Наемателят има ли право да получи добива от отглежданата от него култура в земеделски имот, предоставен му за обработка и ползване, съответно може ли да претендира обезщетение на осн. чл. 45 ЗЗД при унищожаване или увреждане на реколтата?

чл. 45 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

гр.София, 03.10.2014г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 5487/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В.П.Д., срещу въззивно решение № VІ-83/27.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 647/2013 г.

Касационното обжалване е допуснато в частта по исковете на В.П.Д. против С.М.М. за сумата от 6 726,80 лв. – обезщетение за имуществено увреждане - пропуснати ползи от очаквания чист доход от опожарената овощна градина, лихвата върху главницата, считано от 24.07.2009 г. и съдебноделоводните разноски, по материалноправните въпроси: наемателят има ли право да получи добива от отглежданата от него култура в земеделски имот, предоставен му за обработка и ползване, съответно може ли да претендира обезщетение на осн. чл. 45 ЗЗД при унищожаване или увреждане на реколтата.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Клаузите по един договор, доколкото не са противни на закона, уреждат насрещните права и задължения на страните по него. По правило, с договора за наем, наемодателят предоставя на наемателя вещ за временно ползване срещу цена, която може да е както парична сума или друга възмездна насрещна престация. Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, за аренда, заем за послужване. При наема, наемодателят дължи наемна цена; при временното ползване, ползувателят не дължи насрещна престация; при арендата, арендаторът дължи според уговореното – цена или продукция. Когато не е спазена писмената форма за валидност на договора за аренда, той се конвертира в такъв за наем и след като ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена. Допустимо е тогава, страните договор, с който е отдадена земеделска земя, да са уговорили, че продукцията е за наемателя, дори когато с част от нея е договорено разплащането с наемодателя. Забраната да не се вреди другиму е универсална и важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя за обезщетение, което се дължи на пряко пострадалия от увреждането. В този смисъл, ако наемателят по договор за наем има право да получи добива от отглеждана от него култура в недвижим имот, този добив води до увеличаване на неговото имущество и загубата му ще се отрази негативно върху неговия патримониум.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация е изразил становище, че жалбата е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.

В.П.Д. е предявил против С.М.М. обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за причинени му имуществени вреди от пожар, предизвикан от С. М. в недвижим имот – овощна градина, наета от В.П.Д..

Съдилищата са се произнесли по иск за сумата от 16 719,28 лв. – реално причинени вреди, представляващи стойността на наема и обработката на имота и за сумата от 6 726,80 лв. - пропуснати ползи от очаквания чист доход от овощната градина, както и лихвата, натрупана от 24.07.2009 г.

По делото е установено, че ответникът С. М. е причинил неправомерно пожар, в резултат на което в процесния имот изцяло са унищожени 396 бр. плододаващи ябълкови дървета, а 498 били частично засегнати. Съдът приел, че за част от имота ищецът В. Д. има сключен наемен договор с К. К. срещу натура – ябълки и с Д. С. – срещу пари и натура (ябълки), но те не могат да се признаят за арендни и поради това не дават права на наемателя върху плодовете от вещта. За останалата част от овощната градина, съдът приел, че няма наемно правоотношение, а само едностранни волеизявления от собствениците, които се съгласяват В.Д.С. М. да продължи да обработва земята до прибирането на плода. В същото време е прието, че за предоставената от Б. площ е налице наемно правоотношение, защото те, като собственици писмено са изразили воля да предоставят имота срещу възмездна престация в пари. В заключение, съдът е достигнал до извод, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по исковете – арендните договори са нищожни, наемните не му дават право на естествените плодове от вещта, а за част от земята няма договори за наем или аренда.

Относно търсеното обезщетение за пропуснати ползи, съдът е приел, че Д., в качеството му на наемател и на фактически допуснат ползувател на имота, няма право да получава плодове от вещта и поради това, не може да търси обезщетение на пропуснати ползи от чистия доход, очакван от реколтата на опожарените ябълкови дръвчета.

Даденото разрешение противоречи да разясненията в отговора по чл. 290 ГПК – не само арендаторът, но още и наемателят и ползувателят/заемателят на един имот, щом така е уговорено с насрещната срана, може да придобива естествените плодове на вещта, включително реколтата на земеделски имот. Също така, в противоречие с чл. 228 и чл. 213 ЗЗД, въззивният съд е приел, че липсват изобщо договорни отношения между Д. и онези собственици, с които не е случил писмени договори за обработка на земята и плодосъбиране, а които с едностранни писмени изявления се съгласили той да обработва земите им до събиране на реколтата – срещу пари, продукция или безвъзмедно. Договорите за наем и заем за послужване са неформални и могат да бъдат сключени, както писмено, така и устно, а в случая, безспорно, е налице съвпадане на насрещните волеизявления от страна на собствениците – наемодатели/заемодатели и В. Д. да ползва в уговорения срок техните недвижими вещи – съответно възмездно или безвъзмездно. Предложенията на наемателите/заемателите са отправени в писмена форма, а приемането от Д. е с конклудентни действия.

Съставът на Върховния касационен съд намира за нужно да укаже на въззивната инстанция какво трябва да е съдържанието на диспозитива на въззивното решение. Когато първоинстанционното решение не съдържа пълна и точна индивидуализация на предмета на спора, въззивният съд е длъжен да я възпроизведе в своето решение. Когато, както е в случая, първата инстанция се е произнесла в диспозитива си по обективно кумулативно съединените искове общо, въззивният съд е бил длъжен да индивидуализира предмета на спора по всеки иск, посочвайки поотделно размера му и основанието, съответно за заплащане на обезщетение за реално претърпени имуществени вреди и за пропуснати ползи.

В заключение, въззивното решение в частта му, която е допусната до касационно обжалване – иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 6 726,80 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от очаквания чист доход от опожарената овощна градина, лихвата върху главницата, считано от 24.07.2009 г. и съдебноделоводните разноски, следва да бъде отменено и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд.

Овощната градина, описана в исковата молба е била предоставена за ползване на В. Д. по силата на договори за наем и заем за послужване, част от които са формални, а други – неформални. Всички те го овластяват да събере реколтата от ябълковите насаждения, част от тях унищожени, а други увредени в резултат на пожара, предизвикан от ответника М..

Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза – имуществена вреда, подлежаща на обезщета. Бъдещата реколта от ябълковите насаждения е очаквано увеличение в имуществото на ищеца по силата на договорните отношения и загубването й го уврежда. Увреждащото действие е извършено от ответника, същото е неправомерно, поради което той дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД.

Съгласно неоспореното заключение на агротехническата експертиза, очакваният добив от унищожените и увредени ябълкови дървета за 2007 г. е в размер общо на 5294 лв. и в този размер искът на В. Д. следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до 6 726,80 лв.

На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да заплати и лихва върху 5294 лв., считано от 24.07.2012 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът М. следва да заплати на ищеца Д. съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 340 лв.

От своя страна, ищецът дължи на насрещната страна съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 1782 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № VІ-83/27.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 647/2013 г. в частта по иска на В.П.Д. против С.М.М. за сумата от 6 726,80 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от очаквания чист доход от опожарена овощна градина, лихвата върху главницата, считано от 24.07.2009 г. и съдебноделоводните разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С.М.М. от [населено място], [община], [улица] да заплати на В.П.Д. от [населено място], [община], обл. Б., сумата в размер на 5294 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – пропусната полза от добива за 2007 г. на ябълкови дръвчета от градина с площ от 27,912 дка, землището на [населено място], [община], унищожени и увредени в резултат на пожар, причинен на 24.07.2007 г. от С.М.М., на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно с лихвата, считано от 24.07.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводни разноски, сторени по делото във всички инстанции, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 340 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска по мл. 45, ал. 1 ЗЗД на В.П.Д. против С.М.М. за сумата над 5294 лв. до 6 726,80 лв.

ОСЪЖДА В.П.Д. да заплати на С.М.М. сумата в размер на 1782 лв., представляваща съдебноделоводни разноски, сторени по делото във всички инстанции, съразмерно отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: