Може ли трето лице да претендира права по поименна акция, съдържанието на правото на дивидент, момента на възникване на вземането и погасителната давност, налице ли е неоснователно обедняване от неполучени дивиденти по поименни акции на трето лице?

чл. 59 ЗЗД 

РЕШЕНИЕ

№757

С., 08.02. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б ЧЛЕНОВЕ: А. Б

В. Й

при участието на секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр.д. № 1186 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 03.04.2009 г. по гр.д. № 105/2009, с което е уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността трето лице да претендира права по поименна акция, съдържанието на правото на дивидент, момента на възникване на вземането и погасителната давност, ползва ли заявлението по чл 18 ЗППДОП на един от наследниците и останалите наследници и налице ли е неоснователно обедняване от неполучени дивиденти по поименни акции на трето лице.

По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че поименната акция материализира правата по нея и легитимира сочения титуляр като носител на правата по акцията, в т.ч. правото на дивидент. Вземането за определена сума, подлежаща на изплащане като дивидент възниква от решение на общото събрание на акционерите, то се погасява с тригодишна давност, длъжник по това вземане е търговското дружество. Трети лица не могат да претендират права по акцията от търговското дружество. Те могат да претендират от титуляря това, което е получил по акцията, доколкото във вътрешните си отношения те имат права върху акцията (напр. права, произтичащи от скрит мандат). При възстановяването на собствеността върху земеделски земи

2 стр. от решение по гр.д jfe 1186/2009 на Върховния касационен съд. IV ГО

заявлението на един от наследниците ползва всички останали по изричната разпоредба на закона, която установява изключение от правилото, че никой не може да упражнява от свое име чужди права. Заявлението на един от наследниците на отчужден собственик по чл. 18 ЗППДОП обаче не ползва останалите наследници. Независимо от това какво и колко е получил той, останалите наследници не губят правото си, в съответните срокове, да искат от държавата реално възстановяване на собственост или съответно обезщетение. Предвид запазването на тези техни права останалите наследници не се обедняват, ако заявителят по чл. 18 ЗППДОП е получил повече от полагащите му се акции и е реализирал права по тях. Това са отношения между държавата като собственик на капитала на съответното дружество и реституирания акционер.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че поради невъзможността да бъде възстановена собствеността върху земеделска земя ответникът е обезщетен с акции по чл. 18 ЗППДОП, по които е получил дивиденти за периода 2001 - 2005 г. Наследница на отчуждения собственик с дял 1/3 е и истцата, която има право да получи 1/3 от дивидентите - вземане, което не е погасено по давност, тъй като съставлява обезщетение за неоснователно обогатяване.

В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че като е получил дивидент по придобитите по реда на чл. 18 ЗППДОП акции ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на истцата. Пред държавата той се е легитимирал като единствен наследник на отчуждения собственик, поради което е получил обезщетението за целия застроен земеделски имот. В тези отношения обаче той е действал от свое име и не е представлявал истцата нито явно, нито скрито, поради което не е придобил никаква част от акциите за нея. Като е получил дивиденти по тези акции, той може да се е обогатил неоснователно, но истцата не се е обеднила, тъй като нейните права срещу държавата не са били погасени - тя е имала възможността в съответните срокове да иска от държавата реално възстановяване на собственост или съответно обезщетение.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че като наследник на Н.Н.А., ответникът е бил обезщетен с акции по чл. 18 ЗППДОП, по

3 стр от решение по гр.д. № 1186/2009 на Върховния касационен съд. IV ГО

които е получил дивиденти за периода 2001 - 2005 г. Наследница на отчуждения собственик с дял 1/3 е и истцата, която обаче нито е получила свои акции, нито има права върху получените от ищеца акции. Като е получил дивидент по притежаваните от него акции, ответникът може да се обогатил неоснователно, но не за сметка на истцата, тъй като никаква част от придобитите акции не са получени за нея.

Видно от изложеното предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

На ответника А.Н.Н. следва да бъде присъдена сумата 210,50 лева разноски за всички инстанции.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 03.04.2009 г. по гр.д. № 105/2009.

ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.С. от К. срещу А.Н.Н. от К. за сумата 1.511,31 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законите лихви на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.И.С. от К. да заплати на А.Н.Н. от К. сумата 210,50 лева разноски за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.