1№ 15

гр. София, 10.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. В

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2098 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 7378/ 27.11.2018 г. по гр.д. № 1408/ 2018 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 94 728/ 18.04.2017 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД срещу Е.В.Р. с правна квалификация съответно чл. 207, ал. 2 КТ за сумата 36 176.62 лв. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 11 054.25 лв. – законните лихви в периода 05.09.2012 г. – 05.09.2015 г.

Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по материално-правния въпрос: Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо те да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

По повдигнатия въпрос:

В своята практика Върховния касационен съд неизменно приема, че пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците (материално-отговорните лица) – за работника/ служителя, на когото е възложено по трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (решение № 493/ 23.11.2011 г. по гр.д. № 586/ 2011 г. на Четвърто ГО, решение № 252/ 18.05.2011 г. по гр.д. № 1531/ 2009 г. на Четвърто ГО, решение № 152/ 01.06.2015 г. по гр.д. № 6083/ 2014 г. на Четвърто ГО и много други). Константна е и практиката, която приема, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност. Това означава, че съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва за всеки конкретен случай не само длъжностната характеристика, но и какви действия извършва работникът/ служителят при изпълнението на трудовите си функции, за да обоснове или да изключи качеството му на материално отговорно лице (първото цитирано решение на ВКС и решение № 226/ 10.07.2013 по гр.д. № 1298/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО). Настоящият състав възприема този отговор на повдигнатия правен въпрос, който произтича от посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а не съзира основания да я променя.

Касационният състав при извършената служебно проверка констатира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно според основателността на заявените касационни основания (чл. 290, ал. 2 ГПК). Съображенията са следните:

Правилно въззивният съд е намерил, че: 1) в периода 28.02.2008 г. – 15.09.2010 г. по договор от 28.02.2008 г. на ответника Е. Р. е било възложено управлението на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД; 2) назначеният нов управител и освобождаването му са вписани в търговския регистър по партидата на ищцовото дружество съответно на 14.08.2008 г. и 23.09.2010 г. и 3) в периода 30.09.3008 г. – 15.09.2010 г. по трудово правоотношение ответникът е изпълнявал длъжността „главен счетоводител“. Неправилно въззивният съд е приел обаче, че във възложените му трудови функции ответникът е нямал задължението да събира, съхранява, разходва или отчита парични средства в касата на дружеството, а това изключва неговата отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липсата на сумата 36 176.62 лв. от касовата наличност, констатирана на 07.09.2010 г. Този извод въззивният съд е направил само въз основа на функциите по характеристиката за длъжността „главен счетоводител“, а е игнорирал събраните по делото гласни доказателства (чрез разпит на свидетелите К. и С., а и признанията в обясненията от ответника в откритото съдебно заседание 0т. 06.10.2016 г.) От тях се установява, че в релевантния период е нямало касиер, а ответникът е имал достъп до касата на ищцовото дружество. Така въззивният съд е нарушил задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди събраните доказателства за релевантните факти в тяхната съвкупност. Не е съобразил, че отчетнически функции работодателят може да възложи не само с трудовата характеристика, а да произтичат от естеството на трудовото правоотношение. В съществено нарушение на процесуалния закон (чл. 182 ГПК) са и изводите на въззивния съд, че само нарочно съставен документ е годен да докаже липсата в касовата наличност, но не и вписванията в редовно воденото от дружеството счетоводство. Неправилното решение подлежи на отмяна. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а касационният състав е длъжен да разреши правния спор.

Настоящият състав намира, че с договор от 28.02.2008 г. на ответника Е. Р. е било възложено управлението на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД в периода 28.02.2008 г. – 15.09.2010 г. Назначаването на новия управител и освобождаването му са обстоятелства, вписани в търговския регистър съответно на 14.08.2008 г. и на 23.09.2010 г. В периода 30.09.3008 г. – 15.09.2010 г. ответникът изпълнявал по трудово правоотношение и длъжността „главен счетоводител“ (така представените трудов договор и заповед за прекратяването му на основание чл. 325, т. 1 КТ). С длъжностната характеристика на главния счетоводител не е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (т. 1 – т. 11). В т. 12 от длъжностната характеристика обаче е предвидена възможност да се възложат и други задължения, свързани с работата на главния счетоводител.

В писмения отговор на исковата молба и в обясненията, дадени пред първата инстанция в откритото съдебно заседание от 06.10.2016 г., ответникът е признал, че е имал достъп до касата на дружеството, за да прави плащания в погашение на задълженията на дружеството. Съгласно чл. 175 ГПК, касационният състав намира признатият факт осъществен. Свидетелят К., заемала длъжността „счетоводител“ в периода м. октомври 2008 г. – м. октомври 2010 г., е засвидетелствала признатият факт. В същият смисъл са и показанията на свидетеля С., които обсъдени според изискванията на чл. 172 ГПК (свидетелят е едноличният собственик на капитала на дружеството), кореспондират с признанията от ответника и с показанията на свидетеля К. за същия факт. Следователно действията по извършваните разплащания в брой в погашение на задължения на ищцовото дружество в периода, в който ответникът е заемал длъжността „главен счетоводител“, водят до извода, че по трудовото правоотношение са му били възложени и задълженията да събира, съхранява, разходва и отчита пари в касата на дружеството.

От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в началото на работния ден на 07.09.2010 г. в касата е имало 37 224.22 лв., а в края на работния ден - 491.60 лв. Разликата от 36 176.62 лв. е „липса“ по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ – вреда за ищцовото дружество с неустановен произход. Касационният състав приема това, защото от заключението на счетоводната експертиза се установява, че за 07.09.2010 г. в дружеството няма осчетоводени разходи, а счетоводството е водено редовно. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в редовно воденото счетоводство, могат да служат като доказателство в полза на ищцовото дружество (чл. 182 ГПК).

Представените от ответника 81 броя разходни касови ордери (РКО) за изплатени заплати и стипендии в периода 09.01.2008 г. – 05.08.2010 г. на общата сума 37 491.00 лв. не се съхраняват и не са описани в счетоводството. РКО съдържат дописвания в графата за издател (така заключението на съдебно-графологическата експертиза). РКО с датата 07.09.2010 г. няма. Според вписванията в счетоводството за периода 01.03.2008 г. – 30.09.2010 г. само двама служители на дружеството са получили в брой заплатите си. Следователно доказателствената стойност на представените от ответника разплащателни документи е компрометирана, а и никой от РКО не може да се свърже с недостига за сумата 36 176.62 лв. в касата на ищцовото дружество в края на работния 07.09.2010 г.

Касационният състав приема за осъществени материално-правните предпоставки, които пораждат отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ: 1) по трудовото правоотношение, по което ответникът е заемал длъжността „главен счетоводител“ той е имал и задължението да събира, съхранява, разходва и отчита паричните средства в касата на дружеството; 2) ответникът не е изпълнил задълженията си като отчетник, доколкото на 07.09.2010 г. в касата липсва сумата 36 176.62 лв.; 3) причиненият на дружеството вредоносен резултат – липса, недостиг в касовата наличност е с неустановен произход; 4) липсата има за причинна неизпълнените от ответника отчетнически задължения и 5) неизпълнението е виновно – възложените отчетнически функции задължават МОЛ да полага грижа, са в по-голям обем от обикновената за опазване имуществото на работодателя. В производството по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на отчетника е доказателствената тежест, че не е причинил щетата и/ или че не я е причинил виновно. В случая, той не е провел доказване друго лице да е имало достъп до касата на ищцовото дружество. Напротив, признал е, че в релевантния период в дружеството е нямало касиер. От вписванията в търговския регистър действително се установява, че към 07.09.2010 г. Л.В.М. е вторият управител на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД. По делото обаче липсват доказателства другият управител също да е имал достъп, а твърденията в исковата молба за това съдът е длъжен да приеме за неверни. Следователно искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е доказан по основание и в пълния предявен размер.

Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, при липси отчетникът дължи пълния размер на липсите, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата. В конкретния случай щетата е причинена на 07.09.2010 г., а ищецът претендира законните лихви в периода 05.09.2012 г. – 05.09.2015 г. За периода законните лихви върху сумата 36 176.62 лв. възлизат на общата сума 11 054.25 лв. И този иск е доказан по основание и до пълния предявен размер.

С отмяната на неправилното решение касационната инстанция е длъжна изцяло да уважи предявените искове.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника, ответник и по касация, следва да се поставят разноските, които ищецът, а сега касатор, е направил по делото.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :ОТМЕНЯ решение № 7378/ 27.11.2018 г. по гр.д. № 1408/ 2018 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Е.В.Р. от [населено място], [улица], ет. 1, офис 5, ЕГН [ЕГН], да заплати на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет., ап., ЕИК131112137, както следва:

· на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата 36 176.62 лв., ведно със законната лихва от 08.09.2015 г.;

· на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и за периода 05.09.2012 г. – 05.09.2012 г. сумата 11 054.25 лв. и

· на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 8 156. 83 лв. – разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.