Към кой момент и как следва да се изчислява подобрение в чужд имот, извършено от държател?

чл. 59 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр.София 08.02.2011г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 44/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба против решение № 121/10.03.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 687/2008 г. в частта по уважения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 451/22.04.2010 г. по въпроса към кой момент и как следва да се изчислява подобрение в чужд имот, извършено от държател поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с това по приложените решения на Върховния касационен съд.

С решение № 733/12.11.2010 г. по гр.д. № 1274/2009 г. състав на Върховния касационен съд е дал отговор по реда на чл. 290 ГПК, че в хипотеза на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил (извършените разходи за и към момента на строителството) и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота в резултат на съответната строителна дейност). Решението по чл. 290 ГПК е в обхвата на задължителната съдебна практика съобразно т. 2 ТР-1-2010-ОСГТК ВКС, като настоящият състав намира, че даденото разрешение съответства и на точното приложение на закона.

По касационните оплаквания:

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация Й.И.Т. е отговорил, че жалбата е неоснователна.

За да се произнесе по спора, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

Пещерският районен съд е отхвърлил положителният установителен иска за собственост върху един магазин с площ от 46,9 кв.м. върху УПИ ІV-258 в кв. 22 по плана на[населено място], [община], предявен от Й. Т. против К.Й.С., С.Г.С., Й.А.М., Д.В.М. и Иван А. М..

Съдът, на осн. чл. 59 ЗЗД е осъдил всичките ответници К.Й.С., С.Г.С., Й.А.М., Д.В.М. и Иван А. М. да заплатят на Й. Т. сумата от 10 000 лв. – подобрение в УПИ ІV-258 в кв. 22 по плана на[населено място] „изразяващо се в стойността на търговски обект-магазин”, на осн. чл. 59 ЗЗД. Присъдена е и лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 25.10.2006 г. до окончателното изплащане на главницата.

С решение по чл. 193 ГПК отм. е отказал да допълни горното с указание, че сумата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е присъдена по частично предявен иск.

Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, но е постановил, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е частично предявен

Съдът приел, че „ответниците са съсобственици” на процесния имот, което не било спорно, а и било установено от „приетите писмени доказателства”.

Теренът бил застроен през 2001 г. от Т. с търговски обект – магазин за хранителни и битови стоки и пазарната стойност на постройката към месец март 2007 г. е 20188 лв.

Съдът приел от правна страна,че строителят е имал качеството на държател, но сградата е осъществена от него със съгласието на „съсобствениците Д. М. и Иван М.”, дадено по реда на чл. 183 ЗУТ на името на Й. М..

В заключение е прието, че правото на обезщетение на Й. Т. следва да се осъществи по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и, че той е обеднял с пазарната цена на постройката, определена към датата на експертизата, изготвена в хода на първоинстанционното решение.

Исковете срещу петимата ответници са общо уважени за 10 000 лв.

При дадения от касационната инстанция отговор по чл. 290 ГПК, решението на въззивния съд е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обедняването на строителя не е пазарната цена на строителството, а действително направените от него разходи към 2001 г. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД той има право на по-малкото между това, с което действително се е обеднил и с това, с което собственика на подобрения имот се е обогатил – евентуалното увеличение в стойността на застроената вещ – в случая към 2001 г. Последното се установява чрез назначаване на експертиза, която да установи пазарната цена на имота към релевантната дата с и без съответното строителство.

Задължен да плати обезщетението е субекта, чийто патримониум се е увеличил в резултат на строителството.

В случая, ако магазинът е приращение върху терена, то с изграждането му е евентуално увеличена стойността на земята, поради което и лицата, които са били собствениците към него момент, са материалноправно отговорни по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Евентуални последващи частни приобретатели са придобили вещта в състоянието, което е било към датата на транслиране на собствеността. Евентуалното обедняване на строителя няма да е поради тяхното обогатяване.

Ако магазинът не е приращение към земята, а е реализиран в резултат на отстъпено право на строеж, то негов собственик, а съответно и обогатен от изграждането му, е суперфицияра.

Въззивният съд не е изследвал и не е изложил мотиви относно основанието, поради което е приел, че петимата ответника са материалноправно отговорни по иска с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД – дали е изхождал от правата им върху терена и към кой момент или от правата им на изключителни собственици само на сградата.

В решението е посочено, че всички ответници са съсобственици на терена, но не е ясно на какво придобивно основание и при какви квоти /те определят обема, до който са материалноправно отговорни/, нито въз основа на какви доказателства е приел това съда. Позовал се е на „писмени”, но по делото има само един нотариален акт за покупко-продажба и той е от 2005 г. /4 години след строежа на магазина/ С него Й.А.М. е продал на К.Й.С. и С.Г.С. 1/3 ид.ч. от поземления имот, самостоятелна масивна двуетажна жилищна сграда, цялата масивна стопанска постройка в западната част, паянтова стопанска постройка от 20 кв.м.

В същото време има две заявления по чл. 183 ЗУТ – от Д. М. и от Иван М., вписани на 31.08.2001 г. от съдията по вписванията. С тях те дават съгласие на Й.А.М. да построи магазин в УПИ VІ-46. При положение, че става реч за същия имот и ако заявителите действително са били собственици на терена и не е имало и други съсобственици на терена, то Й. М. се явява единствен собственик на построеното. Тогава само имуществената сфера на Й. М. ще се е увеличила от строежа на магазина. Ако между него и строителя Й.Т е имало договореност относно строежа и начина на възнаграждение, тогава отношенията им следва да се уредят на базата на договорното правоотношение. При липса на подобна уговорка, ще се прилагат правилата на гестията.

В съответствие с това дали магазинът е изграден със съгласието на суперфицияра и строителството е било добре управлявано и осъществено, то обезщетението ще е по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.

Ако строителството е било и в собствен интерес, строителят ще има право на стойността, с която се е обогатил суперфицияра – пазарната цена на магазина към 2001 г.

Ако строителството е извършено въпреки волята на суперфицияра, тогава отношенията между него и строителя ще се уредят по правилата за неоснователното обогатяване /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/. В случая, това значи, че ще се дължи по-малката сума между направените от строителя разходи /неговото обедняване/ и пазарната цена на магазина към 2001 г. /обогатяването на суперфицияра/.

Въззивният съд не е изяснил твърденията на ищеца – за основанието, поради което търси обезщетение за неоснователното си обедняване от всеки един от ответниците, а също как са предявени субективно съединените искове – кумулативно или в евентуалност, съответно каква е цената на всеки един от кумулативно съединените искове.

Когато има разделност на правата и/или задълженията, както е в случая, задължително трябва да се посочи цената на всеки един от субективно съединените искове. Само в отношенията между съпрузите К. и С. С., доколкото не е оборена презумпцията за съвместен принос при покупката по време на брака на идеална част от терена, е налице солидарност в задълженията.

Посоченото изискване е условие за редовност на исковата молба, доколкото конкретизира петитума, а по този начин определя и предмета на иска. Редовната искова молба е и процесуално условие за надлежното упражняване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /във всички инстанции/.

Цената на иска, също така е от значение и за определяне родовата и функционална подсъдност, включително възможността от касационен контрол.

В случая, съдилищата не са процедирали по реда на чл. 100, ал. 1 ГПК отм. ; не са проявили и активност съгласно задълженията си по чл. 109, ал. 2 ГПК отм. , нито са направили устен доклад, с който да очертаят обективните и субективни граници на множеството искове, с които са сезирани /чл. 108 ГПК, отм. /

Посочените процесуални действия се дължат и от въззивната инстанция с оглед правомощията й на съд по съществото на спора и по силата на чл. 211 ГПК отм. .

Като не е процедирал по указания начин, Пазарджишкият окръжен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Това е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните.

При така изложените съображения, обжалваният съдебен акт, постановен по съществото на спора следва да бъде обезсилен, а делото върнато на въззивния съд за предприемане на действия по чл. 100, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 211 ГПК отм. , Съдът следва да изясни фактическите твърдения на ищеца, на които основава отговорността на всеки един от ответниците и каква част от общата сума от 10 000 лв. претендира от всеки един от тях.

При евентуално отстраняване в срок нередовността на исковата молба, съдът следва да установи действителните материални правоотношения между насрещните срани, с оглед на което да издири приложимата материалноправна норма и въз основана нея, като съобрази и дадените в настоящото решение указания, да определи кой от ответниците дължи на ищеца обезщетение и в какъв размер. При необходимост от използване на специални знания, съдът трябва да укаже на страните за нуждата от допускане на съдебна експертиза, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване. Определянето на задачата е задължение на съда.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 121/10.03.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 687/2008 г. в частта по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /включително по чл. 192, ал. 2 ГПК, отм. /.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: