Как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му; за последиците при неприемане от страна на кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент?

чл. 87 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284

гр.София, 01.10.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Ц. Н и в присъствието на прокурора..............

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 1892 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.290 -293 ГПК.

С Определение № 581/25.04.2013 г. постановено по гр.д. №1892/ 2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по жалба на Х.К.Я. от [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 593/18.12.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 1298/ 2013 г. на Окръжен съд - В. Т, с което е отменено решение № 126/31.07.2013 г. по гр.д. № 821/2012 г. на РС – Свищов и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу К.А.А. и И.А.А., иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера на притежаваната от Я. 1/2 идеална част.

Обжалването е допуснато поради противоречие на постановеното въззивно решение със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК /основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, по въпросите – как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му; за последиците при неприемане от страна на кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент.

По поставените въпроси е налице константна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, обективирана в решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о., решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о., ТР№96/66г. на ОСГК.

Прието е, че алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът.

Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници /ТР№6/2012г. ОСГК/. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на потребностите му, докогато е необходимо.

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато последният не оказва такова съдействие, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Н. на съдействие от страна на кредитора, обаче не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. За да е изправна страна, той трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена.

Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. По предявен иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.

С оглед така дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, атакуваното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. По същество, то е незаконосъобразно и необосновано – касационни отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК, предвид следното:

Установено е, че по сключения на 24.02.2010г. алеаторен договор, ищецът Х. Я. е прехвърлил на ответниците К. А. и И. А. /негови племенници/ собствената си 1/ 2 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], срещу поето от приобретателите задължение за „цялостна издръжка и гледане“ на прехвърлителя до края на живота му, като „осигуряват храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ и въобще – спокоен живот“, какъвто досега е водил ищецът. По делото не е било спорно, че с оглед възрастта, доходите и заболяванията си, Я. е имал нужда от грижи и гледане; че те основно са полагани от трето лице – майката на ответниците; както и че сключеният договор е изпълняван /макар частично/ до м.октомври 2012г. След този момент отношенията между страните рязко и необратимо са се влошили /по повод водени между тях и други дела/, а ищецът заявил, че не желае и няма да приема договорените грижи и издръжка. Ответниците от своя страна също преустановили всякакво изпълнение на задълженията си.

За да отхвърли предявеният иск за разваляне на алеаторния договор, въззивният съд е приел, че от момента на сключването на договора през 2010 г. и до м.10.2012г. приобретателите са давали уговорените грижи и издръжка в натура, както лично, така и чрез трето лице – тяхната майка. Тълкувайки съдържанието на договорните клаузи, съдът е счел, че волята на страните е била не да се осигурява непрестанна грижа и издръжка, а да се предоставят конкретни блага в зависимост от нуждата на прехвърлителя. Направен е извод, че поетите от приобретателите задължения имали характер на периодични, а не са изисквали непрекъснато изпълнение. От друга страна е посочено, че кредиторът, като е престанал да оказва съдействие за изпълнението на договорените грижи и издръжка и е отказал да ги получава, се е поставил в положение на неизправна страна по договора, което не му дава право да го развали поради неизпълнение на длъжниците. В обобщение е прието, че приобретателите са изпълнили поетото задължение, като са положили необходимия вид и обем грижи /до м.октомври 2012г./, от които прехвърлителят се е нуждаел, поради което договорът не подлежи на разваляне.

Изводите са незаконосъобразни и необосновани. При бланкетно записаната в договора уговорка за поемане от страна на ответниците на „цялостна грижа и издръжка“ на ищеца, със стандартното пояснение, че това включва осигуряване на „храна, облекло, отопление, осветление, почистване, лекарства и грижи при болест и немощ и въобще – спокоен живот“, абсолютно необоснован се явява изводът на въззивната инстанция, че в случая се касае за уговорено „периодично изпълнение“ на задължението на ответниците, тъй като такава е била волята им, тълкувана съобразно правилото на чл.20 ЗЗД. Обстоятелството, че нуждата от отопление на жилището на прехвърлителя възниква „само през зимния период, почистването е необходимо, когато то е замърсено“, а „закупуването на дрехи не е необходимо да става ежедневно“, не променя вида и характера на задължението за издръжка и гледане – дължимата престация трябва да се дава редовно и непрекъснато, след като в договора липсва друга уговорка. Посоченото от въззивния съд има отношение не към това дали задължението на приобретателите е с непрекъснат, респ. продължителен или периодичен характер, а към времето и обема грижи и издръжка, които прехвърлителят има право да получи, така че да се постигне социалната цел на договора – да се задоволят потребностите на кредитора и да му се осигури спокоен начин на живот.

Последователна е както съдебната практика, така и правната теория, че при договора за издръжка и гледане задължението на приобретателя има продължително изпълнение, а когато по изключение бъде трасформирано в неговата парична равностойност – то е периодично. Задължението на прехвърлителя на имота няма такъв характер, той изпълнява задължението си еднократно- с прехвърлянето на имота.

На следващо място, в пълно противоречие със закона и задължителната съдебна практика /цитирана по-горе/ е и изводът на въззивната инстанция, че прехвърлителят по един алеаторен договор освен задължението да прехвърли имота, има и още задължение за оказване на съдействие за изпълнението, като неизпълнението на последното необратимо влече като последица – освобождаването на длъжника от задължението да престира грижи и издръжка. Както се посочи в отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, когато кредиторът не оказва необходимото съдействие, за длъжника възниква само правото да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, но не и да се освободи от даване на престация. Нещо повече, за да е изправна страна, длъжникът трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В противен случай, именно приобретателят изпада в забава, която законът свързва с виновно неизпълнение на договорното задължение. П. е – разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на длъжника.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че след м.октомври 2012г. длъжниците – ответници са преустановили напълно изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане на ищеца, както и че след отказа на последния да приема изпълнение в натура, те не са го трансформирали в парична престация. При това положение, с оглед събраните по делото доказателства, ответниците са се поставили в положение на неизправна страна по сключения договор, което обосновава извод за основателност на предявения иск за развалянето му до размера на притежаваната и прехвърлена от Я. 1/ 2 ид.ч. от имота.

Предвид изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че е установено точно изпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на приобретателите. Както се посочи, изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителят се е нуждаел от грижи и помощ в ежедневието си. При установеното и доказано в процеса неосигуряване от ответниците на грижи и издръжка за ищеца, респ. на паричния й еквивалент, преди завеждане на исковата молба, в хода на процеса и към настоящия момент, за продължителен период от време /повече от една година/, неправилен и необоснован е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Констатираното неизпълнение на договора след м.октомври 2012г. е съществено, отговорност за него носят приобретателите – ответници, които не са предоставили гледане и издръжка в уговорения обем, необходим да осигури спокойното и нормално съществуване на прехвърлителя.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293 ал. 1 и ал. 2 от ГПК то трябва да се отмени, а искът с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД да се уважи до размера на прехвърлената от ищеца 1/2 ид. част от имота.

При този изход на спора касаторът има право на разноските, направени пред всички инстанции в производството. Присъждането им е поискано в касационната жалба, поради което доказаните от ищеца разходи в производството следва да се възложат в тежест на ответниците.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 593/18.12.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 1298/ 2013 г. на Окръжен съд - В. Т, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х.К.Я. срещу К.А.А. и И.А.А., иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера на притежаваната от Я. 1/2 идеална част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 24.02.2010г., оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 43/2010 г. по описа на нотариус Н.Г. с рег. № ***, с район на действие – РС- Свищов, по силата на който Х.К.Я., с ЕГН – [ЕГН], е прехвърлил на К.А.А. с ЕГН – [ЕГН], и И.А.А. с ЕГН – [ЕГН], собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ от 480 кв.м., съставляващо УПИ **-***, кв. ** по плана на [населено място], заедно с построените в дворното място жилищна сграда, пристройка и гараж, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****.***.*** с площ от 497 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, със съседи – *****.***.****, *****.***.****, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.****, *****.***.***, заедно с разположените в този имот: СГРАДА с идентификатор ******.***.***.* с площ от 69 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, СГРАДА с идентификатор *****.***.***.* с площ от 50 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж и СГРАДА с идентификатор *****.***.***.* с площ от 22 кв.м., с предназначение – хангар, депо, гараж, на един етаж, срещу задължението на приобретателите по цялостната издръжка и грижа на прехвърлителя до края на живота му, до размера на притежаваната от Х. Я. 1/2 ид.част, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на К.А.А. и И.А.А..

ОСЪЖДА К.А.А. и И.А.А., на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплатят на Х.К.Я. направените за всички инстанции разноски в размер на сумата 1062.30 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.