Съставлява ли противоправно поведение извършването на разрешена от администрацията взривна дейност, от която са нанесени повреди на чуждо имущество и вреди на лица, различни от възложилия дейността?

чл. 49 ЗЗД 

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.5

545_10_dec_290gpc.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

София, 08.02. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря С. Т,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 545 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма] и на М.Ц.В., действащ като представител на дружеството и в лично качество, срещу въззивно решение от 11.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 2438 /2009 г. на П. окръжен съд, г. к., VІІІ с-в., с което е потвърдено решение от 02.06.2009 г. по гр.д. № 2415 /2008 г. на П. районен съд, ІІІ с-в, с което са отхвърлени искове на жалбоподателите срещу [фирма] по чл.49 ЗЗД : на [фирма] – 1) за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от взривна дейност за периода 2003 – 2008 г., възложена от ответника и извършена при строителство в собствения му имот – УПИ VІІІ – Обществено строителство, в кв. 215а по плана на[населено място] - Ц. в размер на 15,000 лева имуществени вреди за заплатена от [фирма] договорна неустойка по договор за покупко-продажба на нафтова горелка от 20.11.2007 г., 2) за заплащане на 2,400 лева имуществени вреди – платен наем за месеците май, юни и юли 2008 г. по договор за наем от 14.02.2007 г.; и на М.Ц.В. 3) за заплащане на 2,400 лева имуществени вреди – платен наем за периода от 15.05.2008 г. до 28.08.2008 г. по договор за наем от 23.04.2008 г. и 4) за заплащане на 5,199 лева неимуществени вреди – стрес, страх, дискомфорт, притеснения и заболяване хипертония, причинени на М.Ц.В..

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 08.12.2010 г. по материалноправния въпрос: съставлява ли противоправно поведение извършването на разрешена от администрацията взривна дейност, от която са нанесени повреди на чуждо имущество и вреди на лица, различни от възложилия дейността, който въпрос в сочения аспект по приложението на отговорността по чл.49 и чл.45 ЗЗД има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Касационните оплаквания са за неправилен извод за липса на противоправност при множеството вреди върху сградата и за неправилно приложение на материалния закон – чл.49 ЗЗД, за необоснованост на изводите за успешно насрещно доказване на свидетелите, доведени от ответника, които са от служителите, на които е възложена от ответника взривната дейност, и за необсъдени процесуални нарушения на РС.

Ответникът (и в това производство) [фирма] оспорва основателността на жалбите.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

По изведените въпроси настоящият състав намира, че :

Извършването на разрешена от администрацията на собственик на недвижим имот взривна дейност, представляваща част или свързана със строителна дейност в този имот, от която са нанесени повреди на чуждо имущество и вреди на лица, различни от възложилия дейността (и на участващите в дейността) съставлява противоправно поведение, дори когато няма отклонения от предписанията в разрешенията.

Искането и даването на разрешения от администрацията имат за цел проверка и осигуряване на обезопасяването, но когато въпреки предписаните от разрешенията предохранителни и предпазни дейности са извършени разрушения – материални повреди на чуждо имущество или неимуществени вреди – отрицателни преживявания, заболявания, те подлежат на обезщетяване.

По основателността на наведените основания за неправилност:

За да постанови обжалваното решение по исковете (уточнени на л.63), въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД, за които въззивният съд се е позовал на приетото с ППВС № 7 /1958 г.. Съдът е приел, че : причинени са вреди (повреди по сграда и гараж) в резултат на извършваната взривна и изкопна дейност на лицето, на което ответникът ([фирма] ) е възложил тези работи, но не са събрани доказателства за виновно поведение от страна на изпълнителя на възложената работа – че е действал противоправно и неправомерно, тъй като дадените от [община] предписания са спазени и предписаните технически изисквания за извършването на дейността са точно и прецизно изпълнявани, взривните дейности са извършвани само след предупреждение и след даване на разрешение от полицията, кметството и Инспекцията по труда, поради което не може да се приеме, че натовареното да извърши взривните и изкопни работи лице, е действало неправомерно, ето защо и доколкото не е налице единият от елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, не би могла да бъде ангажирана отговорността на възложилия работите – ответникът по делото.

Настоящият състав при отговорите на допуснатия въпрос намира, че следва да се приеме, че взривните и изкопни действия на служители на лицето, на което ответникът е възложил това, довели до нанесени повреди по къщата, гаража и двора (най-вече основата под гаража, част от която е пропаднала изкопа на ответника), на ползвания от двамата ищци недвижим имот, са противоправни и че този извод не се променя от твърденията на двама доведени от ответника свидетели (л.94 и 95), че са спазвали предписанията и изискванията за извършването на взривните работи. Повредите по имуществото са доказани със събраните по делото доказателства, както и причинно-следствената връзка (с неоспореното заключение на вещо лице – л. 71 – 73 и л.93 (с.з.).

С писмени документи е доказано твърдението на ищците, че [фирма] е наемател на посочения в исковата молба имот за твърдения период от време, включително за периодите на претенциите, за извършване на търговската му дейност – договорът за наем (л.8) е сключен през 2001 г. за период от 10 години.

С писмени документи (л.14-20) е доказано и твърдението на [фирма] за заплащане на неустойка за неизпълнение на гаранционно обслужване по договор за покупко-продажба на нафтова горелка от 20.11.2007 г. (л.14) в твърдения размер 15,000 лева. С показанията на свидетеля Ж. (л.100) е установена причината за това – невъзможност за гаранционна поддръжка поради пропадналия под на склада - гараж.

С писмени доказателства е доказано сключването на двата твърдени договори за наем от [фирма] (л.10-13) и М.Ц.В. (л.75-77) за периоди от време, съвпадащи с извършването на взривните работи и повредите на първоначално наетия имот, с показанията на свидетелите Боболева (действителния собственик на първоначално наетия имот – признание на ответника на л.100,стр.2) и Ж. (л.99) е доказано, че ищците са се преместили в други обекти в резултат на провежданите взривове и причинените повреди по имота, невъзможността му да се ползва по предназначение, страховете и ограничения достъп на клиентите на [фирма].

С показанията на свидетеля Ж. (л.100) са доказани преживените от М.Ц.В. отрицателни преживявания – страхове, отсъствия от работа поради лечение на появило се повишено кръвно налягане.

От изложеното съдът приема извода, че предпоставките на гаранционната отговорност, предвидена с разпоредбата на чл.49 ЗЗД, са осъществени : причинени на ищците вреди от служителите на лице, на което ответникът е възложил взривните и изкопни работи, вредите са причинени при изпълнение на възложените от ответника работи в резултат на противоправни действия на служителите на лицето, на което ответникът е възложил взривните работи, чиято вина се предполага и не е опровергана.

Настоящият състав определя размера на причинените на М.Ц.В. неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД на 2,500 лева, за които намира иска за основателен, за разликата до предявения размер 5,199 лева той е неоснователен.

Поради изложеното настоящият състав намира доводите за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – разпоредбата на чл.49 ЗЗД за основателни.

Въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, съобразно изложените мотиви.

Жалбоподателите претендират разноски и адвокатски хонорар. Искането на [фирма] е основателно за сумите 330 лева – държавни такси за произнасяне по допускане на касационното обжалване и за разглеждане на касационната жалба, искането за присъждане на адвокатски хонорар е неоснователно, защото в представения договор за процесуално представителство не е отбелязано плащането на каквато и да е част от уговорената сума. Искането на М.Ц.В. е основателно за сумата 97.26 лева – част от платените от него 151.98 лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, съответна на уважената част от неговите искове. О. [] не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.

При проверка настоящият състав установи, че М.Ц.В. не е платил държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване в размер на 30 лева (за двете жалби е внесена само една такса от [фирма]), той е останал задължен за тази такса и следва да бъде осъден да я плати. Също така : настоящият състав е пропуснал да укаже на [фирма] да внесе държавна такса в размер на 48 за разглеждане на касационната му жалба по втория иск за 2400 лева, той е останал задължен за тази такса и следва да бъде осъден да я плати.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 2438 /2009 г. на П. окръжен съд, г. к., VІІІ с-в... Вместо това постановява:

На основание чл.49 ЗЗД осъжда [фирма], рег. по ф.д. № 9836 / 2006 г. на СГС, със седалище София и адрес на управление район О., [улица], да заплати на [фирма], рег. по ф.д. № 4695 /1999 г. на ПОС, със седалище Пловдив и адрес на управление бул. „Р.” № 52, обезщетение за претърпени вреди от взривна дейност за периода 2003 – 2008 г. в имот – УПИ VІІІ – Обществено строителство, в кв. 215а по плана на[населено място] - Ц. в размер на 15,000 лева за имуществени вреди - заплатена от [фирма] договорна неустойка по договор за покупко-продажба на нафтова горелка от 20.11.2007 г. и в размер на 2,400 лева имуществени вреди – платен наем за месеците май, юни и юли 2008 г. по договор за наем от 14.02.2007 г., ведно със законната лихва върху двете суми от 28.08.2008 г. до окончателното им изплащане, както и 330 лева разноски за касационното производство.

На основание чл.49 ЗЗД осъжда [фирма] да заплати на М.Ц.В. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат адв. А. Ц. от Пловдив, [улица], ет.2, офис.7, обезщетение за претърпени вреди от взривна дейност за периода 2003 – 2008 г. в имот – УПИ VІІІ – Обществено строителство, в кв. 215а по плана на[населено място] - Ц. в размер на 2,400 лева имуществени вреди – платен наем за периода от 15.05.2008 г. до 28.08.2008 г. по договор за наем от 23.04.2008 г. и в размер на 2,500 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от 28.08.2008 г. до окончателното им изплащане, както и 97.26 лева разноски за касационното производство, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 2,500 лева до пълния предявен размер 5,199 лева.

О. [] да заплати на Върховния касационен съд 48 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба по втория иск.

Осъжда М.Ц.В. да заплати на Върховния касационен съд 30 лева държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.