Съставлява ли противоправно поведение действието на миноритарен акционер в акционерно дружество, с което иска включване в дневен ред на общо събрание по чл.223а ТЗ на въпрос, свързан с възможността дружеството да изпадне в несъстоятелност и съставлява ли такова поведение непредставянето на материали по чл.223а ал.4 ТЗ?

чл. 45 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр.София, 01.10.2014 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седeмнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр.д.№ 2531/ 2014 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 687/ 20.05.2014 г. по настоящето дело по жалба на В.Г.Ш. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 9 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 268/ 2013 г., с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], 15 338,75 евро обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 06.12.2011 г. и разноските по делото.

Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси съставлява ли противоправно поведение действието на миноритарен акционер в акционерно дружество, с което иска включване в дневен ред на общо събрание по чл.223а ТЗ на въпрос, свързан с възможността дружеството да изпадне в несъстоятелност и съставлява ли такова поведение непредставянето на материали по чл.223а ал.4 ТЗ. Съдът съобразява, че разпоредбата на чл.223а ал.1 ТЗ регламентира правото на акционери, притежаващи акции повече от три месеца и представляващи поне 5% от капитала на дружеството, да включат допълнителни въпроси в предложения дневен ред на свиканото общо събрание на акционерите. Това право е преобразуващо, то е от кръга на т.нар. малцинствени права на миноритарните акционери и възниква от момента на обявяване на поканата за общото събрание в търговския регистър (или от изпращане на поканата, когато уставът предвижда свикване на събранието чрез писмени покани при липса на издадени акции на приносител). Възникването и упражняването му не е обусловено от никакви други предпоставки, освен от волята на самия акционер. С упражняването на това право може да бъде злоупотребено, но само ако титулярът му умишлено го използва не за да задоволи свои интереси, а за да навреди другиму или на обществото (арг. от чл.8 ал.2 ЗЗД). Само в този случай увреденият може да търси от миноритарния акционер отговорност за търпените вреди, доколкото има такива и ако бъде установено, че те са в причинна връзка с умишлена злоупотреба от негова страна с правото да иска включване на допълнителни въпроси в дневния ред. Извън конкретната хипотеза на чл.224 ал.2 изр.2 ТЗ, не може да се окачестви като противоправно поведението на миноритарен акционер, който е поискал включване на допълнителни въпроси в дневния ред на свикано общо събрание на дружеството, но не е представил писмени материали по тях съгласно чл.223а ал.4 ТЗ. За разлика от хипотезата на чл.224 ал.1 ТЗ, която предвижда задължения за управителните органи на акционерното дружество, разпоредбата на чл.223а ал.1 ТЗ урежда право на акционер, който не притежава достатъчно акции, за да упражняване влияние върху управлението на дружеството. Как едно право ще бъде упражнено, зависи от усмотрението на неговия титуляр. Ако не представи писмени материали, които да обосновават вземането на предложеното от него проекторешение по допълнително включения в дневния ред въпрос, миноритарният акционер се излага на опасността общото събрание да гласува против предложения проект. Освен това акционерът, упражнил малцинственото право по чл.223а ал.1 ТЗ, може да не разполага с писмени материали, които да подкрепят направеното от него предложение. В отлика от това положение, законодателят, предполагайки че управителните органи не може да нямат такива материали, предписва задължение за поставянето им на разположение на акционерите (в чл.224 ал.1 ТЗ е използван императивът „трябва да бъдат поставени”). Ако това задължение не бъде изпълнено се нарушават правата на информираност на акционерите и решенията на общото събрание могат да бъдат оспорени като незаконосъобразни. Не е противоправно обаче поведението на миноритарен акционер, упражняващ права по чл.223а ал.1 ТЗ, който не е предоставил писмени материали в подкрепа на предложението си. Принципно е възможно това бездействие да бъде част от състав, който да се квалифицира като злоупотреба с право, но само ако самото право е упражнено единствено с оглед увреждане на други лица и ако съответните материали са били достъпни за титулярът му.

С оглед даденият отговор на въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, по същество касационната жалба е основателна. За да уважи исковете въззивният съд е приел, че поведението на ответника (сега касатор) е противоправно, защото общото събрание на акционерното дружество няма правомощие да обяви дружеството в несъстоятелност. Като е знаел това и е използвал правото си по чл.223а ТЗ за да включи въпрос за обявяването в несъстоятелност в дневния ред на свикано общо събрание на [фирма], ответникът е действал недобросъвестно. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като отговорността за обезщетяване на вреди от злоупотреба с право възниква само при умишлено упражняване на правото единствено в чужда вреда, не и за удовлетворяване на свой интерес, каквато констатация във въззивното решение няма. В нарушение на закона е и изводът, че непредставянето на писмени материали в подкрепа на предложението на миноритарния акционер съставлява противоправно поведение, ангажиращо отговорността му за търпени от дружеството вреди. В случая бездействието да се представят такива материали не е противно на установеното от правния ред. С документи за финансовото състояние на акционерно дружество разполагат управителните и контролните му органи, а не отделните акционери. Поради това по отношение на обжалваният акт е налице основанието по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и той следва да бъде отменен. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.

Обявено е за безспорно между страните в процеса и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът В. Ш. притежава повече от 5 % от акциите, издадени от ответното акционерно дружество към 15.01.2011 г., когато е свикано от съвета на директорите на [фирма] (сега с наименование [фирма]) общо събрание на акционерите. След обявяване на поканата в търговския регистър, ответникът се възползвал от възможността да включи в дневния ред на предстоящото общо събрание въпроси, между които и „Стратегия за развитие на дружеството през следващите три години. Обявяване на дружеството в несъстоятелност. Проект за решение – ИОСА приема направените предложения”. При тези безспорни факти ищецът твърди, че негов контрагент по договор за наем – [фирма] – узнал чрез законния си представител за включения в дневния ред въпрос, свързан с несъстоятелността на [фирма] и у него възникнали съмнения относно възможността договорът да бъде изпълнен реално. След проведени преговори между двете дружества, договорът, по който ищецът имал качеството наемодател, бил прекратен по взаимно съгласие. Тъй като договорът бил сключен за срок 2 години, а по него наемателят платил само дължимата за първия месец наемна цена, нереализираните вземания за следващия период до края на договора съставляват за ищеца пропусната полза. Отговорен да възмезди тази имуществена вреда е ответникът, тъй като той е включил в дневния ред на предстоящото общо събрание въпрос, който не е в неговата компетентност и тъй като не е представил писмени материали във връзка с него.

Предявеният иск има своето основание в разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД, която предвижда отговорност за всеки, който е причинил виновно и противоправно вреди другиму, да ги обезщети. Първата предпоставка за ангажиране на отговорността е извършване на противоправно деяние, т.е. действие или бездействие, което стои в разрез с изискванията на правна норма. Противоправността ищецът извежда от упражняването на правото на ищеца да включи в дневния ред на общо събрание на акционерно дружество въпрос, който то не е компетентно да разгледа, както и от това, че не е представил писмени материали по този въпрос по седалището и адреса на управлението на дружеството. Само въз основа на тези твърдения може да се изведе неоснователността на заявената претенция, тъй като при релевираните от ищеца обстоятелства действието на ответника не може да е противоправно. По съображения, изложени в отговор на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, непредставянето на писмени материали по чл.223а ал.4 ТЗ не е противоправно бездействие. Правната норма не предписва на акционер, възползвал се от разпоредбата на чл.223а ал.1 ТЗ, задължение да представя писмени материали, а му предоставя възможност за това. Не е противоправно и включването в дневния ред на общото събрание въпрос за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Не може да бъде възприето становището, че не е допустимо общото събрание да разглежда такъв въпрос, тъй като той е от компетентността на съвета на директорите. Съветът е представляващият дружеството орган и нему законът възлага задължението да поиска откриване на производство по несъстоятелност, когато са налице предпоставките за това. Общото събрание обаче не е лишено от правомощието да разисква състоянието на дружеството и ако прецени че са налице предпоставките за това, да натовари съвета на директорите да поиска обявяването му в несъстоятелност. Поради това когато миноритарен акционер повдига такъв въпрос пред събранието, поведението му не е противоправно само поради това, че компетентността на събранието не включва самото то да поиска от съда обявяване на несъстоятелността. Предвид изложеното по въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, компетентността на общото събрание, в конкретния случай не се явява обстоятелство, което е от значение за противоправността на действията на ответника. Упражняването на субективно право от титулярът му може да е противоправно само ако то няма за цел да удовлетвори негов интерес, а единствено да увреди другиго или обществото – обстоятелства, които ищецът нито твърди, нито доказва. Нещо повече, по делото има данни, че дружеството - ищец към момента на обявяване на поканата за свикване на общото събрание е имало необслужвани задължения по договор за банков кредит (около 340 000 лв) и наложени обезпечителни мерки от приходната администрация на Р. Б за значителни данъчни задължения (около 1 730 000 лв). Без значение е обстоятелството, че впоследствие условията по кредита са предоговорени и че съществуването на данъчните задължения е оспорено по съдебен ред. Същественото е, че ответникът е имал достатъчно основания да постави пред общото събрание на дружеството въпросът дали не са налице предпоставките за обявяването му в несъстоятелност, а това изключва възможността той да е упражнил правото си по чл.223а ал.1 ТЗ не за задоволяване на свои интереси, а единствено с цел да увреди дружеството.

Основателни са и доводите на касатора, че не е налице причинна връзка между неговото поведение и пропуснатите от ищеца ползи. И този извод може да бъде направен само въз основа на твърденията в исковата молба. Според изложеното от ищеца, той е наемодател по срочен договор за наем. Такъв договор не може да бъде прекратен едностранно от наемателя. Той може да бъде развален поради неизпълнение на задълженията на наемодателя, но с доводи за разваляне съдът не е сезиран. Напротив, твърденията са, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, а в този случай наемодателят пропуска възможността да реализира вземанията за наемна цена до края на срока на договора поради собственото си поведение. Поведението на ответника няма никаква връзка с този пропуск, тъй като не е необходимо условие за настъпването му. Наемодателят, ако не беше дал съгласие за прекратяване на договора, би реализирал вземанията си по него, защото не само повдигането на въпрос, но дори евентуалното му обявяване в несъстоятелност, не би го направило неизправна страна по наемния договор. Следователно доколкото са налице пропуснати ползи от прекратяването на наемния договор, те не стоят в причинна връзка с деяния на ответника, а са причинени от действия на самия ищец.

По изложените съображения съдът намира, че при изложените от ищеца твърдения не са налице предпоставките на чл.45 ал.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените в производството разноски.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 9 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 268/ 2013 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място],[жк], [улица], Е.[ЕИК], против В.Г.Ш., Е. [ЕГН], Ч. р., П., код *****, [улица]/, иск за заплащане на сумата 15 338,75 евро (част от вземане в общ размер 56 304 евро) - обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 06.12.2011 г. и разноските по делото.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на В.Г.Ш. 8 345 лв (осем хиляди триста четиридесет и пет лева) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: