Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

гр. София, 26.02.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: П. Ш

Н. Т

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора от ВКП К. С, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 1019/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили жалби от подсъдимия А.Г.А. и от частните обвинители А.С.А., лично и като законен представител на Г. А., С. А. и А. А., от Г.Р.А., Г.С.А., С.А.Д., Р.А.С., А.И.П. и А.А.П., срещу решение № 120 от 19.08.2019г., постановено по ВНОХД № 185/2019г. по описа на Варненския апелативен съд. С атакуваното решение е изменена присъда № 1 от 04.02.2019г. по НОХД № 414/18г. на окръжния съд в гр. Добрич, като подсъдимият е оправдан за част от вменените му нарушения – на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.4, на чл.15, ал.1, на чл.16, ал.1, т.1 и на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Признат за виновен в това, че на 24.10.2017г. на главния път от [населено място] към [населено място], при управление на МПС л.а. марка „М.“ модел „МL 350“ с ДК [рег.номер на МПС], в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на С.А.С. и Н.А.С., както и средни телесни повреди на Г.С.А., изразяващи се в нараняване, проникващо в черепната кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето, трайно затруднение на движението на горен ляв крайник и долен десен крайник, и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ“ режим, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. В възложени са му разноските по делото.

И в двете жалби е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

Подсъдимият чрез защитника си моли съда да намали срока на лишаването от свобода и да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Счита, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи обстоятелства.

В жалбата от частните обвинители се акцентира върху отегчаващите вината обстоятелства и необходимостта от адекватно послание към обществото с оглед зачестилите тежки транспортни произшествия. Иска се изменение на въззивното решение. Основното възражение е срещу приложението на института на условното осъждане /стр.2, абз.2 от касационната жалба/. Всъщност той нито е приложен, нито е възможно приложението му с оглед срока на лишаването от свобода. Наред с това се иска увеличаване на наказанието чрез изменение на решението, каквото правомощие ВКС няма. Независимо от неяснотите във формулировката, от изложените аргументи може да се направи извод, че волята на частните обвинители е да бъде извършена проверка на обстоятелствата по чл.348, ал.5 от НПК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Повереникът на частния обвинител А. изтъква отегчаващи обстоятелства, които според него са подценени от въззивния съд – значителното превишаване на скоростта, множеството административни санкции, наложени на подсъдимия за предходни нарушения на ЗДвП, необходимостта да се реагира с по-строги наказания на зачестилите случаи на причиняване на смърт на пътя за постигане целите на генералната превенция.

Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.

Самият подсъдим изразява съжаление за стореното, твърди, че си е взел поука и моли за условно наказание.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Пред първоинстанционния съд е проведено съкратено съдебно следствие, като подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е постановил присъдата, след като се е убедил, че признанието кореспондира с доказателствения материал от досъдебното производство. В допълнение пред въззивния съд са представени документи, касаещи личността на дееца.

Независимо че ВКС не е сезиран с искане за промяна в правната квалификация, такава следва да бъде извършена с цел отстраняване на неточност при приложението на материалния закон. Установено е, че произшествието е настъпило, след като А. е излязъл от плавен завой. Движел се е със скорост от почти 118 км/ч. при разрешена 90 км/ч., и при лоши атмосферни условия – мокра настилка и силен вятър. Според признатите и обвързващи съда и страните факти, изложени в обвинителния акт, пряката причина за удара между двата автомобила е навлизането на подсъдимия в лентата за насрещно движение. Тази промяна на траекторията не е резултат на волеви акт, а до нея се е стигнало защото водачът не е могъл да овладее превозното средство. Ако причината за тази невъзможност е високата скорост, непозволяваща безпроблемно излизане от завоя и навлизане в правия участък, то нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП би било в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. За да бъде направен такъв правен извод, преди всичко е необходима фактическа констатация, че при скоростта, с която се е движел, А. се е поставил в невъзможност да преодолее кривата на завоя. Подобно твърдение липсва сред признатите факти на обвинението, а във въззивното решение дори е застъпена противоположната теза. На стр.7, абз.1 Варненският апелативен съд е приел следното: „Въпреки че се е движел с неразрешена /превишена/ скорост, А. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е упражнявал постоянен контрол над управлявания от него ЛА“. На стр.8, абз.2 е направен същият извод: „Макар че се е движел с неразрешена скорост при излизане от завоя и навлизане в прав участък,… ако бе контролирал непрекъснато автомобила, би могъл да избегне настъпването на ПТП“. След като е прието за установено, че загубата на контрол върху автомобила не се дължи на превишаването на скоростта, то и реализирането на произшествието не е причинено от нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което А. следва да бъде оправдан по това обвинение, а неспазването на допустимата скорост да бъде ценено само при индивидуализацията на наказанието. Изменение на решението в този смисъл е допустимо, тъй като наказуемостта не се променя и е в полза на подсъдимия.

Възраженията за явна несправедливост на наказанието са неоснователни.

Избраната процедура по гл.ХХVІІ от НПК предопределя редукция с една трета на прецененото като справедливо наказание. За престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3 от НК е предвиден специален минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода - от три до петнадесет години. Определеният срок от шест години е под средния размер и е съответен на фактически извод за превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не на превес на отегчаващите, както е записано във въззивното решение. Въпреки някои неточности, допуснати от съда при обосноваването му, така индивидуализираното наказание е справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, годно е да изпълни целите по чл.36, ал.1 от НК.

Правилният анализ на относимите обстоятелства сочи, че тежестта на престъплението следва да бъде преценена като завишена с оглед настъпилия резултат, а не с оглед броя на допуснатите нарушения на правилата за движение, тъй като за съставомерно е прието само нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Не може да бъде споделено становището на апелативния съд, че тежестта на престъпния резултат е отчетена от законодателя с предвидената санкция. Съставомерните последици, които надхвърлят необходимото за приложение на конкретната правна квалификация, представляват отегчаващо обстоятелство. Ал.4 на чл.343 се прилага и при настъпила смърт на едно лице и телесна повреда на друго, а в процесния случай са загинали две лица, на трето са причинени три увреждания, всяко от които осъществява медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда, при това е загинал и осеммесечният плод в матката на пострадалата Н. С..

Така като отегчаващи обстоятелства се открояват тежкият резултат и допуснатото нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неправилно към тази категория са отнесени и миналите нарушения на правилата за движение, допуснати от А.. Съдът не е съобразил изтеклия период от време от осъществяване на нарушенията, фигуриращи в справката от КАТ, до осъществяване на инкриминираното деяние, както и постановеното в т.4 на ППВС № 7/85г., че лицата, наказани по административен ред не могат да бъдат поставяни в по-тежко положение от осъжданите, поради което обсъждането в тяхна вреда на нарушенията им след изтичане на срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК, е недопустимо.

Напълно законосъобразно като смекчаващи обстоятелства са оценени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за случилото се, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство чрез депозирането на обяснения. Изводът за невисока степен на обществена опасност на дееца се основава и на семейната му и трудова ангажираност.

Макар и превишаващи ги по брой, смекчаващите обстоятелства са непротивопоставими на отегчаващите по относителна тежест и не могат да обусловят допълнително намаляване на вече определеното под средния размер наказание, което от своя страна изключва приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, ІІ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Изменя решение № 120 от 19.08.2019г., постановено по ВНОХД № 185/2019г. по описа на Варненския апелативен съд, като признава за невиновен А.Г.А. да е осъществил престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.342, ал.1 от НК при управление на МПС в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и го оправдава по така повдигнатото обвинение.

Оставя в сила решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.