Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. София, 10.04.2020 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Б. Й т. д. № 506/2019 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 606 от 05.11.2019 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2621 от 12.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1083/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 6760 от 11.10.2017 г. по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Д.А.Г. против ЗК „Л. И” АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над сумата 10 000 лв. до претендираните 50 000 лв. и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК Д. Г. е осъден да заплати на ЗК „Л. И” АД разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В касационната жалба на Д.А.Г. се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, ведно с разноските. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и не е преценил в достатъчна степен тежестта на получените при пътно - транспортното произшествие травматични увреждания, неблагоприятните остатъчни последици от тях, преживените болки и страдания и настъпилите усложнения в психичното му здраве, в резултат на което е определил обезщетение в занижен размер, който не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Навежда оплаквания, че в противоречие с трайно установената практика на ВКС във връзка с исковете по чл.226, ал.1 КЗ отм. съдът не е съобразил размера на обезщетението с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проявление на вредите.

Ответникът по касация ЗК „Л. И” АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила по съображения в писмен отговор от 19.02.2019 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д.А.Г. против ЗК „Л. И” АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над сумата 10 000 лв. до претендираните 50 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие настъпило на 03.01.2016 г. пътно - транспортно произшествие, е необходима и достатъчна сумата 10 000 лв., присъдена с влязлата в сила част на решението по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд.

Въззивният съд се е произнесъл по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като от заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза е приел за установено, че при произшествието на 03.01.2016 г. ищецът е получил вътрешноставно счупване на лявата предмишница, довело до разрушаване на конфигурацията на лакътната става и наложило извършване на операция с поставяне на гипсова имобилизация на лявата ръка за срок от два месеца. За да мотивира размера на дължимото обезщетение, съдът се е позовал на констатациите в заключението относно периода на лечение и възстановяване, интензитета и продължителността на търпените по повод на травмата болки и страдания, проведената рехабилитация и извършената втора оперативна интервенция за премахване на поставената метална плака с винтове, наличието на намален с около 10 градуса обем в екстензията (разгъването) на зарастналата лакътна става. Като относими към размера на обезщетението са преценени и показанията на свидетелката Е. С. относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и затрудненията, които той е изпитвал в ежедневието си поради невъзможността да си служи с увредената ръка. Предвид приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е формирал извод, че според критериите за справедливост, възприети в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, пълното обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. Посочил е, че така определеното обезщетение кореспондира с лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП.

В зависимост от извода за справедлив размер на дължимото обезщетение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната от ответника - застраховател осъдителна част и е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над сумата 10 000 лв. до присъдените 25 000 лв., а в обжалваната от ищеца част, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до претендираните 50 000 лв., е потвърдил решението.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с посочена в определението по чл.288 ГПК казуална практика на ВКС по значимия за изхода на делото въпрос за съблюдаване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. .

Обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според т.ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението. В случаите на причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговия характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. За правилното прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е достатъчно съдът да изброи в мотивите към решението си фактите, които съобразява при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а е необходимо да обсъди задълбочено и в съвкупност тези факти и тяхното значение за справедливия размер на определеното обезщетение. Размерът на присъденото обезщетение удовлетворява залегналото в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост само тогава, когато осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания, неудобства, неприятни изживявания и т. н. В създадената при действието на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) практика на ВКС е възприето разрешението, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. съдът трябва да отчита и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които макар да не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, служат като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на проявление на вредите (решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.).

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е позовал на заключението на съдебномедицинската експертиза и на депозираните пред първата инстанция свидетелски показания, но не е преценил задълбочено и в съвкупност всички установени чрез тях факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Вследствие на това съдът е направил необосновани изводи за справедливия размер на дължимото обезщетение и е постановил решението си в нарушение на чл.52 ЗЗД.

От заключението на експертизата се установява, че в резултат на произшествието от 03.01.2016 г. ищецът Д. Г. (пътник в лек автомобил) е получил закрито счупване на лявата лакътна кост в горния край вследствие на директен удар на предмишницата в детайл на автомобилното купе; Счупването е било вътреставно - довело е до разрушаване на конфигурацията на лявата лакътна става, и е предизвикало оток, съпътстван с намаляване на сетивността на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка; Извършено е оперативно открито наместване на счупената лакътна кост, която е обездвижена с метална остеосинтеза - метална плака с 8 бр. винтове, като по време на престоя в болница е проведено и медикаментозно лечение; Гипсовата имобилизация е свалена в края на втория месец след инцидента, след което ищецът е започнал рехабилитация, необходима с оглед вътрешноставния характер на счупването; През м. април 2017 г. ищецът отново е постъпил в болница, където е претърпял втора операция за премахване на металната плака с винтове от зарастналата вече лява лакътна кост; След операцията лечението е продължило с превръзки, прегледи и нова рехабилитация; Общо лечебният и възстановителен период е бил с времетраене около 5 месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, особено интензивни в първите четири седмици след злополуката, по време на рехабилитацията и на втората операция; Наред с болките, през първите два месеца след злополуката ищецът е изпитвал и затруднения при обслужването си в ежедневието, тъй като лявата му ръка е била напълно обездвижена, и едва в края на третия месец той е включен в програма за физически дейности. Вещото лице, изготвило експертизата, е прегледало ищеца и е констатирало, че около година и половина след злополуката неговото състояние е стабилизирано, счупената лакътна става е зарастнала окончателно и за в бъдеще не се очакват усложнения във връзка с травмата, но в горната част на лявата предмишница и левия лакът има остатъчен белег с размер 7 - 8 см. от проведената костна операция и екстензията (разгъването) на ставата е в намален обем с около 10 градуса.

Свидетелката Е. С. - колежка на ищеца, е дала показания, че непосредствено след първата операция ищецът се е чувствал много зле, изпитвал силни болки, преживял сериозна психическа травма по повод на произшествието, страхувал се да излезе от дома си, за да не падне, страхувал се да пътува в кола, не бил в състояние да се изкъпе сам и да поддържа домакинството си; Около месец след първата операция започнал да ходи на работа, но заради психическото си неразположение не можел да свърши нищо; По време на рехабилитацията се оплаквал от безсъние и от изтръпване на пръстите на лявата ръка; След премахване на гипса се чувствал дискомфортно, включително заради невъзможността да изправя ръката си, който проблем останал и след втората операция. Според свидетелката, ищецът изпитва неудобство заради големия белег, останал след операцията върху лявата му ръка, опитва се да го прикрие и заради загрозяването отказва да носи дрехи с къс ръкав.

Преценени в съвкупност, установените от заключението и от свидетелските показания факти не подкрепят извода в обжалваното решение, че сумата 10 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Основателно е оплакването в касационната жалба, че определеното от въззивния съд обезщетение е занижено спрямо действителния обем и интензитет на вредите и не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. При определяне на обезщетението не са съобразени в достатъчна степен характера и тежестта на получената от ищеца травма и извършените по повод на нея две оперативни интервенции, всяка от които съпътствана с интензивни болки и страдания. Не е отдадено нужното значение на специфичното протичане и на продължителността на лечебно - възстановителния процес, на затрудненията, които ищецът е изпитвал по време на него, и на неблагоприятните психически изживявания от негова страна по повод на инцидента. Релевантни за справедливия размер на обезщетението са възрастта на ищеца към момента на проявление на вредите - 29 г., и остатъчните последици от травмата, за които се съдържат данни в експертното заключение - намален обем в разгъването на лявата лакътна става и следоперативен белег в областта на лявата предмишница. Свидетелката С. е заявила, че ищецът изпитва сериозен дискомфорт от невъзможността да разгъне напълно ръката си и неудобство от видимия белег, но въззивният съд е игнорирал показанията и не е отчел негативните преживявания на ищеца по повод остатъчните последици от травмата. Съобразявайки всички установени по делото факти, които изпълват съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай, и отчитайки лимита на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към 2016 г., съставът на ВКС преценява, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се съизмерява със сумата 20 000 лв., за която искът по чл.226, ал.1 КЗ отм. е основателен. Предвид заключението на съдебномедицинската експертиза, че около година и половина след инцидента състоянието на ищеца е напълно стабилизирано, че няма остатъчни последици от травмата (с изключение на намаления обем на разгъване на ставата и следоперативния белег) и че за в бъдеще не се очакват усложнения по повод на нея, исковата претенция е неоснователна за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв. и подлежи на отхвърляне.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение искът по чл.226, ал.1 КЗ отм. е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с осъждане на ответника ЗК „Л. И” АД да заплати на ищеца Д.А.Г. сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от реализираното на 03.01.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 13.10.2016 г. (съобразно петитума на исковата молба) до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В зависимост от крайния изход на делото следва да бъде разпределена и отговорността на страните за разноски и държавна такса (при съобразяване на влязлата в сила част от първоинстанционното решение).

Съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът Д. Г. има право на разноски за всяка инстанция, съразмерно на уважената част от иска, или 80 лв. за производството пред първата инстанция, 420 лв. за производството пред въззивната инстанция и 766 лв. за производството пред ВКС. В производството пред първата инстанция ищецът е представляван от адвокат при условията на чл.38 ЗА, като с оглед уважената част от иска за осъщественото процесуално представителство се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв., изчислено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която на ищеца са присъдени всички направени в първоинстанционното производство разноски, поради което с настоящото решение не следва да се присъждат разноски за производството пред първата инстанция. Първоинстанционното решение е влязло в сила и в частта, с която ЗК „Л. И” АД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА до размер на сумата 830 лв. С решението си въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно присъденото възнаграждение по чл.38 ЗА за разликата над 830 лв. до присъдените 1 280 лв., но с оглед крайния изход на делото така извършената корекция е неправилна. В съответствие с изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА за разликата над 830 лв. до 1 130 лв., респ. потвърдено в частта за отмяна на първоинстанционното решение по отношение на присъденото възнаграждение над 1 130 лв. до 1 280 лв.

Ответникът ЗК „Л. И” АД има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, и на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. По делото са представени доказателства за извършени разноски единствено пред въззивната инстанция - платена държавна такса в размер на 300 лв., и съгласно чл.78, ал.3 ГПК от тези разноски ответникът има право да получи сумата 180 лв. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на по 100 лв. С влязлата в сила част на първоинстанционното решение на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение 50 лв., поради което с настоящото решение ищецът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на още 50 лв. за първата инстанция и 100 лв. за производството пред ВКС. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция за разликата над 100 лв. до 300 лв. и да бъде потвърдено потвърдено в частта за присъжадне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С определение от 18.10.2016 г. по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд ищецът е освободен от държавна такса за производството пред първата инстанция за разликата над 200 лв. до 2 000 лв. Дължимата държавна такса за първоинстанционното производство върху уважената част от иска възлиза на 800 лв. и след като ищецът е заплатил 200 лв., останалите 600 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 400 лв., поради което с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 200 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК. По силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи възстановяване и на направените от бюджета на Софийски градски съд разноски за експертизи, съразмерно на уважената част от иска. С влязлата в сила част на първоинстанционното решение са присъдени разноски в размер на 100 лв. и с оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати още 160 лв. разноски (при съобразяване на увеличението на възнагражденията, изплатени на вещите лица за изготвените експертизи).

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2621 от 12.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1083/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 6760 от 11.10.2017 г. по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Д.А.Г. против ЗК „Л. И” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., и вместо него постановява :

ОСЪЖДА ЗК „Л. И” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. на Д.А.Г. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], бул. Е. и Х. Г.” № 85 - адв. Г. Й., сумата 10 000 лв. (десет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 03.01.2016 г., дължимо наред с присъденото с влязлата в сила част на решението по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 13.10.2016 г., до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2621 от 12.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1083/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 6760 от 11.10.2017 г. по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Д.А.Г. против ЗК „Л. И” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 50 000 лв.

ОТМЕНЯ решение № 2621 от 12.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1083/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която Д.А.Г. е осъден да заплати на ЗК „Л. И” АД разноски за въззивното производство за разликата над сумата 180 лв. до сумата 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство за разликата над сумата 100 лв. до сумата 300 лв., както и в частта, с която е отменено решението по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на ЗК „Л. И” АД да заплати на адв. Г. Й. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за разликата над сумата 830 лв. до сумата 1 130 лв., като ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта за осъждане на Д. Г. да заплати на ЗК „Л. И” АД разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумите 180 лв. и 100 лв., както и в частта за отмяна на решението по гр. д. № 12488/2016 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на ЗК „Л. И” АД да заплати на адв. Г. Й. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за разликата над сумата 1 130 лв. до сумата 1 280 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И” АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д.А.Г. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 186 лв. (хиляда сто осемдесет и шест лв.) - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.А.Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Л. И” АД с ЕИК[ЕИК] сумата 150 лв. (сто и петдесет лв.) - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И” АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 200 лв. (двеста лв.) - държавна такса, и сумата 160 лв. (сто и шестдесет лв.) - разноски за експертизи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ