Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожнос?

чл. 165 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 299

гр. София, 22.10. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря С. Т, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц гр. дело № 7298 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Ж.М. и Ц.Г.М. срещу решение № ІІ-106/24.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1023/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 67/26.03.2013 г. по гр. дело № 469/2012 г. на Карнобатския районен съд (КРС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Ж.М.М. и Т.С.М., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД за установяване, че е нищожен, поради привидност, договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № ..дело № .. на съдия от КРС, с който жалбоподателите-ищци продават на сина си - ответника Ж.М.М. собствения си (в имуществена общност) недвижим имот, намиращ се в [населено място] – дворно място от 300 кв.м., образуващо парцел .. по плана на града, както и построената в парцела жилищна сграда на един етаж от три стаи, кухня, баня, тоалетна и антре, и останалите подобрения и насаждения в парцела, за сумата 104 000 лв.; в тежест на касаторите са възложени и разноски по делото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания и подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответницата Т.С.М. в отговора на касационната жалба и в последващо писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Ответникът Ж.М.М. в писмено становище поддържа, че касационната жалба е основателна.

С определение № 732/29.05.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос: „какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност”, който въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

За да отхвърли предявения по делото иск, в мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел за установено, че с обратно писмо от 29.02.2012 г., подписано от двамата жалбоподатели-ищци и ответника Ж. М. – техен син, същите са удостоверили, че сключената между тях процесна сделка е привидна и още от самото й подписване не са желаели да настъпят нейните последици, като собствеността върху процесния имот не е преминавала от привидните продавачи към привидния купувач, както и не е заплащана продажна цена. Въззивният съд е приел и че тъй като ответницата Т. М. не е подписала това обратно писмо, и с оглед на това, че съгласно чл. 19 от СК отм. и двамата съпрузи-ответници са станали собственици на процесния имот, независимо, че тя не е участвала и в сключването на процесния договор през време на брака им, то обратното писмо, за да установи действителните отношения между страните, е следвало да бъде подписано и от двамата съпрузи. Поради това, съдът е намерил, че обратното писмо не може да се противопостави на неподписалия го съпруг относно разкриване привидност на процесния договор, а следва да бъде ценено като т. нар. „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, което обуславя допустимостта на доказването на действителните права и отношения между договарящите се със свидетели, т.е. – този документ се цени единствено като предпоставка за допустимостта на гласните доказателства. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари; че когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то тя не е задължителна – обратният документ е договор и затова неподписалата го страна не е обвързана от него; както и че за да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът следва да се снабди с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаната декларация му е непротивопоставима. Относно тези съображения, окръжният съд се е позовал на решение № 464/16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 763/04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 1161/09.12.2008 г. по гр. дело № 3417/2007 г. на ВКС. След подробно обсъждане на събраните по делото свидетелски показания, въззивният съд е намерил, че от тях и от представеното „начало на писмено доказателство” не е установено по категоричен начин, че страните не са желаели правните последици, които се свързват и настъпват със сключването на процесния договор за продажба на недвижим имот, респ. – намерил е за недоказано твърдението на касаторите-ищци за неговата привидност.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с посоченото от самия него решение № 763/04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, където е прието следното: Обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания – чл. 133, б. ”д” от ГПК отм. , Ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му - материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото му – тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията.

Това разрешение на поставения и по настоящото дело правен въпрос, ясно следва от материалноправните положения, че съпругът, който не е участвал като страна по атакувания като симулативен договор и не е правил волеизявление при неговото сключване, очевидно не е необходимо и не би следвало (макар и да няма законна пречка за това) да прави и волеизявление, обективирано в обратно писмо, разкриващо привидността на договора (за която той може и да не знае до разкриването й), а именно – че страните по договора (сред които той не е) още към сключването му изобщо не са желали настъпването на правни последици от него и са се съгласили такива да не настъпят (абсолютна симулация), респ. – прикрили са със сключването му друга(и) сделка(и) помежду си, чиито правни последици те още към сключването му са желали и са се съгласили да настъпят, вместо тези, които поначало произтичат от привидния договор (относителна симулация). На следващо място, неучаствалият като страна в сключването на вещно-прехвърлителен договор, съпруг на приобретателя по него придобива вещни права, не по силата на самия договор, а по силата на закона (чл. 21, ал. 1 от СК, респ. – чл. 19, ал. 1 от СК отм. г. (отм.)), поради което, включително когато договорът е симулативен, неговите права са пълна функция и изцяло зависят от волеизявленията на страните по договора (и най-вече – от волеизявлението на съпруга му), както относно сключването на договора, така и относно уговарянето на привидността на същия, респ. – и относно нейното разкриване със съставения за целта обратен документ, който е подписан от неговия съпруг – страна и по симулативния договор. Поради това, когато договорът е нищожен, като привиден, то и двамата съпрузи не придобиват (съответно – по силата на договора и по силата на закона) никакви вещни права и за тях не възникват насрещни солидарни задължения – при абсолютната симулация, респ. – придобиват такива права и за тях възникват такива насрещни солидарни задължения (чл. 32, ал. 2 от СК, респ. – чл. 25, ал. 2 от СК отм. г. (отм.)), каквито са уговорени от страните и по прикритата сделка – при относителната симулация. Освен всичко изложено дотук, както неучаствалият в сключването на договора и в уговарянето на симулацията съпруг може да не знае за тази негова привидност, така и „прехвърлителят” на вещни права по нищожния симулативен договор може да не знае, че неговият съкотрахент-„приобретател” е в брак към момента на сключването на договора, за да иска – с оглед гарантиране на правата си – обратното писмо, разкриващо привидността, да бъде подписано и от неговия съпруг.

От процесуалноправна гледна точка, обаче – с оглед необходимото другарство на съпрузите в съдебното производство по иска за нищожност и разкриване на симулацията, горните материалноправни съображения могат да бъдат споделени само тогава, когато обратното писмо, подписано от страните по договора и неподписано от неучаствалия като страна по него съпруг, има достоверна или безспорна дата, преди или към датата на сключването на договора. Само в тези случаи по несъмнен начин ще е установено, че действителната воля на страните по договора – още към момента на сключването му, е и изразената в обратното им писмо за разкриването на симулацията, без по този начин да бъдат злепоставени правата и интересите на неучаствалия в сключването на договора съпруг. Когато обратното писмо няма такава достоверна или безспорна дата, и особено в случаите, когато то е съставено след влошаване отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите, а също и когато е съставено непосредствено преди предявяването на иска за разкриването на симулацията, както и при други подобни обстоятелства, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката, следва да се сподели разрешението, възприето в обжалваното въззивно решение. В тези случаи, подписаното само от единия съпруг обратно писмо, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг, който не е и страна по атакуваната сделка, а има по отношение на последния значението само на начало на писмено доказателство, респ. – и на предпоставка за допускане и на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК, които да бъдат преценени от съда в съвкупност с този обратен (в отношенията само между страните по договора) документ, наред и с всички останали събрани по делото доказателства, във връзка с разкриването привидността на договора – и по отношение на неучаствалия в него съпруг (в този смисъл са и решение № 91/10 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 2969/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, както и посоченото от въззивния съд, решение № 464/16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

В случая по делото по несъмнен начин е установено, че от септември-октомври 2011 г. двамата ответници-съпрузи са във влошени отношения, а от края на месец ноември и началото на месец декември същата година те са и във фактическа раздяла. При това положение – предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото правен въпрос, въззивният съд правилно е приел, че подписаното едва на 29.02.2012 г. обратно писмо между двамата касатори-ищци и ответника Ж. М., не може да се противопостави в качеството му на такова на неподписалата го ответницата Т. М. - относно разкриването привидността на процесния договор от 19.04.1994 г., а следва да бъде ценено по отношение на нея само като начало на писмено доказателство, което обуславя съгласно чл. 165, ал. 2 от ГПК допустимостта на доказването и със свидетелски показания на действителните права и отношения между договарящите страни. Същото значение има и представената още с исковата молба, едностранна декларация от 21.01.2012 г., подписана само от ответника Ж. М., в която, освен пълно разкриване на абсолютната привидност на процесния договор за продажба, се съдържа и посочване на мотива на страните по договора за симулацията, а именно – необходимостта нотариалният акт за процесната придобивна сделка да бъде представен от този ответник в процедура за получаване от него на левовата равностойност на лихвоточки по негов жилищно-спестовен влог по ЗУПГМЖСВ, който мотив се сочи и в исковата молба, подадена в съда на 31.01.2012 г. от двамата касатори-ищци. Правилно също така въззивният съд е обсъждал в съвкупност с обратното писмо, и събраните по делото гласни доказателства, които – предвид дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос, са допустими в настоящото производство, с оглед разкриването на симулацията и по отношение на ответницата Т. М..

Неправилен е обаче, решаващият извод на окръжния съд по делото, че са останали недоказани твърденията на ищците за процесната симулация. Извършената от въззивния съд преценка на свидетелските показания по делото, освен че е необоснована, но и при нея не е взето предвид и не е обсъдено във връзка с гласните доказателства, представеното още с исковата молба, удостоверение с изх. № 904/23.01.2012 г., издадено от местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ в [община]. От същото категорично се установява, соченият от ищците и от ответника Ж. М., мотив за процесната симулация, а именно, – че на 26.04.1994 г. – само 7 дни след сключването в нотариална форма на 19.04.1994 г. на процесния договор за продажба, ответникът Ж. М., в качеството си на правоимащ по ЗУПГМЖСВ, е получил – за закупено жилище, левова компенсация в размер 99 034.40 лв. за притежавания от него жилищно-спестовен влог с общ брой спестовни числа 123 793, при индекс 0.80 лв.

Това писмено доказателство е в пълно съответствие с показанията на свидетеля С. М., който сочи, че още от 1994 г. знае от ищеца М. М. – негов чичо, че той и другата ищца са прехвърлили на сина си – ответника Ж. М. – процесните къща и двор, за да получи последният пари за лихвоточки, както и че те са преценили, че могат да сключат фиктивна сделка и ответникът „по документи” да получи имота и съответно – да получи парите от лихвоточките, което е направил, и с тях е започнал да развива собствен бизнес, като е закупил метален павилион. Същият свидетел сочи и че не знае ответниците да са плащали пари на ищците, ответникът М. е помагал на родителите си, но пари не им е давал, като свидетелят знае ищците за собственици на процесния имот. Свидетелката Х. К., чийто покоен съпруг е братовчед на ищцата Ц. М., също знае ищците за собственици на имота и до лятото на 2011 г. не е знаела, че са го прехвърлили на сина си, като е разбрала това, присъствайки на спор между ответницата и ищците, която им е заявила, че ще им върне къщата, когато й дадат магазина, а ищецът я е попитал, давала ли е пари за къщата. Макар ищците и ответникът да са в родство с тези двама свидетели, не се установява заинтересованост на последните от изхода на спора по делото, а и показанията им, и най-вече – тези на свидетеля С. М., който пряко сочи привидността на процесната продажба между ищците и ответника и мотива за тази симулация, както вече беше споменато, кореспондират напълно с обсъденото по-горе удостоверение с изх. № 904/23.01.2012 г. Показанията на тези двама свидетели не се опровергават и от показанията на двамата свидетели, доведени от страна на ответницата. Свидетелката С. Н., която отпреди 1994 г. е в приятелски отношения с двамата ответници, сочи, че знае последните за собственици на процесния имот, които са го купили през 1994 г., като не знае той да е прехвърлен фиктивно, за да може ответникът Ж. М. да вземе лихвоточки, като ответницата й е казвала, че нямала никаква уговорка да връща имота на свекъра и свекървата си, както и че ответникът пред свидетелката заявил след В. през 2012 г., че ще лиши ответницата от имущество. Същата свидетелка, обаче заявява в показанията си, че не знае дали ответниците са плащали пари на ищците за процесния имот, тъй като това са техни семейни работи; сочи също, че и двамата ищци са имали процесния имот като свой. Свидетелят М. М. – син на ответниците и внук на ищците, който не поддържа отношения с баща си към момента на разпита, сочи, че през 1994 г. е бил на 13 години и знае, че баща му и майка му са купили процесния имот от баба му и дядо му, като не е чувал да се взимат пари за лихвоточки и после да трябва да се връща къщата. Сочи също, че спорът между страните е от след фактическата раздяла на родителите му, като оттогава баба му и дядо му искат пари за къщата, а преди това не са имали претенции. Видно от показанията им, последните двама свидетели не знаят за привидността на процесната продажба и за мотива за нея, поради това, че свидетелката Н. поначало няма достатъчно подробна информация за имуществените семейни дела на страните по делото, а свидетелят М. М. е бил само на 13 години към датата на продажбата. Освен това, страните по привидна сделка, именно с оглед характера й на такава, поначало нямат интерес да афишират симулацията пред трети лица, а още по-малко е нормално това да става пред малолетно дете в семейството, за разлика от пълнолетен близък роднина, какъвто е свидетелят С. М., чийто показания, пряко сочещи процесната симулация, напълно се подкрепят от обсъденото по-горе писмено доказателство. Освен това, и четиримата свидетели сочат в показанията си, че и ищците и ответниците са живяли в процесния имот през цялото време до фактическата раздяла на ответниците, поради което е нормално и едните и другите да са правили ремонти и подобрения в него, каквито се сочат и от двете групи свидетели.

От горния анализ на доказателствата по делото следва извод за неоснователност на възраженията на ответницата, че едностранната декларация от 21.01.2012 г., подписана от ответника, и обратното писмо от 29.02.2012 г., подписано от последния и двамата ищци, разкриващи по несъмнен начин в отношенията между тях абсолютната привидност на сключения също между тях процесен договор за продажба, били съставени за целите на настоящото исково производство и не установявали действителните им отношения. Напротив – при съвкупната им преценка с обсъдените по-горе свидетелски показания и писмено доказателство по делото, следва категоричният извод, че страните по процесния договор за продажба са го сключили като привиден – абсолютно симулативен. Те не са желали с него да се прехвърли правото на собственост върху процесния имот от ищците на ответника, както и последният да заплати на ищците цената на имота, а единствената причина, поради която е сключен процесният договор, е ответникът да представи нотариалния акт пред местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ, за да получи по реда на този закон левовата равностойност на спестовните числа (т. нар. „лихвоточки”) по притежавания от него дългогодишен жилищно-спестовен влог.

Направеното от ответницата възражение за придобиване по давност на процесния имот не може и не следва да се обсъжда в настоящото съдебно производство, тъй като това възражение е непротивопоставимо на предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД, който няма за предмет вещното право на собственост върху процесния имот, а недействителността – установяване нищожността, чрез разкриване абсолютната привидност на процесния договор за продажба на имота. Ищцата може да защити, твърдяното от нея право на собственост върху процесния имот, претендирано като придобито по давност, чрез предявяването на иск в отделно съдебно производство.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се отмени, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, правният спор между страните следва да се разреши от настоящата касационна инстанция, като се постанови решение за уважаване на предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за продажба, като привиден – абсолютно симулативен.

Предвид крайния изход на правния спор по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите-ищци, претендираните и направени от последните разноски за заплатени държавни такси в производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно – сумата 1 340.68 лв. На ищците не се дължат и не следва да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, тъй като не се установява те да са направили такива разноски – не са налице доказателства, уговореното в представения пред първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие от 27.01.2012 г., адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. да е заплатено от ищците на техния пълномощник-адвокат по делото (в тази връзка – и т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС); не е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № ІІ-106/24.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1023/2013 г. на Б. окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД, на договора за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № .., дело № .. на съдия от Карнобатския районен съд, с който М.Ж.М. и Ц.Г.М. продават на Ж.М.М. следния свой собствен (в имуществена общност) недвижим имот, намиращ се в [населено място], а именно: дворно място от 300 кв.м., образуващо парцел .. по плана на града, при граници: север – М.П.Ж. и Д.П.В., изток – улица, юг – Д.Т.Ч. и запад – П. А., както и построената в парцела жилищна сграда на един етаж от три стаи, кухня, баня, тоалетна и антре, и останалите подобрения и насаждения в парцела, за сумата 104 000 лв., като привиден – абсолютно симулативен, по иска на М.Ж.М. и Ц.Г.М. срещу Ж.М.М. и Т.С.М.;

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ж.М.М. и Т.С.М. да заплатят на М.Ж.М. и Ц.Г.М. сумата 1 340.68 лв. (хиляди триста и четиридесет лева и шестдесет и осем стотинки) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.