, включително ищеца. Отразени са данни от значение за спора и за формиране на крайната сума. За м.декември по ведомостта при ищеца Г. (№35 по списъка) има разлика спрямо ведомостта за предходния месец (с крайната сума за получаване 1670лв на база ставка,общ брой часове и заработка, която сума не кореспондира с признатото от ответника едностранно увеличение на 4400лв.) .В приложено извлечение за м.декември при ищеца Г. (под №35) отразена заплата 5083лв. (колона ІІІ), в колона VІ -„заработки”е отразена сума 4880 след това аванс 1166 и сума за получаване 3714,срещу подпис.Съдържанието на означението по колона №11е неясно, както и връзката му с колона №2 - брой „надници”.

Щом се касае за ведомост,задачата на вещото лице е следвало да включва изясняване на връзката между посоченото в колона ІІ,ІІІ и VІ. на документа.Същото се отнася и за ведомостта от м.І на 2015г. Там таблицата е структурирана по сходен начин, като има и допълнителни означения. В графа „заплати” срещу името на ищеца отново е вписана сумата 5083лв.,в графа „надници” - 26 (за разлика от ведомостта от м. декември на 2014г., с две повече )в графа„заработка” – 5440, следващата колона е с неясно означение. Сборът от изплатеното, аванс и заплата, е равен на сумата,посочена като„заработка”. Така е и по ведомостта за м.ХІІ на 2014г.

По отношение на представената „присъствена таблица” за м.ІІ на 2015г адачата на вещото лице е следвало да включва отговор на въпроса дали се касае за ведомост и тъй като в този документ няма колона с означение „заплата”, следвало е да се изясни има ли начисляване (императивно изискване на чл. 128 т.1 КТ) и какво е значението на вписаното в колона №1 „общо часове” -28, вписаното в колона”часова ставка”- 5083, за да се направи извод дали в посочения размер е отразена заплата/трудово възнаграждение на ищеца,както е във ведомостите за предходните месеци(доколкото при други работници и служители възнаграждението е било определяно на часова ставка,за разлика от неговото). Следвало е да се изясни каква е връзката между по-високата сума „заработка” и показателите в колони І и ІІ по трите таблици,касаещи ищеца(24 за м.ХІІ, 2014г, 26 за м.І 2015, 28 за м.ІІ,2015)с оглед изискванията за отчитане на работното време (чл.142 КТ).

Работодателят поначало е длъжен да отразява в писмена форма и да удостоверява обстоятелствата, свързани с трудовото възнаграждение на наетите по трудов договор лица. На базата на така необходимото заключение, което да провери разплащателните ведомости съобразявайки действащата за периода система за заплащане на труда в предприятието съгласно НСОРЗ, приета с ПМС№4/2007г и вътрешните правила,доколкото те не противоречат на наредбата, при новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да съобрази,че номиналният размер на изплатеното като трудово възнаграждение по ведомост поначало може да е указание за размер на брутната работна заплата по смисъла на чл.3, вр.чл.2,т.4 от действащата наредба,а по този начин да е доказателство за съдържанието на волеизявлението на работодателя по чл. 118,ал.3КТ. Няма основание никаква част от съдържанието на волеизявлението на работодателя за размера на увеличението да се заменя с норми,тъй като в случая няма такива от повелителен характер(за разлика от случаи на едностранно увеличение на трудово възнаграждение в бюджетна организация,при нормативен акт който не го допуска - чл.5, ал.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата).Волеизявлението за увеличаване по правило засяга тези елементи на заплатата, които се договарят,извън нормативно определените допълнителни възнаграждения,но при тълкуване на волеизявлението като съдържащо се във ведомост, ако не е посочено друго, работодателят не е удостоверил друго, или друго не следва от индивидуалния, колективния трудов договор или вътрешните правила за работна заплата, посочената за начисляване сума съгласно чл.128 т.1 КТ включва посоченото в чл. 66,т.7 КТ съдържание, т.е. основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Това е брутната работна заплата по смисъла на Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В тази връзка следва да се съобрази погасил ли е работодателят задължението си да заплаща трудовото възнаграждение на ищеца изцяло или частично,като се съобразят нормите на Глава ХІІ, раздел ІV КТ, специалните правила при изискуемостта за плащането на трудовото възнаграждение частично и при забава (вкл. удръжките по чл.272 КТ) Ако заключение по счетоводно- икономическа експертиза, каквато в случая въззивният съд следва да назначи, потвърди относимостта на посочената и в трите документа сума от 5083лв. като трудово възнаграждение, а посочените в таблицата брой „надници” като „времетраене” (чл. 247 КТ) при определянето на различните по размер „заработки”, това ще се отрази на извода какъв е размера на непогасеното към ищеца задължение да му се изплати увеличеното на 5083лв. трудово възнаграждение, считано от м.ІІІ на 2015г. насетне за целия исков период, доколкото работодател може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение,но не може след това едностранно да го намали. По въпроса за прилагането на чл. 118, ал.1 КТ съображенията на въззивния съд са правилни.

Работодателят установено е извършил плащания на трудово възнаграждение над размера,върху който са правени удръжките по чл.272,т.3,т.4 КТ за исковия период. Удръжки за данъци,социално,пенсионно осигуряванеи др.не са начислявании върху размера на претендираното увеличение.В този случай,ако се установи разлика за плащане по основанието на иска, диспозитивът на решението по чл. 128 т.2 КТ ясно следва да отразява дали се присъжда брутно трудово възнаграждение,или се присъжда остатък след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски(реш.№166/10г. на ІІІ г.о., реш. №288/2011г ІІІ г.о на ВКС,реш.№154/2015г по гр.д №6134/2014г ІІІ г.о на ВКС и др.)

Следва да се има предвид, че дори да няма друг писмен акт,ведомостта е доказателство за едностранно извършено от работодателя увеличение на трудовото възнаграждение, когато ясно и недвусмислено волеизявлението се извежда от нея, а това ще е така при надлежно съставена ведомост, с посочено : начисляване на увеличено брутно трудово възнаграждение, или посочено при начисляването основно месечно трудово възнаграждение в по- висок от уговорения размер, или е посочено увеличение на определено допълнително възнаграждение, или увеличението е изводимо по друг начин във връзка с индивидуалния и колективния трудов договор и системата на заплащане на труда в предприятието.

Както вече се изтъкна,съдът следва да основе решението си на компетентно заключение по назначената счетоводно-икономическа експертиза, със съответно поставена задача. В определението си за допускане на поисканата от жалбоподателите ССЕ въззивният съд се е позовал на принципа на равнопоставеност на страните, препращайки към формулирани от тях задачи, а е следвало водещо да съобрази принципа на служебното начало при своите задължения, свързани с поставянето на съответната задача на вещото лице при необходимост от специални знания.

Ето защо в обжалваната от работодателя част решението на Благоевградски ОС следва да бъде отметено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, предвид необходимостта от указаните съдопроизводствени действия .

По касационните жалби на двете страни срещу решението в частта по иска за обезщетение на основание чл.224 ал.1 КТ Върховен касационен съд,ІІІ го намира за правилен и законосъобразен извода на въззивния съд, че съгласно т.3 на допълнително споразумение към трудов договор № 174/31.10.2011г.,подписано от страните на 01.09.2014г. без същото да ограничено със срок, размера на платения годишен отпуск полагащ се на ищеца Г. за календарните 2015 и 2016г е при допълнителни 5 работни дни съгласно чл.156, ал.2 от КТ, или 25 работни дни за 2015г, на която база е определимо и правото му на платен годишен отпуск дни до прекратяване на трудовото правоотношение на 08.11.2016г Въззивният съд правилно е направил извод от констатациите по назначената ССЕ, на база отразеното по ведомости и проверените присъствени таблици,че ищецът не е ползвал седем дни от платения годишен отпуск за исковия период. Неоснователен е довода на касатора Г.,че поради липсата на писмено разрешение по негово изрично искане представените присъствени таблици не са годни доказателства, или нямат доказателствено значение за обстоятелството ползвал ли е платен годишен отпуск. По този иск от страна на ищеца не са наведени своевременно фактите,с които понасотящем касаторът оспорва доказателствените изводи на съда.След като по делото е установено, че за 2015г именно ищецът като технически ръководител е съставял и изпращал по електронен тези документи за обектите на територията на Обединеното кралство в централата на работодателя, т.е. по този начин е оповестил отсъствието си от работа без нарочна молба за ползване на платения годишен отпуск, съответно работодателят е начислявал трудовото възнаграждение за това време оформяйки едностранни вътрешни документи, вкл. справки пред НАП за основанието на отсъствието като ползване на платен годишен отпуск, съдът не е обвързан да приеме, че платен годишен отпуск не е ползван за всички полагащи се работни дни на 2015г и 2016г. Основателно е оплакването на работодателя като касатор, че неправилно е приложен чл.224, ал.2 във вр чл. 177 КТ, доколкото не е установена базата на която да се определи обезщетението за неползвания отпуск. Тя следва да бъде определена предвид установения размер на увеличеното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане и в тази част, включително в часта по иска за лихвите, с оглед акцесорния му характер .

На основание чл.293, ал.2 ГПК делото се връща на въззивния БлОС съд за ново разглеждане от друг състав с извършване на посочените процесуални действия, а на страните по делото Върховен касационен съд ІІІ г.о напомня че не е късно да се споразумеят,

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение № 1822 от 13.04.2018г по в.гр.дело № 994/2017г на Благоевградски окръжен съд в обжалваната част .

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: