Кога вредата е причинена умишлено и е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице

чл. 203 КТ 

№ 267

София, 09.12.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря С. Т, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 7254 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 536 от 15.04.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1206 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1975/2012 година на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 299 ГПК отм. вр. с чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, предявен от [фирма] против З.Г.С. от [населено място] за сумата 295944,46 лева, съставляващи обезщетение за причинени вреди, установени с акт за начет от 03.07.2007 г. на АДФИ.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос приложението на чл. 21, ал.1, т.1, т.1 ЗДФИ кога вредата е причинена умишлено и е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице.

В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че пълна имуществена отговорност по чл. 21, ал.1, т.1 ЗДФИ за противоправно причинени вреди се носи, когато тези вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице са причинени умишлено; че вредата е причинена умишлено, когато лицето е осъзнавало, че поведението му е противоправно и вредните последици, които ще настъпят от него и е искало или допускало тяхното настъпване.

В решение № 862 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 886/2010 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК, е прието, че за понасяне на имуществена отговорност по чл. 21, ал.1, т.1, т.1 ЗДФИ е достатъчно лицето да е действало противоправно, а умисълът се изразява именно в осъзнаването на тази противоправност.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, възприето в обжалваното въззивно решение. Както вече се е произнесъл в решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о., ГК ВКС, съдът намира, че за да се реализира имуществена отговорност по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ не е нужно извършеното деяние да е престъпление, но вредата трябва да е причинена умишлено, т.е. лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки вредните последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им.

В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че в периода 18.11.2005 г. до 31.12.2006 г. ответникът е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор” на [фирма] въз основа на договор за възлагане управлението на дружеството. С колективен трудов договор от 12.06.2006 г. ищцовото дружество се е задължило да заплаща на всеки член на отряд на кабинен състав определен размер възнаграждение и командировъчни пари при полет в чужбина. Със заповед № 523 от 19.05.2006 г. на ответника, действащ в качеството му на изпълнителен директор, е било разпоредено при командироване за изпълнение на полетна задача на членовете на екипажа да се изплащат определен размер командировъчни пари в съответствие с приетото в Колективния трудов договор. С акт за начет № 11040053 от 03.07.2007 г. на А. е било установено, че в периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. на членовете на кабинния състав (стюарди и стюардеси) въз основа на заповед 523 от 19.05.2006 г. са били изплатени 151314 евро (с равностойност 295944,46 лева) без действително да са извършвани такива командировки и да са изпълнени полетните задания. Прието е, че командировъчните пари са били изплатени незаканосоъобразно, но не въз основа на незаконно разпореждане на ответника; че заповед № 523 от 19.05.2006 г. не съдържа разпореждане средствата да се изплащат независимо дали полетното задание е осъществено; че по делото не е установено, че плащанията са се извършвали със знанието и съгласието на ответника, който е бил уведомен, че няма данни за нарушения на финансово-стопанската или отчетническа дейност, т.е. не е установено, че ответникът е знаел за начина по който се изпълнява заповедта му, но не е проявил необходимата грижа за промяна на създадената незаконосъобразна практика. Прието е, че с издаване на заповед № 523 от 19.05.2006 г. ответникът не е нарушил Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, нито е налице причинна връзка между действията му и настъпилите на дружеството вреди, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [фирма] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 21, ал.1 и ал. 4 ЗДФИ, тъй като настъпилите щети са в резултат на изпълнението на заповед № 523 от 19.05.2006 г. на ответника по делото, действал в качеството му на изпълнителния директор на дружеството, а издаването на заповедта в нарушение на чл. 15 и чл. 31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина сочи за проявена от негова страна умисъл за настъпване на щетите. Изложени са оплаквания и срещу извода, че ответникът не е знаел за начина по който се изпълнява заповедта му, тъй като в качеството му на изпълнителен директор е следвало да упражни контрол за извършени незаконосъобразни плащания.

Ответникът по касационната жалба З.Г.С. я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводът на въззивния съд, че процесната щета не е настъпила поради незаконно разпореждане на ответника е правилен, съобразен с доказателствата по делото. Със заповед № 523 от 19.05.2006 г. на изпълнителния директор е разпоредено средствата да се изплащат на стюардите, членове на отряд на кабинен състав за изпълнение на полетна задача, т.е. изплащането на командировъчни пари без да е осъществена полетна задача е в нарушение на заповедта на изпълнителния директор, което изключва причинната връзка между действията му и настъпилите за дружеството вреди. Независимо от това, заповед № 523 от 19.05.2006 г. на изпълнителния директор на дружеството не е незаконосъобразна. Заповедта е съобразена определения размер на възнаграждение и командировъчни пари за всеки член на отряд на кабинен състав при полет в чужбина, определен с колективен трудов договор от 12.06.2006 г., който ищцовото дружество се е задължило да изплаща като работодател. Доводът, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 15 и чл. 31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е неоснователен. Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, определените размери на обезщетението при командировка, се прилагат доколкото в К. или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери – когато между страните по трудовото правоотношение е постигнатата договореност за размер на командировъчни средства, по-висок от максимално определения в акт на Министерския съвет, работодателят дължи обезщетение на командирования работник съгласно уговорения по-висок размер. В този смисъл решение № 421 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 969/2009 г. на Трето гражданско отделение и решение № 107 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1810/2009 г. ІV г.о. на Върховният касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. в които е прието, че при спор за размера на обезщетението следва да се зачете определения между страните по трудовия договор по-висок размер от нормативно определения.

Неоснователно е и касационното оплакване по приложението на чл. 21, ал.4 ЗДФИ и в частност, че ответникът е знаел за начина по който се изпълнява заповедта му; че в качеството му на изпълнителен директор е следвало да упражни контрол за извършени незаконосъобразни плащания. Формираният в решението извод, че по делото не е установено плащанията да са се извършвали със знанието и съгласието на ответника е правилен, съобразен с доказателствата по делото. Видно от представените по делото (в т.ч. и приложените към акта за начет) докладни записки от директор „летателна експлоатация”, от ръководител „чартърни превози”, от началници на отдели „планиране и анализ”, заместник главен счетоводител, началник отдел” контрол приходи” и отдел „общо счетоводство” се установява, че ответникът в качеството му на изпълнителен директор на дружеството е бил уведомен, че няма данни за нарушения на финансово-стопанската или отчетническа дейност, т.е. не е бил уведомен за създадената незаконосъобразна практика и след проявена от негова страна дължима грижа за общ контрол върху финансово стопанската дейност на предприятието.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1206 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1975/2012 година на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: