№ 25

София 10.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря А. Б

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2143 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 714 от 28.10.2019г. по подадената касационна жалба от И.Г.К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 11 от 6.02.2019г. по в.гр.д. № 609 по описа за 2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 1075 от 26.07.2018г. по гр.д.№ 1555/2017г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск против Н.Е.Т., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ„Медика –доктор Н. Т.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – обща медицина”, с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, за сумата 11 307.24евро, платена от ищеца на ответницата без основание, с които последната неоснователно се е обогатила за негова сметка, задържайки разликата в повече между внесените и изтеглените от И. К. за периода 29.12.2011г.-5.10.2015г. от нейната банкова сметка в „ПроК. Б”АД София средства, които тя му е дала с уговорка за връщането им, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017г. и са присъдени съответните разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендира всички направени по делото разноски.

Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси досежно допустимостта на постановения акт, поради евентуалното нарушение на диспозитивното начало от въззивния съд и за задължението на последния да даде указания на страните, предоставяйки им възможност да ангажират доказателства при промяна на правната квалификация, имаща за последица промяна подлежащите на доказване факти, с оглед евентуално противоречие с т.2 ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпило е от него писмено становище, ведно със списък на разноски, за сумата 1 675лв., които претендира.

В съдебно заседание се явява процесуалният представител на ответника ЕТ „Медика–доктор Н. Т.”. Желае въззивният акт да бъде потвърден. Представя писмени бележки и претендира направените разноски в касационното производство в размер на 1 200лв. а адвокатско възнаграждение. Тезата му е, че т.2 ТР № 1/2013г. е неприложима, защото не е налице хипотеза на дадени на страните неточни указания относно подлежащите на доказване факти. Първоинстанционният съд не е изключвал от обхвата на установените по делото факти сумите от 10 000евро и 30 000евро и преквалифицирането на иска не е налагало даване на допълнителни указания. Ответницата е сключила договор за банков кредит от свое име, но за сметка на ищеца, по смисъла на чл.292 ал.2 ЗЗД. Счита, че не може да се приеме, че ищецът е действал като пълномощник на ответницата, защото ако това е така няма как тя неоснователно да се е обогатила със средства, които са внесени от нейно име и за нейна сметка.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т.2 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС: Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. „Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства”. Предметът на иска се определя от ищеца чрез посочване в исковата молба на страните, искането и правопораждащите факти, съставляващи основание на иска. Невъведените от ищеца твърдения, искания и страни, не могат да се въвеждат в предмета на спора служебно от съда, защото по този начин се нарушава принципа на диспозитивното начало.

В конкретния случай ищецът, който е бивш зет на ответницата, в подадената от него на 30.03.2017г. искова молба, уточнена с молба от 22.05.2017г., е посочил следните факти: Поради лична невъзможност да изтегли кредит, се е обърнал с молба това да направи Н. Т., майка на съпругата му. Твърденията му са, че той е погасявал кредита, с лични средства, внасяйки суми по сметката на ответницата в „П.Б.Б”АД. Парите е ползвал за „инвестиции в различни лични начинания”. Не се спори, че именно в изпълнение на тази договорка, ответницата е сключила договор за банков кредит като ЕТ”Медика-доктор Н. Т., амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ” в края на 2011г., когато ищецът е започнал да ползва парите, теглейки ги от нейна сметка, а след това и внасяйки. Твърденията му са, че е внесъл по нейната сметка 60 150 евро, а е изтеглил 37 365 евро -до момента, когато тя му е забранила достъпа. Затова претендира разликата от 22 785 евро, между внесените и изтеглени от него суми, с която счита, че ответницата неоснователно се е обогатила. В съдебно заседание на 29.05.2018г./вж. стр.93/, по искане на ищеца, е прието изменение на иска, като претенцията е намалена до 11 307.24евро. В уточняваща молба от 22.05.2017г., ищецът е представил две подробни справки, конкретизиращи размера на твърдените от него като изтеглени и внесени суми. В изпълнение на указания на съда, с нарочна молба от 10.07.2017г. /стр.9/ е посочил, че е бил упълномощен от ответницата да тегли и внася в нейната сметка в „Прокредит банк” АД, но уговорката не е била кредита да е за негова сметка /вж. и молбата от 27.07.2017г. на стр.18/

Твърденията, че не е имало уговорка, той да изпълнява задълженията по сключения договор за кредит, са оспорени от ответницата, която в отговора си /на стр.30/ е посочила, че ищецът е имал задължение да възстановява не само сумите, които е изтеглил, но и „всички уговорени лихви и разноски по обслужването на кредита”, защото както е посочено в исковата молба този кредит е бил „изтеглен за ищеца и за задоволяване на негови нужди”. Освен това ответницата е направила възражение, че част от посочените от ищеца суми като внесени от него, са му били предоставени от нея и от нейното семейство, както и че ищецът избирателно е посочил изтеглените суми, без те да са всички. Представила е нотариален акт № 31 т.V рег.№ 8896 д.№831/2011г., от който е видно, че на 19.12.2011г. е сключила договор за прокредит Динамо № 024-729885 с „П.Б.Б”АД, за сумата от 40 000 евро,с годишна лихва в размер на шестмесечния EURIBOR плюс 7.5пункта надбавка, с наказателна лихва 3.5% и комисионна за текущо управление 0.5% върху непогасената част от главницата, както и еднократна комисионна за управление и обработка от 600 евро. За обезпечаване на кредита, Н. Т. и нейният съпруг А. Т., в качеството им на солидарни и ипотекарни длъжници, са учредили в полза на банката договорна ипотека върху собствения им имот, апартамент № 35, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Кредитополучател по договора е ЕТ”Медика-доктор Н. Т., амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ”, а солидарен длъжник за дълга на кредитополучателя е и Р. К. /дъщеря на другите двама длъжници и бивша съпруга на ищеца/.

При така въведените доводи и възражения, първоинстанционният съд, в доклада си от 26.10.2017г. е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Разпределил е доказателствената тежест, както следва: на ищеца е указано да представи доказателства за твърденията си, че следва да връща в сметката само толкова, колкото е изтеглил, а на ответницата – за твърденията си, че уговорката на страните е включвала връщане на всички вноски по кредита, включително главница, лихви и разноски по обслужването. Указания във връзка с установяване на размера на исковата претенция и на сумите, внесени от ответницата за погасяване на кредита не са давани. По повод направено искане за промяна на квалификацията, съдът изрично е приел в съдебно заседание на 29.05.2018г./стр.91/, че с оглед заявените твърдения, искът не може да бъде квалифициран като такъв по чл.292, ал.2, изр.2, вр.с чл.280 ЗЗД.

С оглед дадените указания във връзка с доказателствената му тежест, ищецът е ангажирал показанията на свидетелите А. и Х., негови приятели. Те установяват, че са работили заедно с ищеца, като са продавали и купували мотоциклети. Ищецът не е разполагал с пари, затова през процесния период е взимал от тях заеми /в порядъка на около 1 000лв.-1 500лв./, които е връщал. Освен това твърдят, че от ищеца им е известно, че той е ползвал суми от сметка на ответницата с уговорката, че ще връща това, което ползва. С разрешението на ответницата, той е ползвал нейна банкова сметка, теглейки и внасяйки суми. Внасял е, когато е разполагал с пари.

За установяване на своите твърдения, ответницата е ангажирала показанията на свидетелите Т. /нейна дъщеря и бивша съпруга на ищеца/ и Ч., семеен приятел. Според свидетелката Т., която заради личното си участие в договорките, има непосредствени и точни впечатления, майка й е изтеглила кредита по нейна и на съпруга й молба. Причината за това е била, че ищецът е имал стар, необслужван кредит и не е било възможно да се намери банка, която да се съгласи да му отпусне нов. Парите са му били необходими за лични нужди, поради което само той е оперирал със сметката. Уговорката е била той да плаща вноските по кредита, като ежемесечните такива, включващи главница и лихви са били в размер на 540евро /или 1 080лв./ Падежът е бил на 4-то число от месеца. Пари за вноските ищецът е получавал на ръка от ответницата, за да ги внася по сметката, което тя не е могла да прави поради служебна ангажираност. Единствената причина поради която, ответницата е започнала да плащала вноски е притеснението й, че пред вид учредената ипотека, банката ще вземе жилището, в което живее. Фактът, че Тотеви са се притеснявали за жилището си, тъй като ищецът не е плащал регулярно вноските по кредита, се потвърждава и от показанията на свидетеля Ч., който установява, че е виждал как съпругът на ответницата А. Т. заделя пари от получаван от него наем за вноските по кредита на своя зет.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /вж.стр.87/, сумата, която И. К. е изтеглил от банковата сметка на ЕТ „Доктор Н. Т.”в „Прокредитбанк”АД в периода 23.12.2011г. – 28.12.2016г. е била 44 366.45евро, а внесената от него -55 673.69евро /т.е. има разлика от 11 307.04евро/. По сметката са внасяни суми и от други лица, които не са включени в горепосочените размери. В допълнително заключение /стр.105/, вещото лице установява, че размерът на внесените от ищеца суми за погасяване на главницата по банковия кредит е 15 094.95 евро, а погасените суми за лихви са 15 878.22 евро. Вещото лице, въз основа на данни на банката посочва, че сумите са били теглени от И. К. въз основа на предоставено му от ответницата пълномощно, което след като е било оттеглено, не е налично в банката./Данните са били заличени „за да не възникнат противоречия и предпоставки за неправомерни тегления”/. В първоначалното заключение на вещото лице, както и в справките, представени от ищеца в уточнителната му молба от 22.05.2017г., не фигурират суми от 30 000евро и 10 000 евро. Доколкото същите не попадат сред посочените в представените от него две справки, не са били включени в предмета на исковата му претенция. Тези суми за първи път са посочени от вещото лице в съдебно заседание на 29.05.2018г. /вж.стр.92/, по повод обсъждане на документи, изпратени до съда от „Прокредитбанк” АД, като се установява, че са били преведени на трето лице /А. Т./, с посочено основание „за купуване на жилище”. След като допълнително е била поставена задача да се установи кой е наредил превода, вещото лице е установило, че наредител е ищецът, който на 5.12.2012г. е превел 30 000евро, а на 11.12.2012г., 10 000евро. В съдебно заседание на 10.07.2018г., процесуалният представител на ответницата, адвокат К., изрично посочва, че се противопоставя на направено доказателствено искане във връзка със сумата от 40 000евро, тъй като същата не е предмет на иска, както и че „в никакъв случай не може да бъде обсъждан по това дело този въпрос”. Пълномощникът на ищеца също е заявил, че сумата от 40 000евро не е включена в исковата претенция. Те са преведени по искане на титуляра на сметката Н. Т., за нейната дъщеря и не са част от претенцията. Съдът изрично е посочил, че доколкото тези суми не са включени в справките, представени от ищеца, те са несъотносими към спора и не са предмет на иска /вж.стр.107/. На това основание, е оставил без уважение направени от ищцовата страна доказателствени искания. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.59 ЗЗД и го е уважил, присъждайки сумата от 11 307.24евро. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Т., заради близките й родствени отношения с ответницата, пред вид наличието на влошени отношения между нея и ищеца, наличието на противоречие и несъвпадането с установеният с други доказателства размер на погасителните вноски и кръга от лица, които са внасяли суми по сметката. Не е кредитирал и показанията на свидетеля Ч., поради липса на конкретика.

В подадената въззивна жалба, ответната страна е оспорила изводите на съда за наличие на обедняване и обогатяване с два довода: за неправилност на извода, че уговорката на страните не е включвала връщане на всички вноски по кредита, включително главница, лихви и разноски по обслужването и за неправилно интерпретиране на ангажираните доказателства, които сочели, че ищецът е внесъл 55 673.69евро, но е изтеглил 84 366.45 евро /44 366.45евро + 40 000евро/.

Въззивният съд без да дава указания относно подлежащи на доказване нови факти или за необходимост от ангажиране на доказателства е приел, че коректното правно основание на иска е чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД. Счел е, че неправилно дадената квалификация по чл.59 ЗЗД от първата инстанция не рефлектира върху допустимостта, тъй като съдът се е произнесъл по наведените от ищеца факти и по иска, с който е сезиран. Според него постигната между страните договорка е: ищецът да ползва банковата сметка на ответницата, като тегли суми въз основа на предоставено му пълномощно, които трябва да връща в същия размер. Предявеният иск е неоснователен, защото за процесния период ищецът е внесъл 55 673.69 евро, а е изтеглил 84 366.55 евро. В последната сума съдът е включил сумата от 40 000 евро, която не е била предмет на иска. В мотивите си изрично е посочил, че дали същата е включена в претендираната с исковата молба сума е без правно значение, защото заявената претенция не е „за връщане на сума, платена в конкретен момент, а за такава, явяваща се положителна разлика между внесени и изтеглени суми”.

Имайки пред вид така изложените мотиви и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановеният от въззивния съд акт за неправилен. Предметът на спора, заявен от ищеца, включва претенция за връщане на положителната разлика между внесените и изтеглени от него суми в процесната сметка на ответницата, съобразно представени от него справки, с които суми той е твърдял, че ответницата неоснователно се е обогатила, защото ги е получила без основание. Сумата от 40 000евро, за която в хода на производството е установено, че той е превел на трето за спора лице, не е била включена в посочените справки, не е била предмет на исковата молба, съответно не е била включена в изготвения доклад по делото, по отношение на нея доказателствената тежест не е разпределяна, тъй като не е била част от предмета на доказване. Предметът на спора и предметната рамка на доказването, очертани от изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад не могат да бъдат променяни, включително и разширявани извън изрично предвидените в чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК изключения. Въззивният съд неправилно е обсъждал факти /във връзка с осъществен от ищеца паричен превод/, за които освен, че не са включен в спора, още и не е имало твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин неправилно е разширил предмета на доказване, без да е налице оплакване във въззивната жалба и без да е дал изрични указания за това /вж. решения на І г.о. по гр.д.№ 6600/13г. и гр. д. № 155/2012г./ В случая, заявените твърдения на ищеца са за наличие на разлика между внесени и изтеглени от него суми от сметката на ответницата, без те да включват наредени от него преводи към трети лица. Според настоящият съдебен състав неправилен е и изводът на въззивния съд относно спорния по делото въпрос за това каква е била постигнатата между страните договорка. Въз основа на гореописаните по делото доказателства, следва да се приеме, че тя е следната: Поради обективна невъзможност да го направи сам, след като ищецът я е помолил, ответницата се е съгласила да изтегли кредит, сумата по който да предостави за ползване за лични нужди на ищеца. За тази цел му е предоставила пълномощно, въз основа на което той да оперира със сметката й. Срещу това, ищецът е поел задължението да внася по същата сметка всички суми, необходими за изплащане на кредита, включително и тези, които ответницата е дала за погасявано му./По негово желание, ищецът е могъл да внася и други суми/. Изводът за постигната между страните договорка следва от заявеното в исковата молба и от ангажираните по делото доказателства. Първо, в този смисъл са показанията на свидетелите Т. и Ч., които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, съобразявайки от една страна евентуалната заинтересованост на свидетелката Т., която е дъщеря на ответницата и бивша съпруга на ищеца, но от друга страна, отчитайки факта, че като солидарен длъжник по сключения договор за кредит, тя отлично е запозната не само с предисторията, но и с условията и уговорките във връзка със същия, поради което следва да се даде приоритет на нейните непосредствени и точни впечатления. За разлика от другата група свидетели /А. и Х./, които като приятели на ищеца, също са от една страна заинтересовани, но друга, имат едностранни впечатления, доколкото информацията, с която разполагат и предоставят на съда, заявяват че е от ищеца. /Твърдят, че от него знаят, че е ползвал суми от сметка на ответницата с уговорката, че ще връща това, което ползва/. Второ, показанията на свидетелите Т. и Ч. се потвърждават и от клаузите на сключеният на 19.12.2011г. договор за прокредит Динамо № 024-729885 с „П.Б.Б”АД, представен като доказателство по делото, както и от допълнителното заключение на приетата по делото експертизата, съгласно което ищецът е внасял суми, с които е погасявал както главницата по банковия кредит /15 094.95 евро/, така и лихвите по него /15 878.22 евро/. Трето, освен че противоречи на посочените гласни и писмени доказателства по делото, изводът на въззивния съд, че договорката между страните е била ищецът да ползва сумата по кредита като оборотна, без да трябва да плаща разходите по кредита и неговото обслужване, не е съобразен и с житейската логика, доколкото не е спорно по делото, че парите по кредита са били необходими на ищеца не за семейни, а за негови лични нужди. /Това се признава от ищеца и се потвърждава от неговата съпруга, която заявява, че не е знаела за какво той ползва парите/.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на въззивният съд, че правното основание на иска е чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, но не възприема извода му, че промяната на квалификацията не изисква даване на указания относно подлежащите на доказване факти и необходимост от ангажиране на съответни доказателства. Съгласно ППВС № 1 от 28.05.1979г. посоченият фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /начална липса на основание/, докато при иска по чл.59 ЗЗД се изследва размера на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и дали те произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай, за да се установи дали претендираната към съответния момент разлика между посочените от вещото лице като изтеглени от ищеца 44 366.45евро и внесени 55 673.69евро, е била получена от ответницата без основание, на страните е следвало да се укаже, че следва да ангажират доказателства във връзка с изразените от тях становища и направени възражения, включително и относно размера на направените към датата, на оттегляне на пълномощното на ищеца вноски по сключения договор прокредит Динамо № 024-729885 с „П.Б.Б”АД /включващ освен главницата, още и годишна лихва, наказателна лихва, комисионна за текущо управление както и еднократна такава за управление и обработка от 600 евро/, изплатените от ответницата суми,направените от ищеца вноски. Въззивният акт следва да се отмени на основание чл.293, ал.3 ГПК и делото да се върне на въззивния съд за новото разглеждане от друг съдебен състав, който следва да даде указания относно всички подлежащи на доказване факти, с оглед определената правна квалификация. По искането за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да се произнесе въззивният съд в съответствие с чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 11 от 6.02.2019г. по в.гр.д. № 609 по описа за 2018г. на Пловдивски апелативен съд и отмененото с него решение № 1075 от 26.07.2018г. по гр.д.№ 1555/2017г. на Пловдивски окръжен съд, като ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :