По точното тълкуване на понятието "мотивирана заповед" с оглед задължението на работодателя да посочи "точно нарушенията", за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието на същия към друг акт на работодателя

чл. 195 КТ 

№ 3

гр.С., 02.02.2011г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1000 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 12.03.2010г. по гр.д.№ 69 / 2010г., с което Окръжен съд Плевен, е уважил предявените от Ц.А.Ц. искове срещу ОУ ”Н.Й.В.”-Плевен с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

С определение от 17.11.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос за точното тълкуване на понятието “мотивирана” заповед, с оглед задължението на работодателя да посочи “точно нарушенията”, за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието на същите към друг акт на работодателя, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС.

Жалбоподателят - ОУ ”Н.Й.В.” - Плевен поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено.

Ответникът Ц.А.Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Ц. А. искове срещу ОУ ”Н.Й.В.”- Плевен с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е приел, че дисциплинарното уволнение от длъжност “начален учител”, извършено със Заповед №РД-17-186/23.03.2009г. на Директора на ОУ, е незаконно, тъй като не са налице изискуемите се от разпоредбата на чл.195 КТ реквизити на същата. Съдът е приел, че не са изложени конкретни факти, които да сочат на системно нарушаване на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, а и няма препратка към друг акт на работодателя, в който да са описани нарушенията с посочване на момента на извършването им. Прието е, че представеният констативен протокол от 20.03.2009г. от работодателя, в който са описани 15 нарушения на трудовата дисциплина и в който е посочено, че с това поведение учителят уронва доброто име на работодателя чрез нарушения като психическо насилие над ученик, неявяване на заседание на Педагогическия съвет, нарушение относно водене на задължителна училищна документация, небрежно отношение към възпитателния процес и др., не сочи на основание да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, тъй като не е доказано да му е връчен този протокол, поради което към момента на връчване на заповедта ответникът не е знаел за какви нарушения му се налага наказанието, с което му е нарушено правото на защита. При тези данни въззивният съд е приел, че при налагане на наказанието не спазена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, поради което наложеното наказание следва да се отмени, а учителят е следва да бъде възстановяван на работа, като му е присъдил дължимото се обезщетение за принудителна безработица.

Настоящия съдебен състав е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос от значение за изхода по спора, а именно за точното тълкуване на понятието “мотивирана” заповед, с оглед за задължението на работодателя да посочи “точно нарушенията”, за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието на същите към друг акт на работодателя, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС – решение от 23.02.2010г. по гр.д.№68/2009г на ВКС, в което е прието, че заповедта за уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя.

При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение действително е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставения за разглеждане въпрос, която е намерила израз както в приложеното към жалбата решение, така и в решение от 17.06.2010г. по гр.д.№465/2009г. на ВКС и решение от 12.01.2011г. по гр.д.№40/2010г. на ВКС. В същата се приема, че ако в уволнителната заповед липсва описание на дисциплинарното нарушение, но в нея има изрично позоваване на друг документ, който е доведен до знанието на работника, по-рано или най – заедно със самата заповед, то изискването на Закон за мотивиране на заповедта е било изпълнено. Това разбиране се споделя и от настоящия съдебен състав.

С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съдът неправилно е приел, че при издаване на заповедта за дисциплинарно нарушение работодателят не е спазил разпоредбата на чл.195 КТ, т.е. че заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа всички определени от закона реквизити. В случая в заповедта са посочени нарушенията, извършени от ищеца, като има препратка и към друг документ- констативен протокол от 20.03.2009г., в който конкретните нарушения са описани със съответните признаци и е посочено кога са извършени. От представените по делото доказателства се установява, че работодателят е довел до знанието на ищеца констативния протокол, който той е отказал да подпише. На ищецът при поискване на обяснения му е било ясно, че за тези нарушения ще му биде наложено дисциплинарно наказание, макар че същият е отказал да даде такива.

С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК настоящата инстанция следва, като отмени обжалваното решение, да го върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. При постановяване на обжалваното решение съдът като е приел, че атакуваната заповед е незаконна като немотивирана, не е извършил преценка на доказателствата за това допуснал ли е ищецът посочените в протокола нарушения и каква е тежестта им, с оглед обстоятелствата, при които са извършени и поведението на учителя. При новото разглеждане на делото съдът, с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ще следва да мотивира своето решение като направи анализ на доказателствата и извърши преценка за това приема ли, че посочените в заповедта за уволнение нарушения/ включително и в констативния протокол/ са извършени от ищеца и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ да направи извод дали тяхната тежест изисква да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 12.03.2010г. по гр.д.№ 69 / 2010г. на ОС Плевен.

В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: